jennyfer
31st May 2008, 20:37
Безсилие...чувтвото да не можеш да се справиш с проблема , а същевременно да го разбираш и осъзнаваш отлично. Вече е почти 3та година откакто започна всичко... имало е месеци в които не е било редовно , дори месеци в които съм пропуслака да направя тази грешка, както и обратното , но уви... Давам си сметка за всичко , за последиците , за изминалото време , за глупавата причина.. и разума ми започва да мисли трезво... мразя тази болест и не искам да призая че съм в нейн плен .... и тъкмо свършва деня.... и за стотна от секундата забравям за всичко .... отварям хладилника и всичко отива по дяволите...вече дори не помня кога за последно се нахраних нормално.,защото при мен вариантите са 2 или изобщо няма да хапна или ще изчм всичко което видч и след това ще повърна ако половината ............ и след това си казвам това беше за последно . Мисълта за всичко това е постоянно в главата ми .. как върша нещо което трябва да спре незабавно и как нямам сили да го сторя... Тези дни разговарчх с най-близките ми хора на които мога да споделя това..... самияте разговори с тях ме нахъсаха да се помъча да спечеля битката и вече 2 дена не съм повърнала въпреки че изчдох големи количества храна и не мога да се понасям ... некомфортно ми е .. но по време на ядене не мисля за нищо друго освен за това колко ми е хубаво и вкусно дори и да не мога да го побера в стомаха си :( поне направих 2 крачки напред... признах проблема и започвам да спирам повръщането... надявам се скоро и количеството на храна да намаля и да се садаржи това положение.. Искам постоянно да има някой край мен... да не оставам сама защото единствено това ме спира да правя всички онези глупости ... безкайно мн искам да си поговоря с някой който има същия проблем , имам още много неща които да кажа относно проблема си и искам да ги споделя с човек преминал по същия път :(