IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

5 етапа, с които ще разкрием най-доброто от себе си

27 април 2018 08 20

Вижте кои са тези крачки според психолозите

Снимка: Istock

Снимка: Istock

Психолозите определят пет основни етапа, които ни позволяват да разкрием най-доброто от себе си. Да приемем миналото си, да работим върху емоциите си, да правим онова, което наистина ни е интересно, и най-важното – този път, с тези крачки, не е лесен.

Но от желанието да се върнем назад трябва да ни удържа мисълта, че усвояването на този път е онова, което ще ни доближи до настоящето.

Помиряване с миналото

Нашата личност съдържа в себе си онзи избор, който някога са направили родителите ни и всички онези, с които някога сме се отъждествявали. Няма как да бъдем цялостни, ако се притесняваме или се боим да наследим предните поколения. Но за да се избавим от тази заплаха, е необходимо време. Някои успяват едва на 30 години да живеят собствен живот, без да сравняват собствените си успехи с постигнатото от родителите си на същата възраст.

Други, на 40 години, се справят със срама от майка алкохоличка или баща, който е изоставил семейството. Да бъдеш автентичен не е никак лесно, защото човек се стреми да бъде главен актьор в историята, която го е формирала. Най-важното е не да установиш истината, а да се научиш да възприемаш спокойно онова, което знаеш.

Главната ни задача е да анализираме фактите от живота на нашите предци и техните постъпки, използвайки за това методите на историята, социологията и психологията. Това ни помага да снемем ореола на драматизма от някои техни решения и да си изясним защо в семейството ни има тайна или тежко заболяване, но и да облекчим чувството за вина, което често ни внушава семейната история.

Стремеж към самореализация

Помиряването с миналото е само първата крачка. Дори трезво и спокойно да възприемате себе си и своето минало, можете да чувствате, че не живеете собствения си живот. Кризите, проблемите, с които се сблъсквате, сигнализират в каква посока трябва да се движите, къде са слабите ви места. Трябва да се отнасяме към проблемите си като към помощници и да вярваме в своето жизнено предназначение. Пътят към самореализация започва с доверието към самия себе си, към собствените усещания, преживявания и мечти.

Когато чувстваме, че работата ни не ни дава възможност да реализираме стремежите си, губим ентусиазъм, желание да творим, а и вкус към живота. Ако сме доволни, че изпълняваме безрадостно и безропотно чужди указания, рискуваме да изпаднем в депресия. За да се приближим към разбирането на самите себе си, трябва да размишляваме за четирите страни на професионалния ни живот: талант (онова, което умеем), увлечение (с какво ни харесва да се занимаваме), необходимост (задълженията, които се налага да поемем) и смисъл (съответства ли работата на убежденията си).

Когато анализираме тези фактори, можем да намерим една или няколко области, в които всички те да се съединяват. Ако това се случи, ще получим удовлетворение от желаното и действителното, нашия вътрешен мир и нашата практическа дейност.

Работа с емоциите

Особено внимателно трябва да се отнасяме към тях, когато на пръв поглед ни се струват неадекватни – всичко изглежда наред, а ние често сме тъжни или чувстваме необяснима тревога. Ако емоциите ни съкрушават, трябва да се замислим какво искат да ни кажат. Правилният отговор е да не реагираме веднага на онова, което ни „докосва“, а да изчакаме момента, в който можем да „облечем“ емоциите в думи. Необходимо е да се доверяваме на емоциите си.

Те много по-точно от размишленията могат да ни обяснят как да се отнасяме към случващото се. Когато ние се радваме или тъгуваме, удивляваме или гневим, категорично имаме причина за това. Много често емоциите изразяват потребности, които игнорираме – да бъдем разбрани, да получим признание, уважение... Към емоциите трябва да се отнасяме като към послание, което да разшифроваме.

Да изразяваме истината

От детството ни учат да казваме истината, но често забравяме за това, че за всеки тя е различна и да бъде изразена не е никак лесно. Да бъдем правдиви, не означава да казваме онова, което ни хрумне. Можем да говорим за преживявания, за онова, което виждаме в другия, или за впечатленията, които той оставя у нас. Това също ще е истина, но няма да причини болка у другия. Понякога да кажем истината означава да направим своего рода посвещение. Когато казваме не онова, което очакват от нас, а онова, което чувстваме и мислим, знаем, че ще заплатим за истината.

Изричането на истината изисква определени усилия – както в избора на форма, така и по отношение на смисъла на нашето изказване. Трябва да се стараем да говорим за себе си, употребявайки „аз“, а не „ти“. В крайна сметка нашите собствени усещания, мисли, ценности са единствената достъпна истина. По този начин признаваме собствената си уязвимост, но без да се самосъжаляваме или пък да се любуваме на себе си.

Да се решим на близки отношения

Близостта е онова поле на взаимоотношенията между хората, на което можем да намерим себе си, защото предполага способност да пуснем на собствена територия друг човек без притворство и без да го възприемаме като агресор. И обратното, ние сме длъжни да излезем на територията на другия, за да го приемем и да го заобичаме такъв, какъвто е. За да бъдат отношенията действително близки, трябва да можем да споделяме с приятелите, с близките си, с любимия човек своите истински мисли, чувства и желания. Искреността изисква доверие и към другия, и към себе си. Но да чуваш и разбираш невинаги е просто, необходими са усилия.

Невъзможно е да разбираш когото и да било без обратна връзка, а за да я получиш, трябва да разкриеш себе си. За да може общуването действително да води към разбиране както на самия себе си, така и на останалите, е необходимо да се преодолее страхът от осъждане и да се съгласим с това, че неразбирането, разочарованието и недоволството също изразяват близост. Без искреност общуването няма как да бъде истинско.

Автор на статията:
Галина Чолакова

КоментариКоментари