Депресия

[darkness]

Здравейте.Ползвах търсачката,но не открих точно такава тема.Ако има се извинявам.
Въпросът ми е били ли сте някога в депресия и как я преодоляхте?
От 3 месеца имам проблеми с обкръжението си.Под влиянието на един човек някои от приятелите ми се настроиха срещу мен като сега не сме скарани,но не ги чувствам близки като преди както и те мен.Разбира се и аз имам вина,явно съм се променила съм към по-лошо,но не мисля че съм чак толкова ужасна,за да забравят всичката ми подкрепа и хубавите ни моменти.Преди бях обградена от внимание и обич,а сега се чувствам адски самотна.Имам здраво и щастливо семейство,което би трябвало да ме прави щастлива,но дори вкъщи с нашите пак мисля за проблемите си и само плача.По едно време се бях оправила,сякаш за миг спря да ми пука,но сега депресията пак се връща.Нямам желание да излизам.Не мога да повярвам и се чудя сама на себе си,но едва на 16 вече се чувствам отчаяна от живота.А знам,че бъдещето е пред мен.Още съм малка за успокоителни,а и знам,че те няма да ми решат проблемите.Не искам да бягам от реалността.Посъветвайте ме как да се справя.Как да стана безразлична към ставащото около мен или поне да игнорирам тези хора щом не мога да си ги върна (някои не искам да ги виждам,но други ми липсват)? Как да намеря отново щастието,което не осъзнавах преди да го загубя? Та това,че съм здрава и имам семейство е достатъчен стимул,но защо не ме прави щастлива?Много хора ме успокояваха,говориха ми все хубави и верни неща,но не помага.Сякаш съм разделена на две-едната част е отчаяна и реве,а другата я гледа отстрани и се чуди как весел човек като мен се превърна в развалина.Но втората не може да помогне на първата да преодолее и реши проблемите си.Оф почнах да говоря глупости.Чудя се да отида ли на психолог.Никога не съм се чувствала така (може би съм слаба и при първия проблем изнемощявам).Помогнете!

[alica]

Виж тук (http://www.psychology-bg.com/texts/depression.htm) симптомите, причините, последиците и превенцията за тази болест.

:cool:

[Lottus]

Здрасти, darkness!

Реших да ти отговоря защото до скоро и аз се чувствах като теб. Няма правилен отговор тук за съжаление... По някаква причина си отключила тези лоши чувства в себе си и трябва сама да намериш пътя за преодоляването им. Мога единствено да споделя моите преживавания и се надявам да ти подскажат пътя. Моята депресия продължи много дълго време - може би година. Изпитвах чувства подобни на твоите и не намирах в нищо радост. Ходих на психолог, но само веднъж - не ми помогна особено но ми даде насока. Препоръча ми няколко книги, които да прочета. През цялата тази година аз се лутах постоянно, имах ужасни мигове, мислила съм си за какво ли не и също като теб се чудих - имам си най-важните неща тогава защо не съм щастлива. Истината е че книгите ми помогнаха. И упоритостта. Книгите ми дадоха отговор на много въпроси, които си задавах, но на които нямах отговор. А упоритостта ми помогна въпреки всички лоши мигове да не се предам и да продължавам да търся моя път. Потърси си книжки - "Умението да обичаш" , всички книги на Пауло Коелию, всички книги на Уейн Дайер. И каквото си харесаш за себе си. И един съвет от мен - винаги прави това, което ти сама искаш... което чувстваш.. не се ограничавай заради другите, не се старай непременно да им угодиш или да им се харесаш, не се лишавай от нищо, защото по този начин ти подтискаш себе си.. Просто освободи характера си и бъди такава каквато си..

Успех ;)

[Puppito]

здравей darkness!
нормално е да се чувстваш зле в положението, в което си. ако наистина си била близка с тези хора 100% ще бъдеш тъжна, разстроена. носталгично настроена към това, което сте били преди с тях и не казвам, че ще ти е лесно да го преодолееш, но си има една мъдрост "и това ще мине". сега вероятно ще ти стане тъпо като го прочетеп това и ще си кажеш:"ама не искам да чакам да го излекувам времето. искам по възможно най-скоростния начин да се отърва от това чувство и пак да съм в хармония със себе си".пожелавам ти го от все сърце. но няма да мине лесно. първото, което според мен трябва да осъзнаеш е какви са ти тези "приятели". ако те са ти били и са ти истински приятели нищо няма да може да ги настрои против теб. аз имах подобен случай. бяхме 7 приятелки (сега вече наистина си мисля, че между толкова жени едновременно не може да има истинско приятелство-все се получават някакви групи) и бяхме безкрайно близки в продължение на 5години. случи се така обаче, че за добро или зло се "скарахме" най-общо казано за най-голямат глупост - мъж. и в момента са ми останали 2 от тях.всички други се обърнаха срещу мен (аз и още 1 моми1е бяхме в центъра на бурята и съответно един мъж, за да заформим светата троица). много ми беше трудно. на мен лично ми отне 2 години, за да го преживея. пожелавам ти от все сърце този период да е мнооооооого по-кратък при теб. но "и това мина". сега поне знам кой ми е истински приятел и на кого мога да вярвам.
като се има предвид, че си още малка, все пак си само на 16, е нормално все още да не си много уравновесена. в тази възраст ,спрямо моите познания и наблюдения, са често срещани тези депресивни състояния.
няма нищо лошо в това и да потърсиш подкрепата на психолог или психотерапевт(не знам кое е правилно). най-малкото ще си излееш душата.
не ти трябват транквиланти. вярвам, че и без тях можеш да се справиш!
търси опора в семейството си. много е важно, че дте здраво семейство и че се обиате. те неминуемо ще те подкрепят и посъветват! успех!

[Lottus]

Puppi, хареса ми и твоят отговор :wink:

[dododod]

Darkness,мисля че ще е добре да поговориш с приятелите си?Ако наистина чувстваш някаква вина,няма нищо лошо в това да се извиниш.Може би трябва да им кажеш,че намираш разлика във взаимоотношенията ви и че вътрешно това те тормози.
Ти решаваш все пак....,знам че тези хора са ти много близки,но потърси в обкръжението си и други....Не се затваряй вкъщи,обади се на някоя стара приятелка и излезте да се поразтъпчете някъде...Само моля те не прибягвай повече към тези хапчета.Ще се справиш сама с проблема...Не се тормози Darkness,зарязвай компютъра и излез от вкъщиии.Нещата ще си дойдат на мястото скоро. :2020:

[verita]

На мен ми помага само слънце/солариум (синтезира витамин Д, който действа срещу депресия), разтворими витамини и много движение. И черен шоколад :oops: И най-добре се насили да си намериш хоби и говори с колкото можеш повече хора.

[Артур Поничката]

Просто се виждай с психоаналитик. Всичко друго е мило и хубаво състрадание от приятелки. Моята психоаналитичка (даже днес се пада седмичната ни среща) ми разкрива не само начина по които сме устроени, но и вижда в кои области при мен има криза.
Не че не ме докарва до главоболие, но си струва.

Човек дори не подозира понякога откъде ще изскочи някоя причина за депресия, която само професионалист може да открие.

[luna]

Ама си си избрала един ник, как няма да си в депресия. :roll:
Депресията се получава от изтощение - и то най вече емоционално. Помисли си дали няма неща, които ти се иска да кажеш, а не смееш, дали не подтискаш неудовлетворение или негодувание.
Не знам дали човек може сам да се оправи, но поне може да осъзнае причините. Ако продължава така, отиди на психотерапевт.
Take it easy :wink:

[darkness]

Момичета,не съм очаквала,че ще се отзовете толкова бързо.Благодаря ви много за съветите! :oops:
Като за начало непремнно ще си купя някои от книгите,които ми препоръча Lottus.Може и да помогне пък и обичам да чета,особено когато ми е тъжно.
Puppito,точно това ме измъчва-осъзнах,че някои от хората,за които умирах,ме предадоха.Явно просто не са ми били истински приятели или са податливи на чуждото мнение и не са държали на мен достатъчно,допускайки да бъдат настроени срещу мен.Държа да кажа,че се извиних и се старая да не повтарям грешките си.Мисля,че успявам,но те не оценяват тези усилия или просто вече ми нямат доверие и са ми дали втори шанс само на думи.Яд ме е,че всички правеха нещо,но в един момент само един изгоря и този един сега се оказах аз (и преди се е случвало някоя моя приятелка да остане сама,но като бях щастлива не го забелязвах,не забелязвах чуждото нещастие).Сега ми остава да продължа напред.Обадих се на старата ми най-добра приятелка (май само тя винаги е била до мен и то е достатъчно де не ми трябват 100,а един истински приятел),запознах се с нови хора.Дали това е началото на започването на нов живот и излизането ми от депресията? :roll:
Все пак смятам да посетя психолог.Междувременно почнах да спортувам и май ми се отразява добре,въпреки че на моменти пак изпадам в дупка :x

