Безпорядъкът в живота ни е отражение на нашия твърде зает ум. Но можем да направим и друго – да внесем хармония в онова, което ни обкръжава, а така да въведем ред и в своето вътрешно пространство. Трудно е, но си струва. Старт!

Гардеробите ви са препълнени, имате 758 приятели във Facebook, по-голямата част от които никога не сте виждали на живо, препълнени сте с емоции, мислите се губят... Спрете! Започнете прочистване, махнете ненужното и постигнете яснота. Психолозите са категорични – уборката има лечебно свойство.

Така можем да отделим главното, да установим връзка със своите ценности и потребности. И най-важното – да излезем от състоянието на жертва и да поемем отговорност за живота си отново, връщайки си властта над вещите, отношенията и времето. Да въведем порядък в каквато и да е област от живота си, значи да освободим пространство, което да напълним с онова, което има значение за нас.

Дом

Знаменитият специалист по организация на пространството – японката Мари Кондо, предлага да съхраняваме в дома си само онова, което ни носи радост. Как да го сторим? Извадете всичко от шкафовете. Подръжте всяка вещ в ръката си. Вслушайте се в себе си – носи ли ви топло и уютно усещане или не. Ако не, разделете се с нея, но преди това ѝ благодарете за службата при вас. Ако имате твърде малко време за всички вещи наведнъж, опитайте да отделите 15 минути на ден, в които да се разделяте с ненужните неща. За един месец ще разчистите дома си от доста излишни вещи.

Времето

Имаме толкова много задачи, че дори не знаем откъде да започнем. Но да не изпадаме в паника. Психолозите ни съветват да се възползваме от матрицата на Айзенхауер, наречена така в чест на 34-ия президент на САЩ. Тази матрица помага да бъдат подредени приоритетите и да се повиши личната ни ефективност.

Погледнете на ситуацията отгоре, за да осъзнаете какво е важно за вас, а не реагирайте на онова, което е спешно. Помислете 5 минути за всичко, което трябва да направите. След това начертайте на един лист квадрат и го разделете на четири полета. В левия горен ъгъл напишете „Важно и спешно“, в десния горен „Важно и неспешно“, долу вляво – „Спешно и неважно“, а в последния – „Не е спешно и не е важно“. Сега фиксирайте действията си.

1. Важните и спешните – тях трябва да извършите веднага, без да делегирате. Желателно е такива задачи да не са повече от 20 %, иначе няма да успеете.

2. Важни, но не спешни – реалистично планирайте тяхното изпълнение във всекидневието си. Това е вашата зона на растеж, тези дела са онова, което правите, когато изпълните спешните и важните. Те трябва да са мнозинство – около 60 %. Така ще можете да напредвате към целта си в удобно за вас темпо.

3. Спешни, но не са важни – тях можете да делегирате. Научете се да казвате „не“ или „не сега“. Тези дейности могат да заемат около 15%.

4. Не са спешни и не са важни – можете да ги премахнете от списъка, върнете се към тях по-късно... или пък никога, всичко зависи от целите и освободеното ви време.

Попълнете тези четири квадрата с делата и задачите си. Анализирайте ги. Къде губите най-много време? Може ли някои неща да бъдат преместени в други квадрати? Удобен ли е за вас този порядък? След това ги прехвърлете в ежедневен списък. Важните и спешните за близките няколко дни, важните, но не спешни, разпределени така, че да изпълните в следващия един или няколко месеца. Тази проста, но удобна система на планиране освобождава допълнително време и помага да се преразпределят приоритетите.

Емоции

Ако можехме да поставим в някой тъмен шкаф нашия страх, гняв и тъга, всичко щеше да бъде прекрасно, нали? Можем, но се налагат усилия. Сами по себе си емоциите не са проблем, казват психолозите. Те са механизъм за оцеляване. Когато мозъкът получава от органите на чувствата информация, която той счита, че е застрашаваща, включва страха, за да избягаме от опасността, гнева, за да се бори с нея или тъгата, за да се „приберем“ в себе си, очаквайки опасността да отмине.

