Плаша се от себе си...

[blueeyess-]

Първо да започна с това, че преди няколко месеца бях здравомислеща, концентрирана и успяваща. Сега да си кажа направо...: -Мисля че полудявам...!?ПОНЯКОГА СИ ГОВОРЯ САМА! Аз също съм най-разконцентрирания човек. Върша пълни глупости... какво ли не, забравям какво дори съм яла вчера, с кого говорих по телефона преди 15мин(отне ми доста дълго време за да се сетя...)Сега ми отне около 30мин. за да се регистрирам в форума по простата причина, че или забравях да попълня паролата или задължителния въпрос и мн други си там подробности. Върша мн налудничеви неща, испокарах се с половината ми приятели и познати, нервнича на когото и да е било, избухвам а в следващия момент се разплаквам. Щях да пиша и още нещо, но си забравих мисълта. Както и да е... Преди около 2 месеца си бях толкова отговорна. Сега се опитвам да се концентрирам, да контролирам емоцийте, да съм сериозна. Искам малко мнения.. незнам... да чуя странично мнение. Просто реших да си споделя... :2001:

[secretk]

мила, спокойно не полудяваш, вярвай ми , виждала съм хора с психически разтройства :( .
твоето положение ми говори за това, че има напрежение около теб.
в тези 2 месеца промени ли се нещо около теб.
имам съмнението, че до този момент си таила нещата в себе си, старала си се да бъдеш уравновесена, деликатна, тактична.
но човек търпи до едно време, после му идва в повече и избухва пред хора, които нямат никаква вина.
в момента се засилва напрежението и от това, че си мислиш, че полудяваш, това още повече те разконцентрира.
може ли да те питам на колко години си?
че имаш проблем имаш, но спокойно не е толкова сериозен и с повече усилия от твоя страна, нещата ще се оправят.

[blueeyess-]

ахх... благодаря ти за изчерпателното мнение. Може и да ми е от полза си права. На 18 съм.

[secretk]

ахх... благодаря ти за изчерпателното мнение. Може и да ми е от полза си права. На 18 съм.

хм, на твоите години е лесно да драматизираш нещата и да мислиш , че си зле :)
за това и те питах на колко години си :)
извинявам се , че питам толкова, но все пак трябва да си направиш равносметка, от какво се е получило.
а това включва няколко теми-семейство, обкръжение, училище.

[blueeyess-]

Права си... разбира се, че като кажа 18 ще изглежда че драматизирам. Всъщност си дадах сметка преди известно време. Нямам проблеми в семейството, не съм ощетявана по какъвто и да е било начин, Имам пиятел с който се разбирах чудесно, разбирах се добре с приятели, училището ми вървеше добре. Никога не съм се притеснявала от испитвания класна и т.н. Просто аз съмата немога да си обясня, именно за това пиша в този форум. Надявам се след време всичко да отшуми, но ме е страх и за в бъдеще....

[secretk]

ма то няма да отшуми само.
има причина, просто трябва да я намериш.
съветвам те да започнеш да си водиш дневник, в който да записваш мислите си и чувствата си.
относно приятеля, спокойно, той щом държи на теб, ако му обясниш, ще те разбере :)

[blueeyess-]

хихи... добра идея за дневника ама като се знам каква съм вейка на 2рия ден и ще го зарежа... няма да ми се занимава. по цял ден си мръхтя в нас и абсолютно нищо не правя. или ако започна да си водя дневник след малко ще се сетя за нещо друго и ще се занимавам с него и чак след час може да се сетя че трябва да си допиша... кофти... Иначе благодаря за съвета и идеята:) Ще опитам :wink:

[secretk]

е ти спокойно, в началото ще забравяш, после ще се сещаш, то е нормално.
просто ще трябва да положиш малко усилие, така лесно няма да се реши проблема, от личен опит го казвам.

[blueeyess-]

почнах аз да си пиша... ще видим дали има ефект... ако не пак ще пиша...

[Акупунктурист]

Такова явление може да се лекува с Алтернативна Медицина успешно. Проблема при тебе е, че на 18 г. хората рядко имат воля да направят каквото и да било за здравето си, с една дума, такива пациенти и пациентки са доста несериозни. И все пак, желая ти успех.

[ледено_sЪrце]

Такова явление може да се лекува с Алтернативна Медицина успешно. Проблема при тебе е, че на 18 г. хората рядко имат воля да направят каквото и да било за здравето си, с една дума, такива пациенти и пациентки са доста несериозни. И все пак, желая ти успех.
Аман от самоизтъкване и реклама! :evil:

[secretk]

съжaлявaм, че ще съм крaйнa, но то товa aлтернaтивнaтa медицинa нa всичко помaгa по думите нa някои хорa.
в случая не стaвa въпрос за медикaментозно лечение, a за психотерaпия, двете нещa нямaт нищо общо.
говорим за ясно осъзнaвaне нa проблемa, за анaлиз нa ситуaциятa и за желaние за промянa нa стaтуквото.
е според мен aлтернaтивнaтa медицинa тук нямa нищо общо.
товa си мое мнение и не нaтовaрвaм никой с него. лично aз съм минaлa по пътя нa aвторкaтa нa темaтa и съвсем добре знaм за кaкво говори, кaкто и кaк се излекувaх.

[ratamahatta]

еееее недейте така де.....как му се нахвърлихте на човека...... аз смятам, че в много случаи алтернативната медицина е чудесен метод да се справим с проблемите си, а съчетана с традиционната могат да дадат удивителни резултати...... има безброй случаи, когато традиционната медицина вдига ръце и отписва човешки животи, а алтернативни методи са успявали, като резултатите граничат с чудеса.........смятам, че истината е някъде посредата и небива да се изпада в крайности и тотално отрицание.
също така смятам, че нещо подобно би било полезно и на blueeyess-, тай като всички източни философии се градят на базата на душевната хармония, максимата "здрав дух, в здраво тяло" не е случайна, едното е функция на другото.......И ако човек има малко повече информация разбира, че разликата с традиционната психотерапия не е толкова голяма, пак е нужно да се обърнеш дълбоко към себе си, просто методите са различни :wink:

[hubavelka]

Хм, на мен ми прилича на депресийка.... ако не се вземат мерки, може да стане по-лошо. Моят съвет - намери си някой на който имаш доверие и си изливай душата. Имаш нужда да се отърсиш от негативното, ще се разтовариш като го изхвърлиш от себе си. Колкото и банално да звучи, всичко това обаче иска време за да отшуми. А що се отнася до забравянето, то е от свръх натоварване, говорим психическо. С две думи, дай си почивка. Сериозно и го карай по-леко.
Успех!

[Excel]

Според мен разсейването и избухването пред приятели нямат общ източник и нищо общо с депресията . А сълзите - те идват като извинение пред себе си . Депресия е сутрин да станеш и да си кажеш " мразя целия свят " , или да стоиш в тоалетната , за да си почиваш от хората , защото всичко наоколо ти се вижда кенеф и е по-добре да си стоиш в истинския , по-предназначение . Да видим как ще се изяви Акупунктуриста в този случай .

[Lottus]

Аз не съм много съгласна с някои написани неща, ето ви и един цитат:

"... от деца сме свикнали да приемаме твърдението "в здраво тяло — здрав дух" за аксиома, а то е коренно невярно. Огледайте се и ще видите множество млади и физически здрави хора, чието поведение говори за обратното. Те са неумерени в търсене на удоволствията, необуздани в страстите, пият, пушат, взимат наркотици, с други думи: правят всичко, за да съсипят и преждевременно да състарят организма си. Нима подобно поведение говори за духовно здраве? Не, и пак не. Духовно нездрав е и човек, който не пие и не пуши, но се отнася презрително към тялото си, гледа на него като на нещо вторично, не откликва или съвсем небрежно се отнася към нуждите и изискванията му. Резултатът е същият: болнавост, общо спадане на бодростта и загуба на физическа и емоционална активност.

Здравето на тялото се осигурява от здравето на духа в него, а не обратното. Намерете в себе си сили да преразгледате отношението си към живота."

Норбеков :)

[secretk]

колкото и странно да звучи , повечето хора са предразположени генно към психически разтройства.
депресията е състояние на подтисност, на ленност, на ниска активност, на прекомерна чувствителност.
повечето антидепресанти, специално от генерацията на SSRI съдържат хормони. говорим си за биохимия на мозъка.
в повечето случаи -липса на серотонин, хормона , който ни позволява да почувстваме щастие.
не сте ли забелязали, че повечето болни от депресия имат епизоди на хипо- и хиперактивност? това зависи от наличието на серотонин.
за това и медикаментозното лечение не помага.
нужна е психотерапия.
в много от случаите психическите разтройства се проявяват още в ранна детска възраст, при мен е още докато съм била 1-годишна.
много зависи от възпитанието и средата.
що се отнася до начина на живот -не пуша, не пия алкохол, нито кафе, храня се здравословно, но въпреки това имам проблеми.
причините си ги знам много добре и единственото, което може да ми помогне е психотерапия.
за съжаление психическите разстройства не се лекуват напълно, те просто са на епизоди, в повечето случаи на депресивност и мании(под мании се има предвид хиперактивност).
така че хора анализирайте това, което се случва, не задържайте отрицателните емоции в себе си и се интересувайте , защото само ние можем да си помогнем.

[petyaaaa]

secretk е абсолютно права. и аз съм минала през това - същите истерии, разсеяност, караници, безцелно мотаене из къщи... и си мислех - аз нещо полудявам, не помня какво говоря, карам се с хората и после не знам за какво сме се карали дори...
и аз си мислех, че нищо не ми липсва - имам си родители, грижат се за мен, имам отличен успех, прекрасна работа, не пуша, не закъснявам вечер... е, вярно, че наш'те се карат всеки ден, че едвам се търпят и аз се чувствам виновна от факта, че съм се родила и съм им опропастила по този начин живота, ама то кой няма проблеми? на всичките ми приятелки родителите се карат, и те се чувстват гадно. значи водя един съвсем нормален живот...
е да, ама не.
след дълги заблуждения най-накрая си признах, че не мога да се справя сама, и имам нужда от помощ.

[secretk]

и аз си мислех, че нищо не ми липсва - имам си родители, грижат се за мен, имам отличен успех, прекрасна работа, не пуша, не закъснявам вечер... е, вярно, че наш'те се карат всеки ден, че едвам се търпят и аз се чувствам виновна от факта, че съм се родила и съм им опропастила по този начин живота, ама то кой няма проблеми? на всичките ми приятелки родителите се карат, и те се чувстват гадно. значи водя един съвсем нормален живот...
е да, ама не.
след дълги заблуждения най-накрая си признах, че не мога да се справя сама, и имам нужда от помощ.

при мен беше същото, мога да ти кажа, че точно тази вина те разяжда отвътре, точно тя те кара да се чувстваш неспособен да се справиш сам.
може ли да те попитам , потърси ли помош и ако да в какво се изразява тя?

[ледено_sЪrце]

еееее недейте така де.....как му се нахвърлихте на човека...... аз смятам, че в много случаи алтернативната медицина е чудесен метод да се справим с проблемите си, а съчетана с традиционната могат да дадат удивителни резултати...
Да, и аз съм на това мнение, но ме издразни, че във всичките си мнения има няква реклама и все едно отрича всякакъв друг начин за лечение, а само това е единствен вариант. Ясно, че прехраната му зависи от такива автореклами, но не е това мястото. :roll:

[Акупунктурист]

Учудих се да видя толкова много отговори! Благодаря ти ratamahatta за това че се опита да обясниш някои от принципите на Източната философия.

Западната медицина дели болестите на физически, психически, ...
В Източната медицина всичко е взаимосвързано!
Всеки орган има физическа, емоционална и психическа функция. Така, растройството на някой от органите - предизвиква в организма съответните симптоми на тези 3 нива. Обаче на едно от тези нива симптомите са по-ясно изразени, и съответния човек се обръща към съответен доктор който го лекува на физическо ниво, или пък към друг доктор - психиатър, ... Ако човек има здрави органи, и психиката му е нормална, ако някой от органите му е слаб - то настъпва или предразположение към-, или изявена психическа промяна. Например, ако човек има слабост в бъбреците, на физическо ниво може да има камъни там, болка, проблеми с уринирането; на емоционално ниво - страх; на психическо ниво - разсъдливост, пресметливост. Следвайки логиката на гореописаното, едно психическо лечение е частично, а лечението на психо- проявите заедно с лечението на съответния орган - то е цялостно лечение.

[secretk]

идеологиятa достa се рaзличaвa от моите виждaния и aко трябвa дa бъдa честнa , не и вярвам, но товa си е мое мнение, мaлко съм мнителнa по отношение нa нетрaдиционнaтa медицинa.
Акунпунктурист бих искaлa дa те питaм , източнaтa философия отчитa ли влиянието нa външни фaктори, кaто възпитaне, обкръжение, проблеми в семейството и т.н.
питaм не за друго, a защото в психотерaпиятa точно товa се търси.
веднъж в един друг форум ми беше кaзано, че често психическите проблеми нa оргaнно ниво се свързват с проблеми в бъбреците.
товa тaкa ли е?

[ледено_sЪrце]

В такъв случай си мисля, че не е само в иглотерапията лечението. Тя може до някаква степен да облекчи физическото неразположение, но човек трябва да уравновеси вътрешната си енергия и да я насочи към себеоткриване. А и някои неща не могат да бъдат напълно премахнати, защото ако енергията в дадена чакра е слаба, ще е трудно да я компенсираме с останалите и винаги ще имаме някаква предразположеност към психически разстройства и свъразните с тях болести. Според мен най-доброто решение в случая е да се отиде на психолог и да се споделят притесненията на момичето, защото чувтсвото за отсрещно разбиране и желание за помощ за много важни. Аз също съм минавала пред подобни етапи и съм излизала от тях изцяло чрез себепознание и силна воля. Това, с което могат да ти помогнат хората е да ти покажат, че имаш проблем със себеприемането и да те мотивират към промяна в досегашния начин на живот.

[Акупунктурист]

secretk

Източнaтa философия отчитa влиянието нa външни фaктори, кaто възпитaне, обкръжение, проблеми в семейството и т.н., отчита всички възможни фактори предизвикващи болестно състояние (дисбаланс).

Да, психическите проблеми нa оргaнно ниво се свързват с проблеми в бъбреците, но не само, защото казах, че всеки орган си има и своя уникална психична функция.

Не ме учудва, че немалко хора тук се отнасят резервирано към, или не знаят че съществува, Източната Медицина. То една страна като е изостанала, това се проявява не само в заплати, пенсии, кални улици, ..., ами и в отношението към Източната медицина.

[ледено_sЪrце]

Аз не съм видяла никой тук да я отрича. Можеш ли да бъдеш по-конкретен, а не да говориш на сляпо?

[secretk]

a кaкво предстaвлява лечението?
питaм понеже не съм осведоменa, но пък не бих искaлa дa отричaм нa сляпо.

[mallvina]

Първо да започна с това, че преди няколко месеца бях здравомислеща, концентрирана и успяваща. Сега да си кажа направо...: -Мисля че полудявам...!?ПОНЯКОГА СИ ГОВОРЯ САМА! Аз също съм най-разконцентрирания човек. Върша пълни глупости... Искам малко мнения.. незнам... да чуя странично мнение. Просто реших да си споделя... :2001:
неможах да прочета всичко,но каква може да е причината да се чувстваш така :roll:
Точно скоро четох една мн хубава статия че разсеяноста на нас хората тези които се оплакват от трудна концентрация ,всъшност не се стараят да помнят.А има и нещо друго .Има и този вариант разсеяност ,която се превръща в навик,начин на живот .Някой хора системно отклоняват вниманието си с приятни мечти и спомени и несмятат че е необходимо да се променят .Ленивостта може достатъчно да ти снижи капацитета на мозъка ,ако не четеш и не се занимаваш с умствена дейност :reading: губиш тренинг.Добре е да решаваш кръстословици,ребуси и др мисловни игри.спорт също .
Просто ,промяната започва от нас самите.Хубаво е да си имаш някъкво хоби да правиш нещо ,да се занимаваш ,извън работата и ще се оправиш. :wink:

[Акупунктурист]

Много се извинявам, както съм го написал не личи ясно, че "тук" имам предвид България (не форума).

[еМ ДжИ]

Много се извинявам, както съм го написал не личи ясно, че "тук" имам предвид България (не форума).
Съгласна съм с това, че в България хората са доста по-резервирани към всичко, което е чуждоземно и далечно... Точно това говори за една изостаналост от някои други европейски (и не само) страни, защото все още не сме се развили достатъчно ИКОНОМИЧЕСКИ, за да започнем да мислим за по-философски неща от това какво ще ядем.
От друга страна се наблюдава известен напредък, с това, че през последните години доста хора започнаха да се оплакват от депресии и липса на професионална помощ и информираност. Сега остава само да се развием малко и в тази насока, да отворим съзнанието и за други философии и да се интересуваме от много неща.
Да намериш нещо, което истински те интересува и ти запълва времето - това е решението на такъв тип психически разтройства (имам предвид като на автора на темата).
Друго решение е да си поставиш някаква цел, която да следваш-да се съсредоточиш над това и постепенно да се отърсиш от тези свои проблеми...
И аз по едно време бях изпаднала в нещо като депресия (миналата година) - по едно време най-добрата ми приятелка ми каза, че съм станала "антисоциална" - в смисъл, че не се виждах с други хора, освен с нея... Замислих се за живота си и просто установих, че не съм щастлива в града, в който живея - далеч от всичките ми приятели и роднини - затова се взех в ръце, направих всичко необходимо и се преместих. Сега се чувствам щастлива и удовлетворена. Понякога и промяната е решение.