View Full Version : Депресия след операция
bimbi
23rd April 2007, 12:41
Искам да ви питам дали ви се случи и на вас?
Аз за бюста вече не си спомням, ама след липото определено бях в адска депресия, която ме държа почти месец :roll:
И се чудя дали лекарствата имат нещо общо, или е само и единствено от болките и дискомфорта, който чувстваме, и съответно от отоците и това, че за момента не се харесваме как изглеждаме... :?
milena127
23rd April 2007, 14:23
Въпреки че леката болка ме държа доста нямах никаква депресия :D
Даже напротив- много им се радвах на новите гърди :girl_haha: :girl_haha:
yolk
23rd April 2007, 14:30
Депресията ми беше много силна и едва сега започна да ме пуска като видях, че подутото между очите ми, което ми придаваше много груб вид взе да спада. Едва ли е от лекарствата, ако не действат на мозъка.
morganlefei
23rd April 2007, 16:30
Сега като си спомня - 1 месец рев. Никак не се харесвах, незнам дали е депресия, но не беше нормалното ми състояние. Не исках да виждам и да чувам никой. /става дума за операцията на циците/ Допусках до себе си само една приятелка, която се беше оперирала преди 6 г. и е минала по този път. В такъв момент не можеш да споделяш с всеки. За това след втората операция - 20.02.07 започнах да споделям тук, и нямаше този път депресия, имаше кого да попитам без да се притеснявам, че ще ме вземат за откачалка.
Радвам се, че ви има! Много сте ми помагали и сте ме подкрепяли!
:girl_in_love:
emisof
23rd April 2007, 18:47
След всяка операция се харесвах все повече, защото несъвършени или не, тези гърди бяха винаги по-красиви от предишните, които имах. Е, за мен ъпгрейда си е нещо щастливо, и не е повод за депресия. Но аз съм си личност, склонна да минимизира лошите ситуации и да максимализира добрите, така че не съм имала депресия.
DeSIKOS
26th April 2007, 15:23
Бимбе, аз също имах депресия след операцията и продължи около месец, когато и болките изчезнаха, наистина си мисля, че е в резултат на дисконфорта, който ни кара да се чувстваме потиснати и обезпокоени :!:
SweetShark
26th April 2007, 17:28
Хей, знам че ще ви прозвучи смешно, ама чували ли сте теорията, че в мастните гранули (освен токсини, мазнина и вода) се слкадират и ендорфини, т.е. хормоните на щастието...Та като ви правят антицелулитен масаж, особено на дупето, когато тези клетки се разбиват и ендорфините преминават в кръвта, се чувствате много по-щастливи, по-доволни, по-спокойни...Някъде бях чела, че в Лондон дори има специални студиа за пляскане на дупета с пръчки...
Та по темата: на Бимби при липосукцията са и изсмукали мастните клетки, а не са ги разбили, лишавайки я по този начин от ендорфините, складирани в тях, и следствие на това е и депресията.
Celine
26th April 2007, 17:34
...Та като ви правят антицелулитен масаж, особено на дупето, когато тези клетки се разбиват и ендорфините преминават в кръвта, се чувствате много по-щастливи, по-доволни, по-спокойни...
Ааааа това обяснява защо съм щастлива понеделник, сряда и петък :lol: :lol: :lol:
И за доброто си настроение трябва да плащам :?
не се подигравам,
SweetShark
26th April 2007, 17:44
Тц-тц-тц, така ли излезе...Ако то и половинката вкъщи може нежно, стрателно и ежедневно да си те пошляпва (не да те бие...), ако не - и ел. масажор може да свърши работа, поне докато имаш мастни запаси.
chervenokoska_2
26th April 2007, 18:03
Тц-тц-тц, така ли излезе...Ако то и половинката вкъщи може нежно, стрателно и ежедневно да си те пошляпва (не да те бие...), ако не - и ел. масажор може да свърши работа, поне докато имаш мастни запаси.
