IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ботоксът може да лекува рака на простатата

19 ноември 2013 15 00

Инжекция с ботокс се използва за замразяване на тумори

Снимка: Dreamstime

Снимка: Dreamstime

Ботоксът вече не е само средство за разкрасяване. Той се използва в различни разработки за лечение на определени медицински състояния. Неотдавна стана ясно, че токсинът помага за потушаване на болката и може да лекува уринарна инконтиненция. Най-новото откритие с участието на ботокса е свързано с рака на простатата.

Токсинът, известен най-вече със своето изглаждащо бръчките действие, има ефект върху раковите заболявания и симптоми на уголемената простата. Ботоксът действа като блокира ефекта на нервите. Това дава основание на изследователите да смятат, че токсинът може да се използва за третиране на тумори. Ранни изследвания показват, че туморните клетки се свиват, когато в простатната жлеза се инжектира ботокс.

Ракът на простата е един от най-често срещаните при мъжете. При много пациенти обаче не е необходимо незабавно лечение, а състоянието им продължава да се наблюдава. Терапиите за лечение на този вид рак включват отстраняване на простатата, лъчетерапия и хормонална терапия. Те носят значителен риск от странични ефекти, включително еректилна дисфункция или импотентност.

Ранните резултати от трима пациенти показват, че страната на тумора, откъдето е бил инжектиран ботокс, е изсъхнала значително. Подобно нещо обаче не се наблюдава от другата страна, която не е третирана с токсина. Според изследователите ботоксът може да има подобни ефекти и върху други видове твърди ракови заболявания, пише вестник Daily Mail.

Ботокс ваксините са показали също, че имат въздействие и върху разширената простата, известна още като доброкачествена хиперплазия на простатата. „Доказано е, че ботоксът е безопасен и ефективен. Една инжекция, която отнема пет минути, може да се окаже, че действа в продължение на една година“, твърдят изследователите.

Автор на статията:
Милена Алексиева

КоментариКоментари