За какво ни трябва фрейлинг?

Фрейлингът е чаровна технология на човешките отношения. 

Искате ли да оказвате влияние върху хората, за да постигнете успехи? Това е най-неефикасният и твърде съмнителен начин. Не е нужно да прилагате натиск върху околния свят. Ще се убедите, че светът върви на среща ви с отворени обятия. 

Какво движи всички нас? Вътрешното намерение. Така че използвайте намерението им, вместо да използвате своето. Въпреки користния оттенък на тази фраза, вие не използвате хората, а просто не им пречите да правят това, което искат. Всички проблеми така или иначе се раждат поради възникването на противоречия между вътрешните намерения на хората.

Ръководейки се от интересите си, единият иска да получи нещо от другия. От своя страна, другият мисли другояче и иска да постигне своето. Как да се балансира разликата в интересите и да се задоволят потребностите и на двамата? Сложна задача, не мислите ли? 

А всъщност е много лесна. За нейното решение е достатъчно само да се определи общото, което е в основата на вътрешното намерение на хората. За да се задейства механизмът на външното намерение в отношенията с хората, ще се наложи да разчупим един лъжлив стереотип.

Често можете да чуете следния призив: „Не се опитвай да промениш другите, започни със себе си!“ Това тутакси предизвиква душевен дискомфорт: „Значи, аз съм несъвършен, трябва да се променя, а тъй не ми се иска!“

И правилно, че не ви се иска. Не бива да се опитвате да променяте другите, но и себе си също не бива. Каквото и да правите със себе си или с другите, то ще е слабо ефективно за вашето вътрешно намерение. Проблемът се решава по друг начин. Трябва да позволите на другите да реализират вътрешното си намерение. Тогава ще се задейства външното намерение, а вашето вътрешно ще се реализира от самосебе си.

Например жената иска приятелят й да се ожени за нея, тя насочва всичките си помисли да го принуди да се ожени за нея. Така няма да постигне нищо, само ще създаде излишен потенциал на своето желание и на важността на брака. Като резултат равновесните сили ще й отнемат избраника. Може би той просто не я е обичал? Разбира се, че не. Защото жената е превърнала любовта в отношения на зависимост: „Ако ме обичаш, ще се ожениш за мен.“

За да се задейства външното намерение, жената трябва да се откаже от желанието си да ожени мъжа за себе си и да си зададе въпроса: „Какво иска мъжът в брака?“ Едва ли ще й е трудно да намери отговора. Безспорно той иска да реализира своя комплект от значимости - обичат ме, ценят ме, уважават ме, възхищават се от мен и т.н. Като насочи енергията си за реализирането им, жената не само ще постигне целта си, но и ще реализира подобни на тези свои значимости.

Много често вътрешното намерение е насочено към това да привлечете вниманието към себе си и да се представите в най-добрата светлина. При контакта си с вас човек го интересува преди всичко вниманието към самия него. Той дори няма да забележи вашите явни недостатъци и ще прости слабостите ви. Всичко това човек разглежда на последно място. А вие сте загрижен от недостатъците си и се опитвате да ги скриете и да проявите достойнствата си.

Повтарям: достойнствата и недостатъците ви интересуват партньора на последно място, а на първо го интересува чувството за собствена значимост, което получава при общуването си с вас. Когато се интересувате от хората, правете го искрено. Не им давайте да разберат, че знаете начини как да спечелите разположението им. Ако претендирате за тяхното разположение, те най-малкото са достойни за искрения ви интерес. Поставете си за цел не да се покажете като увлекателен събеседник, а да дадете възможност на партньора си да се прояви като интересен събеседник, задавайте въпроси и показвайте своята заинтересованост към темата и неговата личност. Можете в продължение на няколко часа да си общувате така, че главно той да говори. В края на разговора вашият партньор ще бъде абсолютно убеден, че е срещнал интересен събеседник и изобщо забележителна личност. Така действа външното ви намерение. То позволява да се реализира вътрешното намерение на другите. Като резултат вие ще получите онова, от което сте се отказали. А сте се отказали да извадите на показ своята личност и сте позволили да се разкрие личността на другия. Щом направите това, той става ваш поклонник, защото сте позволили да се реализира вътрешното му намерение. Той не ще може да получи нищо подобно от никоя звезда.