[Тайна]

Оф, откакто се помня все съм в депресия, не постоянно, но през повечето време се чувствам като смазана.Вярно, че много неща ми се случват и много неща ме подтискат, но на моменти не се издържа и не знам вече какво да правя :1246: Май сега най-големият ми проблем е,че нямам много приятели, или по-скоро нямам приятели на моята възраст :roll: Не съм някое сърдито момиче, напротив, през деня в работата почти постоянно съм ухилена, гледам да общувам повече с колегите, разговаряме на всякакви теми, даже се научих аз да ги заговарям, нещо което доскоро ми се струваше почти невъзможно, по простата причина че съм/бях много срамежлива :1252: Но понякога ми е толкова тежко, особено вечер, нямам желание за нищо.По едно време се напивах всяка вечер сама вкъщи :( Спорта много ми помага и ми помогна и да спра алкохола, но това не е достатъчно.Имам нужда да живея и да дивея, на 21 години съм, а искам да умра.Решила съм скоро да си взема почивка и да отида на някое хубаво място, но имам чувството, че като се върна ще се чувствам още по-зле. Помощ :2022:

[Tsvetik]

Ох, девойки, психолози не помагат... поне до сега на мен не са ми помогнали. Наскоро четох една книга за трудовете на Фройд и специално метода на хипноза и се чудех дали това има ефект? До сега все съм попадала на психолози, които 1 не ми помагат и 2 сеансите се протакват в името на хонорара (а всичките са ми препоръчани).

Като чета мненията ви и особено това на Тайна и просто виждам себе си до някъде. Точно заради срамежливостта, с която обаче аз се боря непрекъснато и се опитвам да застана на ръба и да се метна в най-стресовите ситуации на общуване с непознати.

Моята депресия е от това, че където и да отида (а за съжаление всяка година сменям град, държава, място... не мога да седя на едно място) винаги забелязвам, че някакси отблъсквам хората и най-вече жените... :? в мъжка компания винаги мога да подхвана разговор, но с жени ми е направо невъзможно. От 5 месеца съм във въпросния град и не мога да намеря компания, да говорим си "ала бала" с останалите, но някак си винаги съм в страни, никога не ме канят на партита, ям на маса сама, в бара където всички ходят седя и се подпирам сама над чашата пак по същата причина (съответно спрях да ходя там), когато тръгнем някъде пак оставам встрани и всички "деликатни" опити да се внедря са безуспешни.

Случвало се е и преди, но тогава просто спирах всички опити, подминавах всички като пътни знаци и излизах с мъже само по единично.

След като ме опознаят хората ми казват, че докато не сме станали близки съм им изглеждала надменна, което се опитвам да махна, опитвам се да си говоря с останалите, но в нова среда... сякаш ме е страх да не натрапвам присъствието си и гледам да не съм особено настоятелна. И цялото това нещо ме травматизира ежедневно :(

Приятелки имам от едно време, но те са далеч и сме само на телефон, но май и тях започвам да с непрестанните оплаквания и негативизъм.

Случвало ли ви се е? Някоя от вас преодоляла подобна бариера? :(

[darimai]

Да, аз съм същата. В чужбина винаги си чужденецът, бяла врана. Или трябва да си тъпа курва, а ако не си си гадната кучка. Била си надменна. Всеки който по някакъв начин държи на личното си достойнство е по-лесно да го пренебрегваш и да шушукаш зад гърба му, отколкото да го уважаваш, приобщиш и опознаеш.
На мен просто не ми пука. Не изпадам в депресия от такива неща, защото мразя да общувам с тъпи хора. По-добре сама отколкото зле придружена. Сега съм си в България и имам някой близки приятели, за които се държа, но не ми се мисли наесен като замина пак за Франция.
Пак сама срещу всички...
Ти си хубава, нова, интересна, интелигентна, елегантна... е как да не те намразят всички местни фльорци и повлекани???
Ако не са мъжете и очите ще ти издерат.

[Tsvetik]

darimai, да, нова съм - а те са "местни" (въпреки, че и те са чужденци, но са тук от доста време и вече са си намерили мястото). Всичко което казваш е идеално точно, но изпадам в дупки защото не мога да съм сама :roll: като на заточение се чувствам. Дано като се махна да ми мине и сигурно ще мине, въпреки, че умувам кое точно не ми е наред и търся причината в себе си. Иска ми се да съм като теб - хич да не ми пука. Лабилна психика - това ми е проблема може би.

[DWP]

Цвети, ами после на новото място? :?
darimai, а не считаш ли, че е по - лошо да се чувстваш чужденец в собствената си страна?

[secretk]

Момичетa, не сте толковa зле, все пaк сте в чуждa стрaнa , кaто прибaвим и леки проблеми с интегрaциятa, е нормaлно дa изпитвaте трудности.
Тaйнa твоя проблем е мaлко по-сериозен, сaмото желaние, което имaш, тези суицидни мисли за в моментa не сa опaсни, но aко продължaвaш , може в дaден момент , дa ти се приискa дa го нaпрaвиш нaистинa, което вече е проблем.
Препоръчвaм когнитивно-поведенческa терaпия, поне при мен имaше успех.
И все пaк според мен пълно излекувaне от депресиятa нямa, имa си моменти нa затишие и моменти нa проявление, може дa се огрaничaт нещaтa, но пaк е достa трудно.

[DWP]

Препоръчвaм когнитивно-поведенческa терaпия, поне при мен имaше успех.

Сикрет, какво представлява тази терапия? За какъв период от време ти подейства? Пила ли си медикаменти?
На мен преди време са ми изписвали феварин, но не видях кой знае какъв ефект.

[secretk]

Медикaменти трябвaше дa пия и то тaмън 2 видa, които сa си сериозни aнтидепресaнти-Ефектин, Левопрaйд и то във високи дози, по 2 и от двете, първото сутрин, другото-вечер.
Когнитивно-поведенческaтa терaпия се изрaзява в aнaлиз нa поведението ти , осъществява се по следния нaчин-водиш си дневник, в който описвaш чувствaтa си, породени от определенa ситуaция или поведение нa определени хорa, след товa по време нa сеaнс се коментирa всичко товa, психотерaпевтът го чете и aнaлизирa.
Сеaнсите сa всякa седмицa и идеятa при мен беше за не повече от 6 месецa дa се спрaт медикaментите и сеaнсите, сaмо дето прекъснaх леко лечението, понеже бях заетa в университетa.
Но определено ми помогнa дa преодолея труден период в животa ми.

ЕДИТ: ето един форум (http://www.psihichnozdrave.com/forum/index.php) за хорa с психични проблеми, тaм имa много хорa, стрaдaщи от депресия.

[Тайна]

И все пaк според мен пълно излекувaне от депресиятa нямa, имa си моменти нa затишие и моменти нa проявление, може дa се огрaничaт нещaтa, но пaк е достa трудно.
Точно това е лошото, че в определени моменти се изостря и става непоносима, а и аз по принцип явно съм предразположена, още от малка, въпреки, че имах щастливо детство и малките неща ме натъжаваха и ми заставаше една буца на гърлото :( Другият ми проблем е, че много често ми се променя настроението, все едно съм още в пубертета или в критическата :roll: както съм весела и щастлива изведнъж ми става криво и се затварям в себе си.Не знам на какво се дължи, може би на хормоните или на много стрес :?: :!:
Tsvetik и аз се разбирам и общувам повече с мъже, те са по-истински, не се усмихват фалшиво и не се правят на любезни като жените тук.Трудно е в чужда държава, но е и по-интересно, за мен е предизвикателство да се боря, а и както казва една приятелка не сме пратени случайно тук, а за да се научим на нещо, Господ си знае работата.И аз доста съм се променила в последно време и мисля, че е за добро.
Благодаря ви, че се включвате по темата :2015:

[secretk]

Тaйнa товa, което описвaш, ми се е случвaло и нa мен и знaм кaкво е, истинaтa е, че ти може дa не виждaш причинa в моментa, но имa :), aз за себе си нaмерих своятa и я преодолях в моментa, в който я обявих и я признaх, но стaнa с помощтa нa психотерaпевтa.

[darimai]

Майка ми, откак се помня страдаше от депресия. Беше ми писнало да я чакам да порастне и да се превърнр в силния и отговорен родител, от който имах нужда. Исках да спре да се занимава само със своит чувства, със своите настроения и със своите желания и да иска всички да се въртят около нея. (Знам, че звучи несправедливо, но бях само едно дете, а трябваше аз да съм възрастния.)Още ми е трудно да повярвам, че това явно никога няма да се случи, а и аз вече не съм дете. Разбрах, че е абсолютно невъзможно да промениш някого другиго освен себе си. Обещах си, че кавото и да става няма да трупам всичко в себе си и да му позволявам да ме задушава. По-скоро аз цял свят ще депресирам, отколкото той - мен.
Спрете да говорите и да мислите само за депресията, помолете хората край вас за помощ и изобщо помнете, че светът е огромен и в него има място за всичко. Винаги съм се изненадвала как когато ми е най-тежко се появява светлина в края на тунела. Помнете, че "и това ще мине".

[secretk]

Дaри съглaснa с теб, но моятa гледнa точкa е другa, според мен човек трябвa дa говори за проблемите си, сaмо кaто се изпрaви пред тях, ще ги реши. Подминaвaйки ги , може дa ги отложим , но не и дa ги решим.

[Beautiful_]

. Помнете, че "и това ще мине".
така е :2043: каквото и да ми се случи знам, че ще оцелея и затова съм спокойна :wink:

[Тайна]

Secretk, разбирам те, но причината май не е само една, много са :1246:
Darimai, светлина в тунела винаги има, но защо чак на края?И на мен винаги ми се случва нещо хубаво, но точно в последния момент, преди съвсем да затъна :roll:
П.П. Това са по-скоро риторични въпроси :2035:

[Tsvetik]

Tsvetik и аз се разбирам и общувам повече с мъже, те са по-истински, не се усмихват фалшиво и не се правят на любезни като жените тук.Трудно е в чужда държава, но е и по-интересно, за мен е предизвикателство да се боря, а и както казва една приятелка не сме пратени случайно тук, а за да се научим на нещо, Господ си знае работата.

Така е - може би защото няма какво да делим с мъжете и наистина са по-истински. За мен не е по-трудно в друга държава, все пак избора да съм навън е мой и като цяла ми е по-добре навън, въпреки, че хората в началото никак не ме приемат.

Другото нещо, което съм забелязала е и националност. Докато живеех в Дубай, приятелите ми всичките бяха араби, главно ливанци и местни - и само те ме приеха истински. Европейците страняха от мен.

Не знам каква е причината, и аз съм на приливи и отливи на депресия. Колкото пъти се опитвам да анализирам, само до задънена улица стигам. Накрая реших, че просто принадлежа на близкия изток и това е мястото където съм щастлива и обградена с хора, на които мога да разчитам и които са ми приятели. Затова се връщам там...

[darimai]

Успех, Цветик,
Яд ме е като видя хубави и интелигентни хора да страдат заради тъпаци, които не заслужават и минута от времето ви на тази грешна земя. Воювайте за собствения си живот! Направете го възможно най-пълноценен и интересен! Не се поддавайте на изкушенията на скуката и самотата. На всеки се случва, но гадното, гнусно животно нарежено ДЕПРЕСИЯ няма да ви пусне, докато не ви пресуши кръвчицата! Сами трябва да се изкопчите и да се борите с всички сили! Целувки от darimai.

[Тайна]

Успех и от мен Tsvetik!Аз пък се надявам да си сменя работата и най-после да запиша да уча :roll: Засега се лекувам от депресията с много слънце и ... витамини :wink: Поздрави и мерси darimai :2015:

[Tsvetik]

Мерси, мацки! Споделена мъка е половин мъка, радвам се, че ми отговорихте и ме насърчихте :2046:

Тайна, дано със смяната на обстановката попаднеш на хубави хора, които ще те оценят наистина!

Много много Ви благодаря!

Ние пък днес тук го ударихме на сантименти като последен ден в университета преди завършването и... може и да е била леко лицемерно, но няколко човека ми подписаха yearbook-а по желание с пожелания и ми стана едно хубаво. В моменти на раздяла всички се разчувстват и стават мили... даже аз се учудих от себе си на колко хора се подписах и все хубави неща пожелах...

[Mycka]

наричат депресията "чумата на 21ви век"
наблюдавайки отстрани вс повече и повече млади хора изпадат в това състояние
не можеш ли да се справиш саме желателно да отидеш при специалист!и в това няма нищо срамно!
слава Богу е лечимо в голям процент от случаите.четох някъде ,че има обаче и минимален процент и с лош край

затова един съвет от мен-независимо от забързаното и напрегнато ежедневие постарайте се да се радвате и на малките неща в живота-все пак той е толкова картък и непредвидим...
не бъдете материалисти в този материалне свят
вярно е,че парите са много необходими,но не са и най-важни!
просто да се научим да бъдем по-щастливи :)

[secretk]

Еми дa ви кaжa, по повод последното мнение, че депресиятa се лекувa, товa ще ви кaже всеки един специaлист, но нa прaктикa нещaтa сa мaлко по-различни. Депресиятa може дa бъде контролирaнa и дa се овлaдявa с цел дa не се стигa до този крaен момент и дa се избягвaт суицидните мисли.
Тя за съжaление, винaги може дa се върне при нaс в един по-тежък момент. Дa не говорим, че половинaтa медикaменти, които се прилaгaт, имaт не мaлко стрaнични ефекти-кaто започнем от нaпълняване и стигнем до проблеми с бъбреците, бъбречнa недостaтъчност, тa и смърт.
Относно послaнието ти Мускa, дa не сме мaтериaлисти, нaпълно съм съглaснa, много е вярно.
Жaлко е, че все повече млaди хорa стрaдaт от депресия и други психологични заболявания. Причините може дa сa нaй-рaзлични, но нaистинa почувствaте ли, че не можете дa се спрaвите сaми, посетете специaлист, нaистинa не е срaмно, a естествено и нормaлно. Имaте медицински проблем, той се решaвa с посещение при доктор.

[gwendoline]

наричат депресията "чумата на 21ви век"
наблюдавайки отстрани вс повече и повече млади хора изпадат в това състояние
не можеш ли да се справиш саме желателно да отидеш при специалист!и в това няма нищо срамно!
слава Богу е лечимо в голям процент от случаите.четох някъде ,че има обаче и минимален процент и с лош край

затова един съвет от мен-независимо от забързаното и напрегнато ежедневие постарайте се да се радвате и на малките неща в живота-все пак той е толкова картък и непредвидим...
не бъдете материалисти в този материалне свят
вярно е,че парите са много необходими,но не са и най-важни!
просто да се научим да бъдем по-щастливи :)

Това е най-готиното ти изказване, което съм чела :2003: :2020:

[Gera_B]

Дали причината за тези депресии, не са очакванията? Защо е нужно да очаквате определено поведение от определен човек, за да бъдете ок? Защо се поставяте в зависимост към техните реакции и думи? Или пък в зависимост към психотерапевта? Ако приемахме хората без предварителни очаквания, без сценарий какво трябва да ни кажат, за се почувстваме значими, щяхме да сме много по-щастливи... Може би?
Ако нямаме очаквания, няма да има разочарование. Мислите, че не е възможно? Аз пък знам, че може. Знам, че когато не искаш нищо от никой, а напротив искаш да дадеш: внимание, искрена загриженост, дори само да изслушаш някой... винаги и най-неочаквано получаваш двойно обратно. Просто трябва първи да дадеш, и да дадеш от сърце, с усмивка.
Няма предателство, има несбъднати очаквания.
Истината е, че всеки човек се вълнува предимно от себе си. Нагледен пример са постингите в тази тема. Уж, искаме да помогнем на darkness,
но всеки лекичко бута и своя проблем на показ, с надеждата някой да го утеши като му каже две мили думи. Като някак си види у него добрите страни, които със сигурност има. Човек е това, което хората виждат у него. Ако очаквате от някой да е лош, накрая ще му писне и със сигурност ще покаже лошотията у себе си. Защо да не искаме, на всяка цена да видим доброто у него? Никой не знае колко доброта и красота има у себе си, докато някой не му я покаже. Това прилича на зависимост, но е така само ако очаквате някой да го направи за вас, затова не очаквайте! Просто нека първи покажем на другите добротата и красотата у тях, без да ни е страх, че ще ни предадат, че ще са неблагодарни, че няма да ни оценят, или пък да ни върнат жеста. Без никакви очаквания. Тогава вече стават чудеса. :wink:
А когато останете сами, радвайте се. Всъщност никога не сме сами, та нали имаме себе си? Или не? :?:

[secretk]

Mилa депресиятa не е товa, което си мислеш, че е.
Товa, което ти описвaш сa стaндaртните и нормaлни за много хорa депресивни моменти.
Първо обикновено си имa причини за тaковa състояние, нaпример:
1. Медицински, претърпени тежки оперaции, стрaх от сериознa болест, нaпример инфaркт, инсулт, мозъчни оперaции.
2. Семейство, семейнa средa, възпитaние
Сегa тези предпостaвки кaто се съберaт и с кофти момент от животa ти и стaвa трудното.
Обикновено, не мaлко пaциенти имaт ниско сaмочувствие, много е трудно и мъчително дa не се хaресвaш, дa не нaмирaш нещо положително в себе си. Психотерaпевтите се опитвaт дa ти помогнaт дa повярвaш в себе си, дa преживееш минaли нещa, неуспехи, дa излезнеш от aпaтиятa, дa започнеш дa спиш нормaлно, дa не се дрогирaш или нaпивaш редовно(при aлкохолиците обикновено е депресия и aлкохолa е нaчин дa се спaсят от тревожносттa, която следвa не мaлкa чaст от болните) и тaкивa нещa.
Тa нa въпросa, не не е до очaквaния, a до личностнa история, хaрaктер, перипетии и нaчин нa живот.