„Поставете“ емоциите си на долния рафт – телесния, постарайте се да не правите от тях история, чието място е на „горния рафт“. Вие сте реагирали на събитие, което ви е извадило от релсите и е предизвикало реакцията ви, това е всичко. Сложете граница между външното и вътрешното. Това, което изпитвате, принадлежи на вас. Въведете порядък в сценария. Ако ние губим душевното си равновесие, за това има причина. Преди умът да вземе управлението и да се опитва да погаси емоционалния пожар, се е случило нещо, което е дало сигнал за тревога на тялото. Опитайте се да локализирате това събитие – какво сте видели, какво сте чули.

Различавайте това, което усещате. Какво сте почувствали в отговор на това първично събитие? Страх, гняв, тъга? Какво ви се прииска – да избягате, да се скриете? Направете граница между външното и вътрешното – това, което изпитвате принадлежи на вас. Това, което е казал, направил и помислил друг човек, остава негова отговорност. Контекстът на събитията може да бъде неблагоприятен за вас, но вие не можете да направите нищо с това.

Отношения

Социалните мрежи стремително разширяват кръга на нашите познати. Но има и реални връзки, които са изживели времето си, но ние ги съхраняваме заради навика или заради лоялността. Общуването ни изтощава, а това означава, че нещо трябва да се промени. Психолозите предлагат едно просто упражнение. Помислете няколко минути над въпроса: „Кое не ме устройва в отношенията с останалите? След това се огледайте и изберете предмет, който пръв привлича вниманието ви. Дайте му няколко, 3 или 5 характеристики. Анализирайте. Те метафорично изразяват същността на вашите отношения.

Да допуснем, че сте избрали чаша с вода. Какво можете да кажете за нея? „Тя е прозрачна“. Помислете – не чувствате ли себе си твърде „прозрачни“, открити за другите?. Може би е дошло време да запазите вътрешната си територия. Чашата е пълна догоре. Може би и вашият живот е препълнен с общуване. Ако чашата е стъклена, това може да се тълкува като чупливост, уязвимост.

Какво да правите след това, с кого да общувате и с кого да се разделите? Задайте си въпроса – какво ми носи общуването с този човек? Прави ме по-силен или по-слаб? Ако разбирате, че общуването с него не ви обогатява, оставя усещането за пропиляно време, то е видимо, че трябва да прекратите връзката или да помислите как да промените тези отношения.

Мислите

Колко приятно би било да въведем ред в ума си, във вътрешния си диалог, да престанем да преживяваме ментална какофония. Може ли да се избавим от токсичните мисли? Не, казват психолозите. Да вярваме, че винаги можем да контролираме онова, което се случва в ума ни, е заблуда. Освен това, според изследванията, оптималното съотношение е: три позитивни мисли на една негативна. Тогава какво да правим? Важното е да не влизаме в борба. Ако се насилвате да не мислите за нещо, например за синия цвят, това автоматично извежда в мозъка мисъл за... синьо. Мозъкът не мисли с отрицания, затова ефектът на рикошета е гарантиран.

Не опитвайте да се отървете от неприятната мисъл. Вместо това я „обезвредете“, като я лишите от властта над вас. Мисълта е само един от начините да си представяте действителността. Когато мислите: „Не мога да си вдигна ръката“, вие все пак можете. Ако в главата ви се зароди мисълта: „Аз съм нищожество“, си спомнете, че в крайна сметка това не е така. За да погледнете на ситуацията отстрани, сменете формулировката. „Моят ум ми казва, че аз съм нищожество“.

Постарайте се обективно да погледнете на мисълта си. Често тя представлява когнитивна деформация – грешен способ за обработване на информацията. Например вие запомняте само негативните детайли (избирателно абстрахиране). Или пък правите бързи и негативни изводи, или „четете“ мислите на другите (произволно умозаключение). Научете се да разпознавате тези отклонения, които подхранват чувството на фрустрация и ви вкарват в капан.

Започвайте почистването, за да се превърнете в нов човек, такъв, какъвто ще харесате на себе си.