Булимия - последен 9 кръг на ада [Архив]

View Full Version : Булимия - последен 9 кръг на ада

DCNY

1st August 2007, 14:21

Привет на всички! Страдащи или не от този бич на модерните времена,има някои много много важни неща,които всеки трябва да знае.
Тази история е една от хилядите по темата "Булимия".Може да не е нищо особено,нищо ново,но е гледната точка на жена,страдаща вече около 13 години.Със сълзи за пореден път установявам,че тази болест на психиката,а съответно и на тялото, е често неизлечима или излекувалите се са като бивши наркомани - вероятността да започнат отново да "посягат" на живота си е огромна.
Може би трябва да започна от самото начало...Силата на желанието да погълнеш огромно количество храна и после да го изхвърлиш нараства с времето - когато болестта не се контролира.Проблемът не е просто желанието да не напълнееш - това действие става смисъл на живота.Този начин на съществуване определя вече всичко - дали да излизаш навън,дали да се срещаш с приятели,дали изобщо да вършиш нещо.Защото аз специално зарязах всичко важно за мен - училището (преди години),познатите,хобито.Ни що няма смисъл,понеже си подвластен сякаш на чужда сила.Болките в цялото тяло,виенето на свят,развалящите се зъби,сенките под очите,болките в стомаха при опит да хапнеш нещо,без да го "върнеш" - това е само повърхонстта на огрмония айсберг,чиято основа е съзнанието.Самочувствието е на ниво нула,избягват се почти всякакви контакти.Има силно усещане за срам - срам от себе си,от провала.Страх от разкриване на истината за булимията.
Провал е най-точната дума,която ми идва в съзнанието.Не мога да се контолирам,а имам наистина силен характер.Не съм се предавала никога - това е,което виждат хората отстрани.Силна съм,справям се сама с всичко.Учене,работа,общест� �ени изяви дори.Перфектната маска.НО....Вътрешно не намерих никога покой,не се насладих нито веднъж на себе си.Пренасям значението на външната обвивка в хаоса,който цари по отношение на храненето,а от там и на цялото ми мислене и светоусещане. Не мога повече...Лошото е че не искам повече да се боря.Защото просто знам,че дори и да се насиля да престана с кризите,ще дойде времето,когато онази "пограма" ще се отключи за пореден път.Отново.И как да се променя вътрешно като човек се изгражда още в детските години.Сега е късно.Късно е да се промени това,с което съм закърмена.Мога да направя козметични корекции,които обаче имат изява само за пред другите.А вътре в мен? Кой ще оправи кашата,която аз не сама,но и с помощта на другите, забърках? Кой ще ми каже,че с 5 кг повече или по-малко, ще си намеря достатъчно добра работа и приятели?Че неодобрението в очите на други не се дължи на целулита ми или на акнето,а на бясното ми желание да се скрия от целия свят и да го обвинявам,че не може да ме намери....
Смених града,училището,страната.Х� �рата,работата,дома....Сменя� � непрекъснато,защото бягам от себе си.Не искам повече да търся промяна,защото виждам,че не ми носи "правилното" мислене.Но нищо не ми е останало,да ви кажа честно.Дори и смелостта да кажа за пореден път,че аз наистина не мога да се излекувам.Не и след 13 години унощожаване на вътрешното и външно Аз.....
Загубих една голяма любов.Най-мощното разочарование до момента.Можете да си представите как този факт се отрази на здравословното ми състояние.Това се случва на доста болни - засилва се желанието за самоунищожение на ниво подсъзнание.Тогава помага само едно - молитвата.Молитва да започнеш да обичаш себе си,защото ти си създание Божие.И отказвайки се от себе си,обиждаш този който те е създал такъв,какъвто си.И именно там се крие причината за тази болест,както и са анорексията.Желанието да се "стопиш" е желание да изчезнеш от този свят.А ти не си този,който решава това.Не си дал сам живот на себе си и нямаш право да го отнемаш.Но,както казах веече,ако в съзнанието ти "работи" мисълта за този начин на възприемане на себе си - тогава бедна ти е майка!
Знам - психотерапия,хомеопатия,до ри ароматерапия.Действат.Но да се научиш да мислиш правилно,да започнеш отначало? Кой има смелост да покаже как?
Не търся помощ...знам,че тоша е най-лошото.Но е истината.Тази,която крия толкова съвестно от всички.Жалкото е,че е много вероятно да не мога да имам деца и нормално семейство.А това е смисъла на живота ми.Заради тях бих помъчила за пореден път.Но първо би следвало да го направя заради самата себе си.
Успех желая на всички.Публикувайте си мейлите,който има желание може да сподели нещо с мен.

silvetoBG

3rd August 2007, 09:02

Здрасти мила, аз имах подобни симптоми скоро и се уплаших много. Права си, че това превзема съзнанието ти и става ежедневие. Не мога да кажа, че е възможно помощ без ти да го усмислиш. Започна с желанието да сваля някое килце и поех по този път без да разбера как постепенно навлизам в това блато от което няма излизане. Имам една приятелка затънала до шията в това блато и излезе от там. Аз за малко не тръгнах по този път ако не беше тя да ми каже с подробности какво е преживяла. Даде ми една книга да прочета и се промени наистина всичко с мен и начина на мислене. Сега отново съм на път да отслабна, но този път ще се опитам да намеря правилния път и вярвам силно, че ще го намеря. Искам един правилен режим на хранене. След това смятам, че след като човек започне да обича себе си се променя и неговият живот. Ще се радвам да си пишем и да споделим по нещо.

silvetoBG

3rd August 2007, 09:47

Булимията има една сестра която се казва Анорексия. Истината може всеки да я види каква е представата им за реалността :( :( :( :(
http://www.vbox7.com/play:742fa268 :( :( :(

DCNY

3rd August 2007, 12:13

Здравейте момичета! Радвам се,че има отзив темата ми.Приканвам всички,които имат такъв проблем или си мислят,че имат или по някакъв начин са засегнати от булимия,анорексия или хиперфагия, да споделят опит и мнения.
По думите ми е проличало,че аз самата съм затънала много повече от "до гуша",но за сметка на това пък натрупах опит за трима.Смешно е,че на други мога да помогна много повече,от колкото на самата себе си.Но това е еднакво важно за мен - да успея да спася поне една душа от това бавно и сигурно замоунищожение.
Малко повече по темата за Булимията.Тя е сложна,не за друго,а защото е двустранна.От една страна пристъп на глад - неконтролируем. Количеството храна трябва да е достатъчно голямо,за да запълни стомаха до краен предел.В противен случай стомахът после не иска "да пусне храната обратно".От друга страна идва желанието коремът да е празен,да няма нищо,което да ни накара да качим и грам.Т.е. веднага трябва да се освободиш от съдържанието му.Това са 2-те страни на една монета - булимията. Като личен пример мога да посоча себе си,а именно - не винаги имам присъп на глад.Доста често се е случвало да искам да го направя без физически да усещам нужда.Тогава се питам колко увредено трябва да е едно съзнание,което диктува вече такъв начин на живот,на поведение.
Разликата между страдащите от булимия и тези от анорексия е именно в проявата на характер - анорексичките са адски крайни,могат от инат да не хапват и пият нищо в продължение на дни.При жените,които имат проблем с булимията се наблюдава непостоянност - желание да гладуват,но в същото време те не са способни да издържат и тогава настъпва познатият на всички процес - натъпкване до козирката и после връщане,докато може.Затова е толкова трудно да спреш - тялото свиква да бъде тъпкано и след около 2 часа след изхвърлянето на храна чувството за глад е отново тук.Булимиците са често непостоянни,двуомят се за много странични неща също.
Страшна е комбинацията между 2-те болести.За това ще ви пиша пак по-подробно.
Silveto, за коя книга става въпрос?Сподели колко време вече не си имала рецидив?
Поздрави и благодарности за съдействието!

darkblue

3rd August 2007, 15:22

когато имам време ще пиша малко по - подробно, но според мен проблема не е в глада. храната е средството. нека помислим над следната връзка :
храна - любов, признание, утвърждаване, сигурност, бягство от определен проблем и куп др неща.
реален ли е глада? физическо усещане ли е?
и нещо друго. години едно и също поведенени. навик.
навиците се изкореняват трудно, защото хората се отъждествяват с тях. човек, който пуши от 10 год дали ще откаже лесно цигарите?

Мария Василева

3rd August 2007, 19:02

DCNY, аз не разбирам много от това, но виж тук (http://together.edu.ms) има хора с подобни проблеми.

Виждала съм по колко яде една жена с булимия в по-сериозна фаза- тя самата по-слаба и от клечка, а как носи 4 големи пазарски торби не ми беше ясно- и всичките пълни с храна само за нея...