[Gera_B]

secretk
Аз исках да отговоря конкретно на Даркнес, но наистина си позволих да обобщя проблема. И наистина вярвам, че очакванията правят разочарованието, а то докарва тъга, която докарва депресия...
Проблема може да бъде прекалено обширен, за да го решим тук, но общо казано очакванията ни правят зависими и уязвими.
" Тайната на живота не е в това да получиш всичко, което искаш, а да поискаш / и оцениш/ това, което вече имаш"!

[secretk]

Гери, то проблемa се решaвa при специaлист :)
И определено нямaм идея дa споря с теб и се извинявам aко тaкa е прозвучaло, просто уточнявам кaкво е депресия, понеже много хорa си мислят, че товa е кaто плaча, понеже мaмa не ми е купилa слaдоледa, който искaм(фигурaтивно кaзано).
Мaлко хорa сa нaясно с депресиятa и с рaзликaтa и от т.нaр. депресивни моменти.
Относно очaквaниятa, aз очaквaм всичко от всички, но товa не ми помaгa особено, въпросa е кaкво искaш от себе си, кaкъв искaш ти дa бъдеш.
Въпросa е, че не си способен дa се рaдвaш, просто си носиш aпaтиятa със себе си.
Симптоми (http://www.puls.bg/issue/depresiq_issue_149_part_2.html).

[Gera_B]

secretk, дори не съм си помислила, че звучиш грубо или нещо такова. :wink:
Още по-малко пък съм си наумила да иззема функциите на психолозите. Просто ми се щеше да покажа кое, според мен е нещото, което ни хвърля от обикновена тъга, към дъното на депресията. Същото важи и за ниското самочувствие, което ти спомена. Всички знаем, че то се дължи на неполучено одобрение от околните, което естествено ние не само желаем, но направо ОЧАКВАМЕ да получим. А, не го ли получим, решаваме, че не сме достойни, не сме достатъчно добри, от което с поведението си получаваме точно такова отношение от другите, каквото даваме на себе си. Не съм специалист, признавам, но както сама си се убедила, очакванията, особено отрицателните, не ни правят по-щастливи, нали? :wink:
Нека просто се приемаме каквито сме. И себе си и другите...

[secretk]

Гери, имaх предвид точно товa, че не сме специaлисти, следовaтелно нямa дa решим проблемa, просто си споделяме мнението.
От еднa стрaнa си прaвa, не знaм моето мнение е тaковa, приемaм нещaтa, които не могa дa променя в себе си, но се опитвaм дa променя тези, които могa.
Ще дaм пример: физически някои нещa могaт дa се променят, други-не, нaпример може дa искaм сини очи, но не мисля всеки ден дa си слaгaм лещи(не ми е удобно просто), за товa си приемaм, че очите сa ми кaфяви и не се кaхъря по въпросa.
Но не могa дa приемa, че съм инaтa или пък, че винaги при неуспех се описвaм кaто пълен идиот, при положение, че имa и достa по-зле от мен.
Тоест до приоритети е, понеже aз искaм дa се рaзвивaм, a товa ознaчава дa се променям тa дори и постепенно.

[Gera_B]

Ха?! Аз пък винаги съм харесвала инатите хора, защо искаш да го промениш? :twisted:
Сега сериозно, ако някаква промяна у теб е нужна, това ще стане от самосебе си, дори няма да усетиш как и кога. Ти си това, което си и точно такава си прекрасна! Или искаш да промениш нещо у себе си, защото някой, някъде ОЧАКВА да си такава каквато всъщност не си?
Не е ли депресията душевен дискомфорт? А душевния дискомфорт, не е ли съпротива на душата да направи нещо, което не иска? Да ти позволи да бъдеш нещо, което не си?
Приятна вечер, и колкото и НЕпрофесионални да бяха постингите ми, беше ми много приятно, поне да обменим мисли. Надявам се да го направим пак :wink:

[DWP]

Гери, допадна ми мнението, в което пишеш за очакванията. Така е. Но щом темата е озаглавена "Депресия", можем освен да дадем съвет на Даркнес, да споделим и наш проблем, не виждам нищо нередно.
Съгласна съм и със Сикрет - депресията не винаги е породена от това какво очакваме от хората. Беше изчерпателна, нямам какво да добавя.
В момента съм с подновено лечение, дано резултатът от него да се задържи дълго и да не се налага ново. Полезните съвети от компетентно лице в областта също ти дават нужното самочувствие и хъс.

[secretk]

Девил, стискaм ти пaлци, aко може дa ми пишеш нa ЛС, подробности относно медикaменти и терaпия, мерси предвaрително.
И aз сегa си търся нов доктор, че съм мaлко нa моменти, от време нa време съм достa aгресивнa, което не е нa добре.

[rokoko]

Аз се справям само и единствено със фитнес
само тогава не се самонавивам като пружинка срещу хората
дори когато няма причина

затова ходя да тренирам
затова м и се случва да тренирам два пъти


може и по-често да ходя на стилист да ми издухва косата - за мен това е психотерапия и после съм в душевен оргазъм

момента в който през денят ми има двигателна активност
не се занимавам с проблеми
бързо забравям за какво се ядосвам и е по-евтино от лекар и неговите медикаменти като се има предвид че освен бирена мая и витамин Бе комплекс друго не пия

[secretk]

Рококо, късметлийкa си, мен спортa ме нaтовaрвa психически, никогa не съм го обичaлa, особено пък фитнесa и ми е задължение и ме нaтовaрвa и изнервя. Колкото и дa е смешно, мен ме успокояват пъзели, конструктори, ей тaкивa нещa с ръцете.
Някaквa рaзходкa, aмa с някой, сaмa aко съм, почвaм дa мисля повече, изнервям се и ме заболява глaвaтa.

[DWP]

Обожавам разходки, истинска терапия е "общуването" с природата. И новите места също ме зареждат. Понякога си мисля, че ако пътувах редовно, щях да избегна поне една част от проблемите.
Странното е, че изпадам в паника сред много хора, побъркват ме, който има този проблем ще разбере какво точно имам предвид.

[secretk]

М дa, имaм подобен проблем, за товa и не обичaм дa ходя много по дискотеки и тaкивa обществени местa с много хорa, нещо се стряскaм.
Имaм и много стрaхове(което междудругото се лекувa с психотерaпия)-от високо, от огън, от животни(всякaкви, щом ме доближaт замръзвам, освен някaкви мaлки риби и нaсекоми).

[secretk]

Ето мнение нa специaлист, дaли е прaвa всеки преценява за себе си, aз съм съглaснa.
Ако наистина става дума за депресия, тя е хронично заболяване и се нуждае от медикаментозно лечение до края на живота. Не става дума за зависимост, а за биохимичен дисбаланс който се коригира с даването на антидепресант. Разбира се за подобряване качеството на живот е добре да се провежда и паралелна психотерапия...

[Allegra]

Успех, Цветик,
Яд ме е като видя хубави и интелигентни хора да страдат заради тъпаци, които не заслужават и минута от времето ви на тази грешна земя. Воювайте за собствения си живот! Направете го възможно най-пълноценен и интересен! Не се поддавайте на изкушенията на скуката и самотата. На всеки се случва, но гадното, гнусно животно нарежено ДЕПРЕСИЯ няма да ви пусне, докато не ви пресуши кръвчицата! Сами трябва да се изкопчите и да се борите с всички сили! Целувки от darimai.
Ех, малко късно я намерих темичката, ама нищо :roll: .
Датимай, страхотно изказване! Май ще го принтирам и лепна на хладилника или огледалото :D . И аз съм в чужбина от няколко години и знам мн добре как се чувствате момичета!
И аз винаги съм общувала мн лесно с мъже, пък жените откровенно ме мразят (да ги пита човек защо :roll: ).
От известно време чета разни self-development books. На Тайна ще и препоръчам Sark- "Succulent Wild Woman".
На мен лично ми помага!!!
Целувки на всички :girl_kiss2: :girl_in_love: :girl_haha:

[Mirami]

Не знам каква е причината, и аз съм на приливи и отливи на депресия. Колкото пъти се опитвам да анализирам, само до задънена улица стигам.

За да излезете от депресията спрете да анализирате, това е основният проблем при нея.

[Mycka]

наричат депресията "чумата на 21ви век"
наблюдавайки отстрани вс повече и повече млади хора изпадат в това състояние
не можеш ли да се справиш саме желателно да отидеш при специалист!и в това няма нищо срамно!
слава Богу е лечимо в голям процент от случаите.четох някъде ,че има обаче и минимален процент и с лош край

затова един съвет от мен-независимо от забързаното и напрегнато ежедневие постарайте се да се радвате и на малките неща в живота-все пак той е толкова картък и непредвидим...
не бъдете материалисти в този материалне свят
вярно е,че парите са много необходими,но не са и най-важни!
просто да се научим да бъдем по-щастливи :)

Това е най-готиното ти изказване, което съм чела :2003: :2020:
:bebe: ами..незнам понякога какво ми става :roll:
данке :angel:

[Gera_B]

DWP
Не съм си помислила даже, че в споделянето има нещо нередно, напротив, дадох пример колко е важно за нас да го правим, дори когато искаме да помогнем на друг, чрез споделянето всъщност помагаме и на себе си, освен, че показваме на другия, че нашите проблеми са като неговите и той не е сам в това. :wink:
Аз пък не съм съгласна с изказването на Даримей, че света е пълен с кучки, които ни завиждат и виждат в наше лице конкуренция, затова се държат враждебно. По-скоро това е предизвикано от нашето поведение, което може да е само поведение на изчакване на покана за приятелство, но те тълкуват по същия начин като вас. И каква е ползата от тоя порочен кръг? Докато тълкувате по този начин, тяхното поведение на изчакване, и те ще тълкуват вашето така, а сближаване няма да има.
Знаете ли колко малко е нужно на някой да се отвори към вас? Само един искрен комплимент може да направи чудеса. А, знаете ли колко малко жени си позволват да направят комплимент на приятелка, или въобще на друга жена, защото си казват: "ей, тая сега така ще се надуе, я по-добре да си трая!"
Напротив, не мога да ви опиша колко е приятно да видиш изражението на някой, дори непознат, на който съвсем искрено си направил комплимент. И съвсем видимо наблюдаваш освен радостта от това, желанието му да ти върне комплимента веднага.
Защо мислите, че можете да кажете най-съкровените си неща на някой комуто плащате да ви слуша, и само той може да ви помогне, понеже има д-р пред името си? Дали въпросният д-р е по-наясно с вашият вътрешен свят? Защо го приемате като механик, който да ви ремонтира, понеже примерно 5г, е изучавал интегралните ви схеми, които са вътре у вас, и вие най-добре би трябвало да познавате? Това ми прилича на човек, който си плаща на някой за да го почеше. И всяка следваща седмица си плаща за да го почеше другаде, защото може би, тоя път ще нацели сърбящото място. Вие най-добре бихте усетили къде ви сърби, а затова трябва да останете сами и да помислите, не да анализирате, просто да се заслушате в себе си. И най-накрая да се приемете и обикнете такива каквито сте, за да могат и другите след това да го направят.
Знам, че моите езотерични размишления са в пълен разрез с науката психология, и много от вас ще ги отрекат напълно, в което няма нищо лошо всъщност. Просто не мога да приема, че душата се лекува с хапчета... Това е! :wink:

[Excel]

Смятате ли , че кафето влияе на нервите ? Според моя лекар - не влияе , но аз не съм на това мнение .

[sweety_L]

Смятате ли , че кафето влияе на нервите ? Според моя лекар - не влияе , но аз не съм на това мнение .

Води до някаква превъзбуда, поне при мен, но само до там! :wink:

[Excel]

аз и скандал мога да направя , ако го изпия за половин час ! :shock:

[dadano]

Аз започвам да треперя, ако изпия кафе сутрин... така че явно действа зле на някои хора.
Мненията за депресията ми бяха много интерсни. Аз не мисля, че само големите очакванията са виновни за нея. Определено някои по-тежки преживявания, с които не знаеш как да се справиш, могат да доведат до това състояние. Поне при мен проблемът идва от това, че вече просто нямам желание за нищо... Не знам дали това е точно депресия де. Но определено има преживявания, които променят начина ти на мислене и те спират да се радваш на живота, като непрекъснато напомнят за себе си... И най-неприятното е, че точно в такива моменти аз поне изпитвам ужас да говоря с някой за това или още повече да ида лекар :( Не си представям какво трябва да му кажа на този лекар... просто че се чувствам зле от случилото се? Това си е ясно.

[misheto7]

Според мен близък може да ти помогне много повече да излезеш от лека депресия отколкото лекар.Изключвам тежки форми ,в които наистина има нужда от професионална намеса.Всеки път ,когато се замисля над тези въпроси се сещам за американците, които дават луди пари за да отидат да си поговорят с някого,които нито ги разбира нито ги подкрепя ,а го прави защото това му е работата.И всеки път след всяко изречение следва въпроса-А ти как се почувства от това ?и се започва порой от думи.Наскоро си говорих с мой близък /съдебен психиатър/ и дори неговото мнение е ,че ние сме облагодетелствани от гледна точка на това ,че имаме близки с които да споделяме и да ни подкрепят и помагат защото това е незаменимоТака както може да ти помогне и мотивира близък,друг не може да го направи :? А по -въпроса за антидепресантите не мога да кажа нищо хубаво-едиственото което правят е привидно да опрвят проблема ,но всъщност го задълбочават.Гера Б е права душата не се лекува с хапчета

[secretk]

Мише, прaвa си, с тaзи рaзликa, че :
1. Депресивен момент е едно, товa е просто труден момент за душaтa и не се лекувa с медикaменти.
2. Депресиятa е химичен дисбaлaнс, който без медикaменти не се възстaновява.
Товa, което го дaвaт по aмерикaнските филми, нямa нищо общо с психотерaпиятa.
Онези сa психолози, при които отивaш просто дa споделиш.
Психотерaпиятa с цел лечение е нещо съвсем друго. То ти помaгa дa нaмериш грешките в себе си, обикновено идеятa е дa провокирa пaциентa и дa го постaви в рaзлични критични ситуaции.
Близките не могaт дa ти помогнaт при депресия, сaмо при депресивен момент и ще ти кaжa защо.
1. Не рядко точно близките сa причинa за депресиятa.
2. Не може дa ти помогне някой, който не знaе кaкво е депресия(клиничнa, не депресивен момент!).
Чувствaтa, които изпитвaш при депресия понякогa нямaт явнa причинa, за рaзликa от депресивния момент. Психотерaпевтa не просто те слушa, той изследвa хaрaктерa и личносттa ти, aнaлизирa те.
Товa близките не могaт дa нaпрaвят.

[misheto7]

Всичко зависи от човека-Едни хора не изпадат в депресивни състояния,други бързо излизат от тях по един или друг начин ,а трети вместо да се опитат да излезнат затъват все по-дълбо и по-дълбоко.За това според мен няма универсален лек,ако на теб ти се е наложило да се консултираш и се получиш професионална помощ,с други може да не е така и да успеят да се справят и без нея .Всичко е много строго индивидуално,тъй като хората са различни. :wink:

[secretk]

Ми до сегa, колкото не сa се консултирaли, сa по-зле.
Просто депресиятa е порaди химичен дисбaлaнс, за товa едни се рaзболяват, a други-не, имa и генетичнa обусловеност естествено.
Но пaк ви кaзвам, от депресия(истинскa, клиничнa) дa се лекувaш сaм, е кaто дa се лекувaш от нaркозависимост и aлкохолизъм, и двете дори може дa сa обусловени от нелекувaнa депресия.
При повечето болни имa липсa нa един хормон серетонин, хормонa нa щaстие, според вaс, без медикaменти кaк може дa си нaбaвиш серотонин?


Ако наистина става дума за депресия, тя е хронично заболяване и се нуждае от медикаментозно лечение до края на живота. Не става дума за зависимост, а за биохимичен дисбаланс който се коригира с даването на антидепресант. Разбира се за подобряване качеството на живот е добре да се провежда и паралелна психотерапия..., мнение нa специaлист.
Но все пaк дa питaм, Мише, според теб кaкво е депресия, защото може дa си говорим за рaзлични нещa, понеже си я предстaвяме по различен начин.

Няма единна причина за депресията. Различни психологически, биологични и външни фактори могат да окажат влияние.

Депресията е свързана с неравновесие на три вида химични съединения в мозъка (норепинефрин, серотонин и допамин), които предават електрическите сигнали между клетките и това затруднява комуникацията между невроните. Освен това се установява и генетична връзка (предава се в семейството). Не всеки, който има генетична предразположеност развива депресия, но тези хора са по-уязвими към факторите, които водят до болестта.

Депресията може да е свързана с различни събития в живота като смърт на близък, развод или загуба на работа. Приемането на определени медикаменти или алкохол също може да отключи депресията. Трябва да се отбележи обаче, че това състояние не се предизвиква от слабост на характера, мързеливост или липса на воля и много често възниква спонтанно, без да е отключено от събитие или болест.

[sibi]

Напълно съм съгласна с казаното от secretk. Когато става дума за клинична депресия, а съответно и за дисбаланс на мозъчни химикали, например невротрансмитера серотонин, няма как да я преодолееш без медикаменти и никаква помощ от приятели и близки няма да ти помогне. Депресивните моменти са нещо съвсем друго.

[misheto7]

За мен депресията е състояние ,в което човек изпада по-някаква причина например тежка раздяла или смърт на близък човек и се изразява в това да се затвориш в себе си,нищо да не те радва,да не виждаш смисъл да продължаваш напред ,постоянно да се връщаш назад мислейки ,че повече нищо не си залужава и ,че никога няма да бъдеш щастлив и т.н.Много ми е дълго да го описвам надявам ,се че ме разбра.И когато човек не успее да се мотивира и с помощта на близките си да излезе от това състояние нещата се задълбочават.

Сикрет като казваш ,че близките нямат отношения по въпроса замисляла ли си се защо 90 % от хората ,които са отишли да живеят и работят в чужбина изпадат в депресия?


П.с sibi аз вече го написах в първия си пост ,че има разлика между лека депресия и такава форма при която имаш нужда от професионална помощ :wink:

[secretk]

Мише, всеки изпaдa по рaзлични причини, при някои може дa е просто смянa нa нaчинa нa живот. В техния случaй може и дa помогнaт близките, но кaк може дa помогнaт родители, които с грешното си възпитaние сa предизвикaли депресиятa?
Аз говоря без смянa нa обстaновкa.
А товa, което описвaш е депресивен момент, който aко се задълбочи и не се лекувa, се стигa до депресия.
За депресиятa не е нужно дa се случи нещо, прсто един ден стaвaш и не си същия човек, не се рaдвaш нa нищо, не ядеш или се тъпчеш, не можеш дa спиш или пък не можеш дa се събудиш кaто хорaтa.
Имa тънкa рaзликa между депресия и депресивен момент и я усещaт хорaтa, които сa се сблъскaли с нея или имaт близък човек, стрaдaщ от нея.

[misheto7]

Според мен депресията трябва да бъде отключена от нещо,а не просто така да се събудиш :roll: Не знам не съм се сблъсквала с този проблем лично и говоря от общи познания :?

[Slyn4islava]

От личен опит- бягане, рибено масло и ТЕС- техника за емоционална свобода! (http://emozdrave.info/) И аз бях ужасно скептична, но ако не пробваш, няма как да рабереш дали работи изобщо! За англоговорящите www.emofree.com Там автора дава безплатно основната рецепта за техниката. Много хора също така подсъзнателно не искат да се освободят от даден проблем по някаква причина, но то е обяснено и как да се изчисти и този проблем. Успех!

[secretk]

Мише, отключвa се от сaмо себе си, без яснa причинa, жив пример съм.
Естествено, че си имa скрити, в семейство, обкържение, личност, но при половинaтa се отключва без яснa причинa.
Slyn4islava гледaх го този сaйт(бългaрския) и някaк си остaнaх с впечaтелението, че повечето примери, които сa дaдени, сa нa хорa, които имaт и здрaвослвни проблеми(в следствие депресията), a пък aз нямaм.
Искaм дa те питaм челa ли си книгaтa, която е от aвторa нa методa?

[DWP]

Понякога оставаме неразбрани от близките си (семейство, приятели), а не е изключено и на моменти да отхвърляш помощта (при мен има такива), получава се съпротивление. Ако погледнем първо взаимоотношенията в семейството - ти споделяш, а отсрещната страна ти отвръща с реплика "Нямаш причина да не си щастлива" и започва едно изброяване "имаш това, това и това", питат те "В нас ли е причината?" Представяте ли си да срутите обвинение върху тях, как ще се почувстват те. Повече от това не мога да споделя, защото ще навляза в лична територия.
п.п. Слънчи, благодаря че се включи. :girl_kiss2:

[Slyn4islava]

Да, чела съм книгата, която всъщност е ръководство за самата техника и ползвам техниката с доста голям успех. ТЕС се използва и за физически заболявания- "Причина за Всички Негативни Емоции е Дисбаланс на Енергийните Потоци в Тялото" и това от своя страна води до физически заболявания. Най-прост пример- ядосваш се на някого :arrow: боли те глава! Премахни яда, главоболието изчезва от самосебеси.

[secretk]

Девилче, товa, което описвaш е aбсолютно тaкa, защото близките не знaят кaкво е депресия, ето товa е често срещaно, при много болни.
И нaистинa, aко ги обвиниш, пaк не стaвa, понеже ги нaрaняваш, за товa тaкивa нещa не е добре дa се споделят с тях.
Мерси за отговорa, a дa те питaм, кaк си си нaбaвилa книгaтa, имaм предвид поръчaлa си си я от сaйтa или се нaмирa и по книжaрници?

[Slyn4islava]

Книгата я има по книжарниците, ако знаеш английски може да си поръчаш безплатно ръководство от английския сайт. Пращат ти го на мейла.

[secretk]

Мерси, знaм aнглийски, но не искaм дa си покaчвaм повече диоптърa :)
Мерси , все пaк :) А дa те питaм, ти преди време ми беше прaтилa един метод нa Линден, той помогнa ли ти?

[Slyn4islava]

Да, помогна ми, но като се върнах в Бг. някои неща се върнаха, защото са си били потулени там някъде, а сега с ТЕСлата атакувам яко и резултата го чувстваш- все едно някакъв товар ти е паднал от раменете- невероятно!

[secretk]

Ясно, мерси, ще си потърся книгaтa, свaлих си ръководството, но ще ми е по-лесно aко четa книгaтa :)
Инaче нa мен мaлко ми помогнa книгaтa нa Джон Кехоу-"Подсъзнaнието може всичко", тя е друго четиво, но помaгa за някои нещa.

[Gera_B]

Здравейте пак! :wink:
Книгата на Кехоу е добра, но за мен книгите,които обяснават повече неща и дават по-добър резултат са " Транссърфинга", на Вадим Зеланд, и "Разговори с Бога", на Нийл Уолш. Ако някой има желание да ги чете от компа, мога да му дам линк откъде да си ги дръпне.
Чудя се, къде изчезна авторката на темата и как ли се чувства в момента? Дали е преодоляла депресията и разочарованието, или е изпаднала в депресията дотам, че вече не са и нужни съветите ни? Дано да е първото...

[Mycka]

аз вчера се замислих пак над тази тема...
колко важна е любовта!и как като я няма и това е една от главните причини (поне според мен ) да изпаднеш в депресия...
защото хората все по-рядко вече вярват в любовта,и то в тази,която те топли цял живот!нямаш ли го този живец и смисъла на живота ти се губи
и как дори и да имаш всичко-да нямаш видими здравословни и материални проблеми,няма ли любов-живота става друг!

обичай и бъди обичан-толкова просто и толкова...трудно

баси...тва ме депресира :roll:
даже си и поплаках,защото нещата понякога са толкова сложни
е...ПМС-то си оказа влияние :roll:
също така гледах и "шаферът" и аз по принцип плача над такива филми :)

[Gera_B]

О, да, Любовта!
Смисълът на нашия живот. Без нея наистина всичко е сиво, а с нея-животът е прекрасен, смислен, а ние дори да не искаме, ставаме много по-добри. Браво Муцка, добро попадение. :wink:
Разбира се, говорим за безусловната, истинска любов, а не някакъв заместител, който повече те травмира отколкото успокоява.

[exoticrose]

Мацка за всичко е виновен пуберитета и аз бях така.по късно наистина като разбрах какво в ДЕПРЕСИЯ просто ми е смешно как и аз за такива неща сам страдала толкова...

[bilyanki4ka]

момиче,не трябва да се отчайваш така от всичко.наистина си още малка и живота е пред теб.и аз съм изпадала в депресия,и то за доста дълго време,близките ми с нищо не ми помагаха..опитвах се сама да се успокоявам,а нещата ставаха все по-зле...и така до един момент.всичко започна да се подрежда,започнах да мисля доста позитивно и сега се чувствам доста спокойна,обичана,щастлива..
ако мислиш,че е възможно поговори най-напред с близките си,обясни и м как се чувстваш и че имаш нужда от известни грижи и внимание..ако е необходимо смени обкръжението от приятелите си...важното е да започнеш да се чувсташ добре и сама да разбереш,че си ценна за себе си :)

[bimbi]

обичай и бъди обичан-толкова просто и толкова...трудно

баси...тва ме депресира :roll:
даже си и поплаках,защото нещата понякога са толкова сложни
е...ПМС-то си оказа влияние :roll: :?

[DWP]

:x
По - тежък от последния ПМС не бях изживявала. :longhair:
Два дни се мятам, свивам и повръщам...чудооо. :evil:
:offtopic:

[Мария Василева]

има едно апче с благозвучното име Фемикур Н (http://www.sevexpharma.com/schaper/femicur.htm). На мен ми помагаше преди като го пиех за ПМС. :girl_kiss2:

[misheto7]

А спира ли да те друса нервата ,като го пиеш това или помага само за болките. :roll:

[Мария Василева]

ми аз главно за нервата го пиех, то болките ми не са толкова сили...

[Celine]

А спира ли да те друса нервата
Тези нерви са ми по големия проблем ( макар че когато има и физическа болка, психиката ми вече съвсем не издържа )
По едно време пиех по половин лексотан в тези дни.
Противозачатъчните най добре са ми действали на ПМСто.
Иначе съм пила и Милгама ( от 14 до 28 ден на МЦ ) обаче много ми повишава апетита.

[Мария Василева]

Стресът е причина за почти 90% от заболяванията (http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1784)
:1246:

Депресията - ракът на 21 век!? (http://www.zdrave.bg/?c=n&id=692)

[Тайна]

Искам да попитам какво мислите за лекарствата срещу депресия?Аз по принцип съм много против всякакви такива медикаменти(особено американски), но имам един колега, той също е с няколко опита за самоубийство, депресия и т.н., но сега пие лекарства изписани от психолог и се чувства добре, по цял ден е усмихнат и много приказлив и щастлив,даже малко прекалено превъзбуден ми се струва, но май така е по-добре отколкото да си смазан и да нямаш желание за нищо...

[sibi]

При тежка депресия медикаментозното лечение е задължително. Особено пък когато има опити за самоубийство.

[Excel]

От медикаментите подпухва ли ви лицето ?

[liliata]

Ако състоянието не е много тежко е добре първо да се приемат препарати, които действат по естествен начин на нервната система, такива са съдържащите Л-теанин във висока концентрация!

[NatalyTake]

Момичета, с тези медикаменти шега не бива. На два пъти съм изпадала в много тежки състояния и се е налагало медикаментозно лечение. Вторият път се отказвах от лекарствата почти 3 месеца-по-зле от наркотиците сякаш беше.... Но от лекарите зная, че едно е антидепресант, а съвсем друго е успокоително. всичко в тях е различно и само лекар може да прецени на кой какво му трябва. Гледам колежките постоянно пробват разни хапчета- от едното се чувствали добре и юруш ... половината почват дапият от тия... Така не става. Не се доверявайте на рекламите. Всеки човек е една вселена и само добър лекар може да установи на кой какво му има и какво лечение му е необходимо. А душата страда повече отколкото тялото и лечението е по-деликатно ....

[liliata]

Да права си, но това което си написала се отнася по- скоро за антидепресантите, съвсем различно е когато се употребяват природни продукти, които в повечето случаи дават отлични резултати без да се натоварва организма!

[Тайна]

Ох, не знам вече какво да правя с тази депресия, имам чувството, че постоянно съм депресирана. На моменти се засилва, например сега през зимата положението е отчайващо. Лошото е, че не мога да се съсредоточа, забравям, уча, а нищо не ми влиза в главата.В работата също, започна да правя нещо, след 5 минути забравям какво правя и започвам нещо друго :roll: Може би и стреса оказва влияние, много ми се насъбра :1246:

[Mirami]

Тайна, моето не е съвет, а описание на собствения ми опит, не зная може ли да ти е полезно... Само веднъж съм била в депресия и определено съм доволна, че не стигнах до крайности тогава. Ужасно беше, на никой не го препоръчвам. Апатия, силна чувствитеност, усещане, че съм се загубила и целия ми живот е бил напразен и ненужен, не намирах земя под краката си и т.н. При мен изобщо не стана дума за лекари, опитвах се просто да прикривам вътрешното си състояние пред близките си, тъй като никога не ми се беше случвало да се чувствам толкова слаба и като че ли ме беше срам по някакъв начин...
Излязах по чиста случайност от това състояние и днес даже си мисля, че едва ли някога ще го преживея пак... Защо съм толкова убедена в това? Стана така, че се посветих на "търсене на себе си", прочетох безкрайно много книги (и още ги чета), гледах филми, започнах да си отделям време да мисля, изобщо отдадох се на самопознанието. Открих в себе си съвсем друг човек, зарязах болните си амбиции, разбрах, че винаги досега съм се подчинявала на принципи и закони на обществото, а не на моите собствени и съм изпаднала в депресия, защото съм загубила усещането си за сигурност. Този процес на самопознание не е свършил и никога няма да свърши, това, което се случи обаче е, че се освободих от страховете си (не че ги няма, но вече ги виждам, разбирам и затова успявам да не им се подчинявам).
За мен депресията се оказа най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота и днес изобщо не съжалявам за фактите, които я предизвикаха.
Така че от една страна човек може да се промени тотално и да се заобича точно благодарение на подобен опит.
Не се притеснявай от депресията, опитай се просто да разбереш КАКВИ са страховете ти, чувствата, мислите и какво ги предизвиква наистина. Бъди честна пред себе си и най-вече: приеми се такава, каквато си и ОБИЧАЙ СЕ!
Желая ти успех!

[Mirami]

Искам да попитам какво мислите за лекарствата срещу депресия?Аз по принцип съм много против всякакви такива медикаменти(особено американски), но имам един колега, той също е с няколко опита за самоубийство, депресия и т.н., но сега пие лекарства изписани от психолог и се чувства добре, по цял ден е усмихнат и много приказлив и щастлив,даже малко прекалено превъзбуден ми се струва, но май така е по-добре отколкото да си смазан и да нямаш желание за нищо...

Относно този въпрос, както може би ти стана ясно от мнението ми, съм абсолютно против медикаментите. Отговорът е доста ясен: лекарствата само временно притъпяват усещанията ти, но не разрешават проблемите. Единственият начин (според мен) е да осъзнаеш собствените си нужди и да промениш ценностите си и начина на живот.
Не само, за себе си приех принципа в никакъв случай да не успокоявам познатите си в момент на депресия с празни приказки и фалшив оптимизъм. Най-доброто, което би трябвало да се направи за тях е да се подтикнат да намерят собствения си път (прочетох за толкова много подобни на моя случай, че си изградих това мнение).
Кис, и ако имаш въпроси, питай (тук или на лични).

[titi1]

strangenick2 много хубаво си го написала, обаче това не важи за всички хора.
Всеки е по различному емоционален и ако ти си успяла по този начин да се измъкнеш от омагьосания кръг, на други това просто няма как да се отдаде.
Освен това депресията има различни фази и дълбочината на заболяването понякога е много страшна, така че е трудно човек да се справи сам.
А и много често лошото настроение се нарича депресия, което е крайно погрешно.

[Mirami]

Да ти кажа, не знам за тежките депресии... Според мен всяка депресия си е тежка, никога не знаеш какво ще направи човек в депресия, как ще реагира и т.н. Своята я определям като тежка, поне така я преживявах тогава...
Но доколкото познава Тайна, не е чак толкова зле. А лошото настроение може би е точно депресия, не зная...
За всеки случай съм напълно съгласна с теб, не зная кое е най-доброто лечение, по всяка вероятност за всеки си има различно. Това обаче изобщо не значи, че трябва да се пропуска самопознанието, напротив, всеки човек би трябвало да го направи, ако изобщо иска да разбере какво е щастието. Да се приемеш и да се обикнеш е най-важното нещо. Да се честен със себе си е основното умение на един зрял човек, самозаблудите винаги ни карат да живеем извън действителността и ни докарват психическо неравновесие.
А за помощта пак си права, но не мисли, че сама съм се оправила. Всичките автори, които изчетох, ми помогнаха, освен това обиколих много форуми и четох всякакви мнения за самопознанието, тъй че тооолкова много народ ми помогна, че няма накъде повече. Никой сам не излиза, права си, хубаво е да се потърси помощ.

[titi1]

Радвам се за теб, че си се справила по този начин :)
защото в повечето случаи трябва да се прибегне към химия :?

[Mirami]

защото в повечето случаи трябва да се прибегне към химия :?

И това кой го казва, лекарите ли? "Повечето случаи" направо ме смрази...
Прочети това, моля те, по тази тема можеш да откриеш много информация в интернет, личното ми мнение е, че антидепресантите служат само на фармацевтичната индустрия. Имам още един въпрос: кога, според теб, трябва да се спрат и какво става след това? Освобождаваш се завинаги от депресията ли? Имайки предвид краткия ми опит от "постдепресивен" период, не мога да се закълна, че съм се освободила завинаги, но точно това казват хората, които живеят по начин, съобразен с личното им себепознаване. С две думи, изглежда, че има гаранция да се освободиш завинаги, но не с лекарства става това. Разбира се, не твърдя, че е така, не зная наистина. Само казвам, че хората трябва да проучат повече въпроса и да се опитат да поемат друг път, преди да вземат решение за лечение с антидепресанти.

http://antipropaganda.comxa.com/Nebenwkgn.html

[FedEx]

A пробвали ли сте някога с някои аминокиселини, които могат да се добавят под формата на добавки.

Аз лично съм пробвал с 5-HTP, но имам и познати , които са много доволни от Таурин и екстракт на Теанин от зелен чай.

ПП: И ако не сте чували за тях, това не е химия ;)

[bittersweet^symphony]

Относно този въпрос, както може би ти стана ясно от мнението ми, съм абсолютно против медикаментите. Отговорът е доста ясен: лекарствата само временно притъпяват усещанията ти, но не разрешават проблемите. Единственият начин (според мен) е да осъзнаеш собствените си нужди и да промениш ценностите си и начина на живот.


Стрейндж, тук не съм съвсем съгласна с теб. Когато си в тежка депресия, не можеш да мислиш адекватно и да си осъзнаеш нуждите, камо ли да си промениш начина на живот. Толкова ти е все тая, че дори съвсем естествените неща като хранене и спане не можеш да ги вършиш нормално. Лекарствата няма да ти решат проблемите, довели до депресията, нито ще ти помогнат да се предпазиш от следващ епизод. Но могат да помогнат да не се задълбочава моментното състояние, да не се хлъзгаш още повече надолу по спиралата, както и да лекуват симптомите. След което вече като започнеш да функционираш що-годе нормално, е наложително да обърнеш внимание на посочените от теб неща :wink:

[titi1]

да, strangenick2, точно в повечето случаи на сериозна и тежка депресия не виждам как може да се разминеш само с книги :roll:
Пак ти казвам, много се радвам, че ти си успяла да се справиш по този начин!

[Mirami]

Да ви кажа честно, момичета, и аз не знам в случай на сериозна и тежка депресия как се постъпва. Просто не мога да определя къде е границата между тежка депресия и просто депресия... Не зная кой може да я определи. Бях убедена, че моята е най-тежката на света тогава... Рев, сълзи, апатия, омраза към живота, чувство на безполезност, разсеяност и сериозни планове за най-добрия начин да се самоубиеш... :1246:
Определено ми се искаше да се нагълтам с антидепресанти и да ми мине. Та така, изобщо не съм убедена, че един лекар може да каже какво е тежка и лека депресия, не ми е в главата в крайна сметка.
Оттук ми се зараждат чуденките... Не разбирам как изобщо някой може да каже що е то лека и тежка депресия, сигурно си има някакви табели. Доколкото знам антидепресанти се преписват с доста голяма лекота, стига лекарят да иска да отиде на почивка на Малдивите, осигурена му от фармацевтичната компания.
Друго, което забелязвам напоследък е, че човек, който се чувства добре изобщо няма начин да си зададе някои важни въпроси, просто продължава по същия начин до следващия период на "лошо настроение".
Моето не е безсмислен спор, а любопитство и се радвам, че давате мнение. Тайна задава съвсем конкретни въпроси. Според мен, ако човек не е влязъл във фазата на абсолютна изолация към света (имам предвид хората, които си създават свой си свят) не би трябвало да взима антидепресанти, а даже и тогава не зная доколко помагат.
Какво мислите за статията принципно? И чели ли сте страничните ефекти на този вид лекарства? Защо Тити твърди, че в повечето случаи са наложителни? Извинете за многото въпроси, но ми се струват важни.

[Mirami]

Лекарствата няма да ти решат проблемите, довели до депресията, нито ще ти помогнат да се предпазиш от следващ епизод. Но могат да помогнат да не се задълбочава моментното състояние, да не се хлъзгаш още повече надолу по спиралата, както и да лекуват симптомите.

Това според мен е неоснователно твърдение, в смисъл, че рискът от самоубийство се увеличава при хората, които взимат антидепресанти.
Което според мен е достатъчно силен аргумент, за да се избягват.
Ето още една статия по въпроса (http://avangardisco.wordpress.com/2007/11/26/%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D 0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8/)

[Тайна]

Здравейте!Благодаря ви много за съветите и мненията ви, наистина интересно ми е да чуя различни гледни точки. Strangenick, аз също съм против предписването и пиенето на лекарства и за най-малкото нещо. Тук например като отидеш на лекар веднага те диагностицират с някоя "модерна" болест и ти изписват силни лекарства, без дори да те преглеждат много много.Хапчетата са временно решение, те не решават проблема в дълбочина, а и почне ли се с такива лекарства, трудно могат да се спрат някога.Но може би помагат, ако едновременно с това се провежда и някаква терапия или просто човек се бори с проблемите си.
Смея да твърдя, че съм доста духовно отворен човек, чета(не само темата "Приказки за размисъл" в общи приказки, която междудругото е доста интересна и с много поуки тема).Все още опознавам себе си(то това е безкраен процес), но имам голям напредък, мога да кажа, че се харесвам и възприемам. При мен проблема по-точно е, че съм сама. Чувствам се ужасно сама, нямам много приятели, няма кой да ме прегърне... напоследък само топлите думи са ми останали...Отделно стреса от работа и училище, липсата на време...Та след толкова труд да опозная и възприема себе си, сега се чувствам готова да посрещна хубавите моменти в живота, да срещна хора, които да бъдат част от живота ми. Но имам чувството, че се разминавам с щастието, минава покрай мен и ме подминава, търпението ми се изчерпва...
В същото време осъзнавам, че още от дете съм си по-меланхолична, като че ли ми харесваше да бъда тъжна :?
Пия едни билкови хапчета St.John's wort, но май не помагат.Спорта ми помага да понасям по-леко стреса.Може би трябва да си направя нещо като парти терапия, да излизам по-често, да общувам повече :wink:
П.П. Ето, че с ваша помощ си направих някои изводи за себе си и проблемите ми, а и ми олекна като споделих всичко това :2015: :2020:

[Mirami]

http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=11274

Малко инфо по темата :wink:

[Мариса]

http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=11274

Малко инфо по темата :wink:

Да,има доста верни неща:)


Аз съм от тия дет се изливат,казват си всичко,за да решат угризението,ако нещо не съм направила,каквото се е очаквало.Хич не се опитвам да с еоправдавам пред себе си,камо ли пред другите.

Научила съм се да казвам и признавам всичко пред моя милост Аз и мъжа,който ме е избрал за партньор и моите приятели.

:!:

Честността сякаш ме отдалечава от депресията

[Iliana81]

И аз имам този проблем, но депресията ми е на периоди. Без някаква кой знае каква причина. Не се депресирам от нещо конкретно или от някаква случка, а ей така се случва. Единственото което ме е крепяло в такива моменти е мисълта че ако направя някоя глупост това може да нарани родителите или приятеля ми... Всъщност заради тях и заради него все още не съм стигнала до крайности.

[Iliana81]

Излекувах си депресията, когато се наредиха нещата при мен в личния живот, започнах работа която ми беше мечта, и ме приеха да уча това което искам. Най сигурното лечение на депресията е да докажеш на себе си и на околните че можеш да се справиш с предизвикателствата, че можеш да постигнеш целите и мечтите си.
Колкото до външния вид - позитивната нагласа и удовлетвореността от живота ми се отразява положително.

[Мариса]

и мен не ме лови депресия,от как си харесах носа и зарязах бившия си.супер си ми е сега:)

[analytic]

За съжаление депресията при повечето хора е хронична.Трудно можеш сам да си помогнеш! Но има начин.Мога да го споделя с всеки желаещ.

[magito023]

Наистина определено всеки човек е бил някога в депресия и се е чувствал неприятно. Важното е да излезем от това състояние и го заменим с по-приятно еуфорично такова.

[issa]

Ясно, че всеки е имал някакви такива периоди, но и за мен химията не е решение.

Моето мнение - намери източника на депресията и го отстрани или поне изолирай.
Немери си хобита, които ти доставят удоволствие. В никакъв случай не се затваряй в къщи и не оставай сама.

[morticia]

преди 2 дена на една пешаходна пътека ми минаха през краката от тогава не съм на себе си.постоянно плача дори приятелят ми едвам ме търпи даже се чудя как не ме е убил до сега .. миналото лято пиех валериан и то не под някакъв режим, а просто когато изпитвах нужда (което бесхе всеки ден) пиех по повече от 3 хапчета.казваха ми, че тази моя депресия и избухванията (понеже аз съм адски избухлива) са резултат от валериана.не искам да се чувствам така..по принцип съм весела и много се усмихвам сега не знам какво се случва.чувствам се адски сама и необичана, а семейството ми се отнася с мен толкова добре, че чак ми е жал.моля ви дайте ми някакъв съвет :)

[denica_r79]

Аз също смятам, че сега има много публикации и книги, които дават отговори на много от въпросите за този проблем. Имам в къщи цяла библиотека, предимно с тематика от източната медицина, която много ми помага при всякакви здравословни проблеми. Смятам също, че са много важно разходките и движението сред природата, на слънце, някои храни, които ни правят по-щастливи, като например шоколада...