Вашата причина да заминете?А да останете?
 

Каква беше причината да поемете пътя към чужбина?Случайно ли стана или го планирахте отдавна?Писва ли ви понякога и мислите ли, че ще можете да прекарате целия си живот извън България :roll: :?: Какво ви липсва най-много?Въобще споделете каквото ви е на душата- радостите и проблемите.
П.П. Аз няма да съм първа :roll:

Според мен човек или заминава някъде завинаги и си устройва живота там или си стои на задника в България и толкоз.Приказки от сорта -ама аз отивам да уча там щото образованието е по-добро пък после ще се върна щото си обичам родината или отивам да спестявам пари за апартамент кола или бизнес и като събера се връщам за мен са твърде идеалистични и нереални.И това е така защото с времето се настойваш да живееш по други правила, които в България не важат.а като свикнеш да взимаш заплата която ти стига за да искарваш нормално месеца много ми е чудно как ще се върнеш да работиш за 500 лв в България колкото и да я обичаш.Ако нещата тук се променят - да ама не вярвам скоро това да стане.
аз лично никога не съм искала да ходя да живея в чужбина но вече и аз сериозно се замислям.и ако замина няма да се върна - превърнаха ни на на опитни зайчета тук - който оцелее оцелее.не искам такъв живот.не че навън някой ще ми постели червеното килимче на летището като кацна и изобщо съм далеч от идеята че е много лесно но поне го няма притеснението за утрешния ден - как да си платиш сметките, кво да сложиш на масата и т.н.това е моето мнение

Ако там съм щастлива, нищо и никой не може да ме върне! :cool: Живот и здраве след няколко месеца ще разбера.

Девилче, къде мислиш да ходиш?

Лондон

Гуд лък тогава, знам че там на всеки е харесало, като изключим времето всичко останало е ОК, хората, работата и т.н.

Благодаря. Противоречиви са мненията, но все пак човек трябва сам да усети духа и емоцията на града, който е избрал.

Моята причина би била единствено ако няма друг начин да живея с любимия. Той в момента живее отвъд океана и няма да ви казвам какво ми е на душичката :( ... Не ми се заминава по принцип, макар че имаше такъв период в живота ми. Бих направила компромис с работата, макар че тя е много добре платена тук и екипа е готин.

Моето заминамане живот и здраве ще е по същата причина....И сега когато наближава момента започва да ме хваща страх :roll:
Напускам септември и дано не се откажа въпреки че безумно много обичам приятеля си :lol:

Важното е, че човека е сериозен! Ако имаш увереността в него - всичко друго е на заден план. Нещата винаги ще се наредят по някакъв начин. Аз така си мисля, когато ме налегат страхове, макар че на мен не ми се напуска, защото работата тук е много добра и ми плащат много добре за стандартите на България...
Желая ти искрено УСПЕХ! И горе главата! :)