наистина е страшно това :cry:

DCNY

3rd August 2007, 20:39

[quote="darkblue"]"проблема не е в глада" .Напротив -той се поражда.Глада на булимияата не се влияе от здравословни храни ,от забранени мазнини и захар.... Той е смисъла на всичко.Той и неговото "укротяване". Той е реален,физически. Но под физическия глад се крие самота и отхвърляне на реалността,на човешката близост. Болните от булимия отказват сексуални удоволствия,дори и реален контакт с хора - като излизането на кафе,например. Те се крият,не искат някой да ги види.Съответно страдат вътрешно от тази самота и си набавят капка "щастие" с храната.Най-изкривеното химерично щастие,защото то завършва с повръщане - ето,че чувството на вина се е завърнало.Един безкраен кръговрат.....Не е навик - ЖЕСТОКА ЗАВИСИМОСТ Е! С отказването на цигари може да се сравни само до някъде - то също е зависимост.Но при хранителните разстройства тази зависимост поражда физически болести,а психиката е наистина изкривена. Може да го сравниш с приема на наркотици - унищожава тялото,уврежда мисленето и абстиненцията е на лице и в 2-та случая.Затова да си излекуван от булимия може всеки един момент да се окаже временно и кошмарът да започне отново....

DCNY

3rd August 2007, 20:43

Чела съм за едно момиче,болно от булимия в Щатите.Как ти се струват 700 $ на ден да изхвърляш? И да загиваш на всичкото отгоре.
До онзи ден имах по 2 кризи на ден...Финансово е доста трудно да се справиш,но така можеш да допуснеш колко силно е това желание,щом дори като безработна не се замислям за сумата,която заминава покрай едно такова пиршество.

silvetoBG

4th August 2007, 13:57

Здравей мила, направо не мога да повярвам 700$ на ден в Щатите. Там храната е много евтина и не е за вярване. Много ми е болно на душата, че заради тези килограми трябва да мисля само за храна.
Направо си мечтая да съм нормално момиче като всички останали и да се наслаждавам на живота. Обаче на мен мислите и ежедневието ми минават в храна и само храна и мисли за нея. Направо ми е един кошмар. Дори сънищата ми са такива. Скоро съм се променила, но ще го напиша следващия път като влезна. Другата седмица имам едно важно нещо да свърша и тогава ще съм по спокойна да споделя.

DCNY

4th August 2007, 14:54

Стискаме палци значи за важното събитие.Разкажи после за сънищата,за всичко.Неспокоен сън имат почти всички,страдащи от булимия.

Тайна

4th August 2007, 23:01

DCNY, SilvetoBg, не знам какво да ви кажа, това е наистина много лоша болест, най-вече на психиката.Намерете си някакви занимания, правете неща, които са ви приятни, опитайте се да мислите за други неща, има толкова по-важни неща от храната. Когато бях на 14-15 години си мислех, че съм много дебела, защото бях напълняла с 5-10кг през пубертета, а преди това бях много слаба. Спрях да се храня, станах ПОЧТИ като анорексичка, но за щастие се усетих на време и започнах да се храня нормално. Това, което ме спря беше мисълта, че може да си повредя организма до толкова, че един ден да не мога да имам деца, а аз страшно много обичам децата и постоянно си представям деня, в който ще стана майка :1246: Не знам точно какво да ви посъветвам, защото знам че положението ви в много тежко, но МИСЛЕТЕ ЗА БЪДЕЩЕТО, БОРЕТЕ СЕ и знайте, че НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!!! Всичко е във ваши ръце и зависи от вас
Аз от скоро живея в САЩ, имах много трудни моменти, сега работя много и не ми остава време дори да се нахраня(а какво остава да мисля за храна). Тук храната е евтина, но само нездравословната храна, качествената-органична храна е скъпа, а аз много мразя да давам пари за храна, имам чувството че ги хвърлям на вятъра, а има толкова хубави неща, които искам да си купя :roll: Затова напоследък пак спрях да се храня, предпочитам да не ям въобще отколкото да ям боклуци(знам, че и това не е правилно, но работя по въпроса). Когато започнете да се храните нормално, стомасите ви ще се свият и ще се чувствате сити и с малко храна, казвам го от опит :2035: Стискам ви палци, горе главата, знам че ако искате нещо много силно, ще можете да го постигнете!!!Поздрави!!!

П.П Моля, някой от по-запознатите съфорумци да пише дали при болните от булимия е възможна операция за смаляване на стомаха (забравих как точно се казваше :oops: ):!:

Мария Василева

4th August 2007, 23:15

Тайничке, такава операция е крайно ненужна, вредна и опасна за такива хора :!:

silvetoBG

8th August 2007, 06:01

DCNY

8th August 2007, 09:25

Искам да споделя за операцията която споменава Тайна. Миналата седмица се обадих на лекар да попитам за диети и го питах да ми каже за този метод за смаляване за стомаха.
Отговори ми доста остро и думите му бяха, че тези хора след 3-4 години ще разберат какво са си причинили. Края на тази седмица ще разбера повече информация за тази операция. Не, че имам намерение да я правя разбира се. Искам всички решили да отслабват да разгледат тези сайтове препоръчани ми от една моя позната минала по този път.
http://www.vbox7.com/play:317f9b8c
http://www.vbox7.com/play:17108fd4
http://www.vbox7.com/play:926da973
Още не мога да повярвам, че се е оправила. От скоро заговорихме за този проблем защото не я бях виждала доста дълги месеци. Сетете се защо. Скоро отново ще се срещна да поговорим за това. Ще напиша всичко което ще науча от нея. Бързам да направя много неща на куп тази седмица, защото ще замина за две седмици. Нека всеки да си пожелае нещо хубаво и да се помоли искрено да му се случи. Скоро си пожелах нещо и в момента се моля всеки ден за него. Искам първо да го изпитам върху себе си и след това ще го споделя.

Силве,какви диети ти се въртят в главата,какви операции за смаляване на стомах???Ти на този лекар каза ли му какъв проблем имаш? Момичета,чуйте ме най-накрая - потърсете помощ от психолози,от терапевти,които знаят за какво става въпрос.Проблемът не се крие в тъпите килограми или в това колко побира стомахът ни.Булимиците нямат реална представа за количество и качество храна.Диетата е само поредния пирон в ковчега.Извинявам се за острите думи.Но ще ви кажа още нещо - пиша си вече с не една от тези,които четат темата тук.И съм смаяна как нито една не си призна,че има нужда от помощ - медицинска или терапевтична.Този отказ да ти бъде помогнато се тълкува еднозначно - проблемът или не е изцяло осъзнат или просто има нежелание да се измъкнеш от тая каша.Наистина ли си мислите,че със свалянето на още някое килце нещата ще изглеждат по друг начин? Замислете се за причините,поради които го правим (включително и аз),за ефектът върху и без това крехката психика.Проблемът е мноооого по-дълбок от това как изглежда тялото ни.
Тази болест засяга онова между ушите.Така че с диети нали знаете до къде.....

bimbi

8th August 2007, 09:45

Тази болест засяга онова между ушите.така е :cry: моята "болест" е по-различна, ама проблема ми също е предимно в главата :?

Мария Василева

8th August 2007, 14:57

с едно момиче болно от анорексия обсъждали кой е дебел и кой слаб. и то посочило коя своя позната смята за слаба и премерило полата на това момиче. оказало се, че и е много широка....
явно не е точна преценката в такива състояния :?

DCNY

13th August 2007, 10:18

Silveto,къде се изгуби? :) Някой нещо ново да е научил,борейки се с живота и с всичко в него?

Monique

11th September 2007, 16:04

аЗ също страдам от булимия от 4 години.
ВЕ4е съм добре, няма го този "глад" , и повръщам по-рядко,само когато съм нервна или прекалено отег4ена.
Това което ми помогна да стигна до това подобрение е единствено нормалното хранене. в един момент престана да ми пука толкова 4е няма да съм супер слаба, по4нах да ям нормално и този силен апетит из4езна,нямам ну_да да се тъп4а с сладки неща например.
Все още не съм излекувана, но мисля 4е става все по лесно отпреди, мога да изкарам много време без да проявя симптоми.
Единственото което мога да ти препоръ4ам е да по4неш да се храниш нормално, но знам 4е не е лесно...особено ако си решена да си супер слаба. :cry:
не искам да съм груба, но защо казваш 4е не търсиш помощ?
Самия ти пост е "вик за помощ" , разясняваш доста подробно симптомите и психологията на болестта на хора,които не разбират нищо от нея, сякаш с надейдата да ти помогнат. :?
Надявам се вси4ко да се оправи за теб...

silvetoBG

11th September 2007, 17:30

Здравейте! Не ми се пише много по този повод. Аз започнах да се променям много и с теглото и състоянието ми се подобри много и съм щастлива. Всичко опира до теглото и яденето. Сега вече от 1 месец посещавам специалист по хранене и ще ходя на някаква терапия. Скоро ще споделя. Човек прави всичко възможно да отслабне. Разбрах, че не съм го правила правилно. Зависимостите се лекуват на психическо и информационно ниво. Като знам повече за второто ще го кажа.