PDA

View Full Version : Здравейте!


анита69
3rd February 2009, 23:16
Здравейте момичета.Искам да попитам след операцията много големи ли са болките на следващия ден,имам предвид на изписването.Аз съм от провинцията и ще трябва да пътувам с кола.Ще мога ли или ще е по добре да остана в София няколко дена.Благодаря ви предварително. :)

Stil
3rd February 2009, 23:24
Здравей,
в никакъв случай не планирай да пътуваш с кола на следващия ден.Аз живея на 15мин. с кола от болницата ,където се оперирах и прибирането ми беше пълен кошмар :girl_cry2: :sick: По-добре остани ден ,два след операцията :wink:

Divinemouse
3rd February 2009, 23:27
Аз също те съветвам поне 1-2 дни да останеш ...Аз пътувах 4-5 км до нас и от неравнините по пътя направо умирах от болка...

анита69
4th February 2009, 00:55
Благодаря ви много.Но май ще се наложи да стисна зъби.Като се има в предвид че операцията ми е на 12.02 изписват ме на 13,а нали 14 все пак е празник,не че ще ми е до празнуване ,но поне да съм в къщи.Но все пак Ви благодаря :) Ако всичко е наред ,разбира се... :D

buba-77
4th February 2009, 01:31
Моята операция беше на 13 февруари миналата година.Уверявам те че празника на 14 въобще няма да те вълнува :? Мен трябваше да ме изпишат именно на 14 ,но аз като излязах от упойката и незнам какво ми стана като се затръшках на мъжа ми че искам да си ходим,просто нямах спиране.Явно обезболяващото което ми сложиха в системата си беше казало думата и въобще не исках да слушкам .Операцията ми беше в Бургас .Бяха минали около 5-6 часа от операцията като без да се вслушам в думите на мед.персонал и мъжа ми си тръгнахме за Варна.
Няма смисъл да обяснявам че пътуването беше кошмарно.Усетих всяка дупка и малка неравност по пътя въпреки че се прибирахме с Ауди А8 а то вози супер меко. :x
Съжалих милион пъти ,за глупоста си.Затова по добре си помисли относно това изкарване на празника в къщи....
Пожелавам ти успех :D

боряна христова
4th February 2009, 10:56
Да,мила стои си в клиниката няколко дена поне...Така е наи -добре..болката наистина е голяма след излизането от опоиката..

fani_83s
4th February 2009, 11:06
аз се оперирах в пловдив и се закарах сама с колата си като бях сигурна, че ще се прибера с нея :wink: да, ама не, въобще няма да можеш да караш, болките не са непоносими, но движенията ще са ти ограничени, по-добре помоли някой да те вземе.

mishonka
4th February 2009, 13:10
Момичета два дена минаха от моята операция,болките в гърба са ужасни от спането по гръб.Гърдите ми са много напрегнати.Кога горе долу ще се почувствам отново човек?Кога започнахте да се изправяте сами от леглото?Имам чувството че тази болка никога няма да изчезне.. :cry:

sweety_L
4th February 2009, 13:15
mishonka, ще изчезне болката, но търпение трябва! :wink:
Карай някой да ти масажира гърба. Мен масажите ме облекчаваха значително.
Иначе от първия ден се изправях сама, без чужда помощ, но това си е индивидуално.
Пожелавам ти бързо възстановяване!

mishonka
4th February 2009, 13:22
От първия ден се изправяш сама?Мале аз сигурно засега само ще си мечтая да се изправя сама.А настрани кога ще мога да спя,знам че сега е доста рано,опитвах даже но ме болят гърдите.Дано като ми махнат тези превръзки се почувствам по добре.Утре ще си видя гърдите,вече нямам търпение :D

stiuardka
4th February 2009, 13:22
Аз на другия ден пътувах от Варна за Бургас,просто нямаше да издържа ден още в клиниката.Наистина беше трудно пътуването,по-скоро моментите ,в които попадаше колата в дупки.Иначе нищо страшно.

mishonka,така ше е седмица-две.Поне при мен беше така.Всеки ден болката намаляваше,но се иска търпение и стискане на зъби.Аз на третия ден започнах сама да се изправям,с много зор.СТрах ме беше :P

mishonka
4th February 2009, 13:25
Момичета благодаря за куража,ами голямо търпение ще трябва значи
:wink:

sweety_L
4th February 2009, 13:30
От първия ден се изправяш сама?Мале аз сигурно засега само ще си мечтая да се изправя сама.А настрани кога ще мога да спя,знам че сега е доста рано,опитвах даже но ме болят гърдите.Дано като ми махнат тези превръзки се почувствам по добре.Утре ще си видя гърдите,вече нямам търпение :D

Като си видиш гърдите, ще забравиш и болка и всичко!

Ами да, сама ставах и спането настрани ми се удаваше. То май наистина, от целия възстановителен период, помня единствено болките в гърба. Мъка си беше, но минава! :2003:

mishonka
4th February 2009, 13:32
Мила кога започна да се обръщаш настрани?Аз мога лекичко да се извъртам но ме е страх и ме понаболява,мисля че ми е много рано още

sweety_L
4th February 2009, 13:37
Мила кога започна да се обръщаш настрани?Аз мога лекичко да се извъртам но ме е страх и ме понаболява,мисля че ми е много рано още

Ти не си прави експерименти щом те боли. Аз се чувствах добре първите 2-3 дни,( усложненията дойдоха после) и след като говорих с лекарката и получих нейното удобрение, се завъртах полекичко на двете страни.
Подмускулно ли са ти имплантите?

Бобето
4th February 2009, 13:38
И аз като Sweety още на сутринта след операцията почнах да ставам.
После като ме изписаха си тръгнах...пътувах 10 мин с такси до апартамента в които бяхме отеднали във Варна, но ако трябва да съм честна не беше болезнено пътуването, но беше кратко.

mishonka
4th February 2009, 13:48
Sweety подмускулно съм с 390 ПИП :wink:

sweety_L
4th February 2009, 13:54
Честито, mishonka! Дано останеш доволна утре като си видиш :naked: .
Да се разпишеш пак в темичката! :wink:

mishonka
4th February 2009, 13:56
Мерси Sweety да се надяваме че всичко ще бъде наред
:roll:

Divinemouse
4th February 2009, 16:54
Момичета два дена минаха от моята операция,болките в гърба са ужасни от спането по гръб.Гърдите ми са много напрегнати.Кога горе долу ще се почувствам отново човек?Кога започнахте да се изправяте сами от леглото?Имам чувството че тази болка никога няма да изчезне.. :cry:

Взимай по 1-2 Алулина...аз така се справих<сутрин по един и вечер преди лягане..Иначе сама ставах ,е боля ме много но аз съм инат и неисках да се залежавам...

fani_83s
4th February 2009, 17:27
Момичета два дена минаха от моята операция,болките в гърба са ужасни от спането по гръб.Гърдите ми са много напрегнати.Кога горе долу ще се почувствам отново човек?Кога започнахте да се изправяте сами от леглото?Имам чувството че тази болка никога няма да изчезне.. :cry:

Това е съвсем нормално - все пак са минали само 2 дни. Аз лично се изправих на втория ден сама, но имах много добра "съквартирантка", която ме окуражаваше постоянно :D Пий аулин и ще се почувстваш по-добре, болката ще отмине съвсем, съвсем скоро! :wink:

stiuardka
5th February 2009, 07:56
mishonka имай търпение.На мен 2-3 дена също ми беше трудно да се надигам.Мнооого бавно извършвах манипулацията,само като се сетя каква картинка бях :2055: До седмица ще си бомба,спокойно.Ще се радваш на едни прекрасни :naked: .Всичко останало минава,както напрежението и болките.

yoli
5th February 2009, 08:34
И на мен първите дни ми бяха кошмар.Чувствах се като премазана от влак :lol: Нито можех да лягам нито да ставам сама.Добре,че имаше кои да ми помага.
Търпение всичко ще мине и отмине mishonka :lol:

Марулка
5th February 2009, 13:19
Всичко е въпрос на нагласа и желание....... :cool: Ако и аз имах шанса да мрънкам и капризнича сигурно щях да го направя :girl_haha: Никога ,ама нито един път някой ми помогна да се изправя,нито си позволих да охкам........кои ми е крив- :lol: :lol: :lol: Толкова много я исках тази операция та с една тъпа болка ли ще се занимавам.......... :cool: Хич не съм се и сетила за нея....... :lol:

stiuardka
5th February 2009, 16:28
Да,това е най-честия намек "ти го искаше,никой не те е карал,ще търпиш" :lol:

Марулка
5th February 2009, 16:32
Да,това е най-честия намек "ти го искаше,никой не те е карал,ще търпиш" :lol:

Ами да........ :lol: все пак не сме оперирани в Пирогов по спешност :lol:

Divinemouse
5th February 2009, 20:47
Да,това е най-честия намек "ти го искаше,никой не те е карал,ще търпиш" :lol:

Това ако ми го каже ....направо незнам какво ще направя...Не е Пирогов но все пак е мое желание и трябва да ми уважава желанието и болките...

stiuardka
6th February 2009, 08:12
:lol: Казаха ми го на мен в рамките на майтапа,поне се съоразяваха с положението ми..

mickey_82
7th February 2009, 00:15
Сега като ви чета и си мисля ,че явно съм късметлиика....операцията ми беше в Бг и си бях при нашите-всички в къщи помагаха-да ставам,да лягам и за каквото се сетя и грам не са ме упрекнали-мрънках си наволя...даже ме окуражаваха,че ще мине...дори баща ми !!!

stiuardka
7th February 2009, 08:39
Това е най-важното-опора от семейство и най-близки.Е,моя баща не ме е окуражавал,тъй като не знаеше..вероятно вече допуска,при условие ,че ме е отгледал,ама не смее да попита :lol: