IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо тайно обичаме унижението на околните?

22 ноември 2017 12 40

Тази черта е характерна за човешката природа

Снимка: pexels.com

Снимка: pexels.com

Корици на таблоиди с лъжливи заглавия, търсене на „мръсните ризи“ на известните по време на телевизионни предавания – накъдето и да се обърнем, се сблъскваме с глад за публично унижение. А ние, зрителите, чакаме следващата жертва. Защо се случва така?

Получаваме определена наслада и щастие от болката на другите. Но защо? Защо тайно обичаме хумора, който унижава другите? Дали унижението ни кара да се чувстваме по-силни? Дали по някакъв начин ни кара да се чувстваме в безопасност?

Ето кои са причините за това подло удоволствие, което сякаш е закодирано в човешката природа.

Харесва ни да принадлежим към превъзхождаща група

Публичното унижение подхранва човешката нужда да чувстваме, че стоим над останалите, като едновременно с това отнема вниманието от самите нас. Когато един човек изглежда глупаво, той временно отдалечава фокуса от нас, което премахва страха, че можем да бъдем атакувани и унижени по същия начин.

Често използваме „забавни забележки“, за да изразим презрение, недоволство и гняв

Всички познаваме такива хора – те подхвърлят някоя шега към партньора си по време на вечеря, за да могат всички да чуят. Този ход има за цел да предаде суровата истина под формата на хумор.

Ако се приземи без „ох“, може би ще предизвика смях, а жертвата ще остане смутена и наранена.
Тази тактика е непочтена и е по-скоро ход на страхливец. Ако искате да кажете нещо, имайте смелостта да кажете истината директно на човека.

Не го подхлъзвайте, надявайки се да направите точка без последствия!

Автор на статията:
Анна Дантева

КоментариКоментари

Анонимен ( преди 6 години )
Защото сте дефектирали откачалници комплексари.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Анонимен ( преди 6 години )
Думите произтичат от човек и представят човека, който ги е използвал. Как ще бъдат възприети, зависи от човека, който ги възприема. Когато чуя на улицата майка да се обръща към детето си с груби думи, първо възприемам майката като човек с увредена психика. Като чуя или чета псувни, възприемам човека като немислещ, ненадежден.Хумор има този, който умее да се шегува със собствените си несъвършенства.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар