laralake
31st August 2009, 17:57
Момичета, пускам тази тема с малко инфо за този синдром, които общо взето се среща рядко.
За съжаление при мен се появи 3 седмици след операцията.
Моля, ако някоя от вас е преживявала подобно нещо да се свърже с мен.
Благодаря
Тромбофлебит на повърхностните вени на гърдите и гръдния кош (болест на Мондор).
Болестта на Мондор е рядко заболяване. Тя обикновено се локализира преднолатерално в горната част на гърдите. Тромбозиралата вена е плътна и изпъкнала над кожата като опъната корда. Визуализира се по-добре при повдигане на ръката и рамото. Причината за тромбофлебита е неизвестна, но трябва да се търси туморно заболяване. Тромбофлебитът на дорзалната вена на пениса, причинен най-често от травма, също се определя като болест на Мондор.
Тромбозата на хемороидалните вени също се причисляват към повърхностните тромбофлебити. Заболяването протича със силни болки и понякога се стига до оперативно лечение.
Диагноза
Когато има клинична изява на повърхностния флебит, диагнозата е относително лесна. Зачервената, подута и втвърдена повърхностна вена (или варикс), която е палпаторно болезнена ни насочва към диагнозата. При ненапълно изявени симптоми се прави диференциална диагноза с лимфангити, неврити, миотендинити, руптура на мускул.
Най-сигурна диагноза се поставя с цветен Ехо-Доплер. Необходимо е цялостно изследване на венозната система, включващо както повърхностните, така и дълбоките вени, поради честите съпътстващи ДВТ. Флебография и СТ се извършват рядко.
Лечението на повърхностния тромбофлебит включва отстраняване на причината – канюлата или катетера, прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства, антибиотична терапия при септични тромбофлебити, движение с еластични чорапи (обездвижването може да доведе до прогресиране на заболяването към дълбоките вени), прилагането на нискомолекулярни хепарини (НМХ) в лечебни дози. Последното лечение се налага поради високата честата на засягане на дълбоките вени и развитието на ВТЕ. В някои случаи, когато тромбозата асцендира във v. Faemoralis comunis, може да се извърши лигатура на v. Saphaena magna. Според някои автори лигатурата може да доведе до развитие на ДВТ и ВТЕ, докато при алтернативно лечение с НМХ такова усложнение се развива по-рядко. След отзвучаване на активния процес при наличие на варикоза следва да се извърши оперативно отстраняване на вената.
За съжаление при мен се появи 3 седмици след операцията.
Моля, ако някоя от вас е преживявала подобно нещо да се свърже с мен.
Благодаря
Тромбофлебит на повърхностните вени на гърдите и гръдния кош (болест на Мондор).
Болестта на Мондор е рядко заболяване. Тя обикновено се локализира преднолатерално в горната част на гърдите. Тромбозиралата вена е плътна и изпъкнала над кожата като опъната корда. Визуализира се по-добре при повдигане на ръката и рамото. Причината за тромбофлебита е неизвестна, но трябва да се търси туморно заболяване. Тромбофлебитът на дорзалната вена на пениса, причинен най-често от травма, също се определя като болест на Мондор.
Тромбозата на хемороидалните вени също се причисляват към повърхностните тромбофлебити. Заболяването протича със силни болки и понякога се стига до оперативно лечение.
Диагноза
Когато има клинична изява на повърхностния флебит, диагнозата е относително лесна. Зачервената, подута и втвърдена повърхностна вена (или варикс), която е палпаторно болезнена ни насочва към диагнозата. При ненапълно изявени симптоми се прави диференциална диагноза с лимфангити, неврити, миотендинити, руптура на мускул.
Най-сигурна диагноза се поставя с цветен Ехо-Доплер. Необходимо е цялостно изследване на венозната система, включващо както повърхностните, така и дълбоките вени, поради честите съпътстващи ДВТ. Флебография и СТ се извършват рядко.
Лечението на повърхностния тромбофлебит включва отстраняване на причината – канюлата или катетера, прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства, антибиотична терапия при септични тромбофлебити, движение с еластични чорапи (обездвижването може да доведе до прогресиране на заболяването към дълбоките вени), прилагането на нискомолекулярни хепарини (НМХ) в лечебни дози. Последното лечение се налага поради високата честата на засягане на дълбоките вени и развитието на ВТЕ. В някои случаи, когато тромбозата асцендира във v. Faemoralis comunis, може да се извърши лигатура на v. Saphaena magna. Според някои автори лигатурата може да доведе до развитие на ДВТ и ВТЕ, докато при алтернативно лечение с НМХ такова усложнение се развива по-рядко. След отзвучаване на активния процес при наличие на варикоза следва да се извърши оперативно отстраняване на вената.