Ще попитате: защо трябва да слушам другите, да се интересувам от тях, да им обръщам внимание, да ги обичам и уважавам, докато те са заети само със себе си и дори не искат да ме чуят?

Добре де, а защо те трябва да се интересуват и да се възхищават от вас, да ви обичат и да ви уважават? Всичко, което си въобразявате за себе си - аз съм къде-къде по-добър от тях, е само измислица на вътрешното ви намерение, облечена в излишния потенциал на отношенията на зависимост и важност. Вътрешното ви намерение се състои в това да бъдете значителен. Вие действително ще станете значителни в очите на другите само ако се откажете от своето вътрешно намерение и позволите да се реализира тяхното вътрешно намерение.

Предимството ви е, че използвате външното си намерение, а те - обратното. Използвайте предимството си. Изобщо, ако искате да получите нещо от някого, можете да използвате един универсален принцип. Неговата същност е - да се откажете от вътрешното намерение да получите и да го смените с намерението да дадете. Искате да получите от някого признание и уважение? Не го изисквайте. Самите вие уважавайте човека, старайте се той да се чувства значителен във вашите очи. Нуждаете се от съчувствие и благодарност? Не ги търсете. Проявявайте искрена загриженост за проблемите на другия. Стремите се да ви симпатизират? Няма да го направят за черните ви очи. Самите вие проявявайте симпатия към човека, тогава ще сте му симпатични. Нуждаете се от помощ и подкрепа? Помагайте вие. По този начин ще повишите значимостта си, а другият няма да иска да е по-незначителен и не ще ви остане длъжен. Най-сетне, искате взаимна любов? Откажете се от правото на притежание и отношенията на зависимост. Ще успеете, ако просто обичате, без да разчитате на нищо. Такава любов се среща много рядко и никой няма да й устои. Във всички тези случаи непременно ще получите онова, от което сте се отказали.

Всеки път, когато ви е необходимо да получите нещо от друг човек или да го накарате да направи нещо, отхвърлете вътрешното си намерение. Попитайте се: какво е вътрешното намерение на този човек? Постъпете така, че да помогнете за реализирането на неговото намерение. Едва когато вече сте помогнали на намерението му да се реализира, мимоходом помислете какво искате да получите от него. Занимавайки се с реализирането на неговото намерение, вмъкнете сякаш между другото и своята молба. А може дори да не стане нужда да споменете за собствената си работа. Всичко може да стане от само себе си. Тъкмо тук се крие вълшебната сила на външното намерение. Прехвърлете вниманието от себе си върху околните. Активирайте своя Надзирател и престанете да играете на играта „повишаване на своята значимост“. Поиграйте на играта на другите. Интересувайте се от тях, слушайте ги, наблюдавайте. Не се подмазвайте, просто се движете по течението. Щом прехвърлите вниманието от себе си върху околните, излишният потенциал на собствената ви значимост ще изчезне от само себе си. Точно тогава ще започнете да се държите непринудено.

За да привлечете внимание, е достатъчно само да проявите интерес към околните. Не говорете с хората за това, което ви интересува, а за това, което интересува тях, включително и за тях самите. В този случай вътрешното ви намерение ще се трансформира във външно. Околните веднага ще се заинтересуват от подобен събеседник, просто няма къде да се дянат от външното ви намерение - то винаги работи.

Бихте попитали: как може да се получи аз да се интересувам от другите хора и така да предизвикам тяхното внимание към себе си? Е, добре, ще полюбопитствам и какво от това - ще стана ли по-интересен? Работата е там, че дори да сте хиляди пъти по-привлекателен, отколкото сте, всички хора винаги са заети на първо място от собствената си персона, а на последно — от останалите. Опитвайки се да привлечете внимание, вие самите мислите изключително за себе си. Когато проявявате интерес към човека, той получава реализация на вътрешното си намерение. Сега сами разсъдете какво ще постигнете, ако в единия случай му натрапвате себе си, а в другия - проявявате интерес към него. Естествено, ще му прилегнете по всички параметри, ако доставите удовлетворение на неговата значимост.

Из, „Напред в миналото“, Вадим Зеланд