Ако приемем, че теорията е вярна, предполагам затова не съм изпаднала в депресия - хем си имам някое и друго мазно депо, хем редовно си ме пошляпват. Но съвсем сериозно - не съм се чувствала нито за миг депресирана. Въпреки болката, всеки път като се погледнех в огледалото ми ставаше супер от мисълта какво имам вече. А знам много добре какво е да си в дупка - имала съм много дълги периоди, в които мислех, че няма да се измъкна.
Enerdji
26th April 2007, 22:09
След ринопластиката ми, въпреки че изобщо не бях доволна от резултата се радвах, че са ми махнали гипса и мога да дишам на воля и да се появявам на бял свят :lol: Никаква депресия, напротив, отдъхнах си че съм опитала (макар и неуспяла).
След блефаропластиката много се харесвах, само дето личаха белезите, но си казвах: майната им, като сложа повечко сенки никой нищо няма да види (макар че целия свят знае де:)) Сега дори и аз не ги виждам...
Ако сам не си дава човек кураж, няма как да се получи... Бимби, бъди мъж :2008:
diastemma
27th April 2007, 09:13
Някъде бях чела, че в Лондон дори има специални студиа за пляскане на дупета с пръчки...
Хм, сещам се за едни:)
И за да не е офтопик: за ендорфини не знам, но мастната тъкан е "склад" за женски хормони, защото някои видове хормонално безплодие налагат И отслабване на пациентката.
Aset
27th April 2007, 12:45
Аз бях в голяма депресия след операцията по увеличаването, но за щастие бързо отшумя.
SweetShark
27th April 2007, 14:03
..като си спомня и моята операция на цици, и аз бях депресирана, ама по други причини - тогавашния ми приятел спря да ми говори, без никакъв повод, и изобщо не ми помагаше физически след операцията (то както се видя, впоследствие стана и бивш...), а аз се чувствах толкова уязвима и беззащитна. Дадох си сметка, че съм такава - уязвима и беззащитна - само след раждане и след операция (през другото време съм силна и жизнена), а той и двата пъти не се прояви като мъж...
emisof
27th April 2007, 15:58
Еее, то и първите ми импланти бяха обект на бракоразводното дело, ама към днешна дата, от този факт само ме напушва смях :lol: :lol: :lol:
Sweet Shark, тоз младеж,който е бил до теб тогава, е бил един егоистичен комплексар, да знаеш! Важното е, че сега си се харесваш и се радваш на "държавните" цици! :lol: :lol:
SweetShark
27th April 2007, 16:58
А тоя младеж, дето ми масажираше гърба и ми миеше кървищата от гърба след операцията е до мен сега и е радостта на живота ми...Неведоми са пътищата божии...
Да, и мен ме хвана депресията след операцията (ринопластика). Седиш си вкъщи, мислиш за глупости, не виждаш нищо заради гипса, близките те гледат със съжаление ... Е, как да не те "хване"?! :lol:
Грам депресия нямах...аз май нещо не съм наред... :wink:
Много си се кефих на новите придобивки(цици) и бях всеки 2 мин. пред огледалото... :girl_dance:
mimitu^
5th May 2007, 11:12
Аз бях 2 седмици в депресия.1 - не си харесвах ушите след операцията и още не си ги харесвам,2-никой не се сещаше за мен.Вярно ся,само най добрата ми пр знаеше за операцията,ама дори тя дойде до нас само веднъж.Общо взето бях в мн гадно настроение.Гледах един сериал и само ревях на него,седях и се самосъжалявах в къщи,мислех само за лоши работи...
baby`inna
7th May 2007, 16:06
Моята депресия продължи точно първите 3 дни - кошмарни - и всичко си дойде на мястото когато се върнах на работа - на 4 ден!!! Забравих - на 20 ден съм след операция за уголемяване на гърди! И тя - депресията - дойде от невъзможността да се обслужвам нормално и най-вече бях си взела най-абсурдните дрехи за след операция - без да предвидя бинтовете и това например, че ще ми е трудно да си облека най-тесните и ИЗПРАНИ дънки, който имам.... :roll: