Форуми

Форуми (https://www.tialoto.bg/forum/index.php)
-   Диети (https://www.tialoto.bg/forum/forumdisplay.php?f=16)
-   -   Помощ! Булимия! (https://www.tialoto.bg/forum/showthread.php?t=1116)

theodora0525 27th February 2006 02:24

Помощ! Булимия!
 
Като дете бях много пълна. В късния пубертет включих на режим отслабване и от 76 станах 42 кг при ръст 172. Нужно ли е да казвам, че в продължение на 2 години не съм яла почти нищо? През 2000 г "приятелка" ме научи как да ям колкото и каквото си искам и да не напълнявам. Така постепенно от анорексията преминах към булимия. Тъпча се с огромни количества храна, които впоследствие изхвърлям от тялото си. Всеки ден си обещавам, че утре няма да е така и не мога. Мисля, че усещането е близо до наркотичната или алкохолната зависимост.
Търся някой, който е минал през това и разбира за какво говоря. Някой, който е успял да се измъкне от затворения кръг. МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ МИ! :shock:

Stillness 27th February 2006 09:36

Здравей, Теодора!
На колко години си сега?
Булимията е много опасна болест и задължително ти трябва лекар. Щом търсиш помощ, значи вече си направила първата стъпка към оздравяване. Съветвам те да споделиш с родителите си, за да можеш да разчиташ на тях. Като започнеш лечение, те ще ти са най-нужни. Намери си достатъчно занимания, които да отвличат вниманието ти. Сега е момента да си намериш ново хоби или да възродиш някое старо, което те прави щастлива. Имаш ли приятел? Надявам се, че да, защото и той ще ти е много необходим. Въобще ще имаш нужда от хора, които държат на теб и те обичат и които ти да обичаш. Разкарай злобните приятелки, които ти завиждат, защото всяка една тяхна дума или неодобрителен и зъл поглед ще те карат да се чувстваш като нищожество / това може би вече си го разбрала /. Няма да ти е лесно. Ще има моменти в които ще мразиш всички, които се опитват да ти помогнат, ще им крещиш, ще плачеш и ще се предаваш почти всеки ден. Права си, че е като наркотична зависимост, но се лекува и си заслужава да се излекуваш. Лечението е около 6 месеца /зависи от теб, колко добре се справяш/. После ще си нов човек и ще се чувстваш сртахотно. Всички изброени ужасни симптоми за радост са само през първия месец и понякога през втория, но вече не така силни. Един месец все ще издържиш, нали? :) Важно е да започнеш лечението и да не го прекъсваш докато лекаря не ти каже, че си добре. Успех от мен! Стискам ти палци!

aivy27 27th February 2006 10:52

Здравей
 
Аз вече 7 години се боря с булимията мила.Разболях се точно като теб.Бях много пълна като дете,последва спиране на храната, а след това се "научих" и да повръщам.
Разбирам те напълно за какво говориш.Това е един ад,от който се измъква но много трудно с големи усилия и воля.Аз в момента се пробвам да се измъкна и ходя при много добра психиатърка,която се занимава точно с болни от булимия и анорексия.Ако искаш мога да ти дам и нейните координати.Ако искаш може и да се подкрепяме взаимно.Наистина е много важно да имаш хора до теб,които много те обичат и държат на теб.Кризите са ужасни - наистина.Аз, както и ти само знаеме какво ни е.
Ще се радвам ако искаш да ти помогна и да се подрепяме,това е най-важното в борбата с/у тази болест.

theodora0525 27th February 2006 12:58

Не очаквах толкова бързо някой да ми отговори. Благодаря. Имам нужда от практически съвет. С кое да започна - да се опитам да не ям няколко дена /или да спазвам някаква строга диета с точно определени минимални количества храна/ или да се опитам да не повръщам след като съм се нахранила, въпреки, че ми е тежко и ме хваща ужасът, че "ето - сега ще напълнея"?
За психоложката - много те моля да ми дадеш някакви координати, акоо мислиш, че тя наистина е наясно с проблема. Омръзна ми от хора, които ме гледат като някаква лакома лигла и ми дават съвети от сорта на "дпитай се да се контролираш". Ако въпросите не са недискретни - колко често ходиш, по колко взима, за колко време смята, че ще успеете да се справите?
Още веднъж - много благодаря за вниманието и подкрепата. Успех!

aivy27 27th February 2006 14:42

Здравей пак
 
Първо и много важно нещо - спри да повръщаш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!
Яж това което ти се яде.Първите 2 седмици ще се тъпчеш- 100% и ще ти се иска да го повърнеш, но после ще отмине.Постарай се ако можеш да хапваш малко да починеш и после пак да хапнеш.Гледай да е лека храна.Ориз,картофи,кисело, мляко,......каквото искаш.Няма да напълнееш честна дума.И аз си мислех че каквото ям ми се лепи,но това е от болното съзнание.Гледай да излизаш и да се разхождаш навън и с приятели,да не си мислиш за храната.
Ти с какво се тъпчеш предимно? И какво ядеш когато не се тъпчеш за да повърнеш?И въобще по колко пъти повръщаш?
Иначе аз ходя всяка седмица на психиатър.Сеанса е 35лв.Лекарствата са 60лв на месец.Тя е най-добрата,повярвай ми.Занимава се само с това.Лечението е поне 6 месеца.

princessbaclava 27th February 2006 20:28

здравейте момичета, аз имах същия проблем,вупреки че не бях пълна преди,но ми се искаше да не наддавам през зимата.повръщането ми продължи около 6 месеца,след което признах на нашите защото вече чувствах че ще умра ако не спра.нашите ми помогнаха стращно много и така не се наложи да ходя на психиятър.справих се сама.и сега сам по-щастлива от всякога.
сигурна съм че всяка една от вас ще успее да преодолее болестта,защото има безброй неща на този свят за които си струва да се живее.

wawawa 27th February 2006 21:08

АЗ не мога да ви дам съвет искам само да ви окажа подкрепа и да ви пожелая успех ако искате поговорете и с диабетички лично аз отслабнах 17кг благодарение на Байкова и до ден днешен се радвам, че не тръгнах при Емилова защото това е първата крачка към булимията!Още веднъж успех :wink:

bimbi 27th February 2006 22:10

ще ме извинявате за тъпия въпрос, ама отдавна се чудя, каква е разликата между анорексия и булимия :?

Stillness 28th February 2006 08:57

И при двете болести искаш да отслабнеш и мисълта за килограмите и фигурата е над всичко друго. При анорексията намаляш храната, докато спреш да се храниш. Анорексиците отричат, че имат проблем, но в същото време се гордеят със заболяването си. При булимията пак ограничаваш храната, но 1-2 пъти в седмицата, заради силния глад, приемаш огромно количество храна и от чувството за вина повръщаш. С времето започваш да повръщаш всяка поета хапка храна. Те се срамуват от болеста си и за това и те отричат, че имат проблем. И двете страни броят всяка поета калория, като анорексиците отслабват много бързо и съответно се сдобиват с много други здравословни проблеми. И двете болести при нелечение водят до смърт. В някои случаи болните от булимия отслабват, а в други - напълняват.

Аivy27, странно ми се струва да хвалиш психиатърката си, а да се лекуваш вече седма година. Ако още първите месеци не ми помогне, аз бих я сменила.

Тheodora0525, спазвай диета, като се храниш често и по малко. Опитвай веднага след ядене да правиш нещо, което да отвлича вниманието от поетата храна. Не гладувай в никакъв случай. Пий често вода и сокове. Плодовите кисели млека са идеални. Успех!

aivy27 28th February 2006 09:58

Здравей Stillness
 
Явно не съм се изразила правилно и грешката е моя.
Болна съм 7 години от булимия,но се лекувам от 2 месеца.За тези 7 години не съм ходила при никакви психиатри и не съм пила никакви лекарства - антидепресанти,освен само хапчета за отслабване и подтискане на глада.Имах периоди когато успявах да контролирам повръщанията,но повечето време влизах в кръговрата и само се тъпчех и повръщах.Преди 2 месеца съвсем случайно научих за мойта психиатърка.Майка ми почти насила ме накара да й се обадя и да отида при нея.Оказа се че тя наистина в момента в България е единствената която е специализирала специално с тези 2 болести булимия и анорексия.
Честно казано именно с течностите след храна и аз се опитвам да задържа положението.Лошото при мене е обаче че аз съм от булимиците които започнаха да напълняват вместо да отслабват. Лекарката ми казва яж, а аз не мога да преживея как качвам постоянно и непрекъснато,това ме побърква.Незнам как ще успея да се измъкна,знам само че е много трудно и се иска ужасни усилия и воля.Лошото е, че освен майка ми нямам ничия друга подкрепа и ми е много трудно.А трябва постоянно да има човек до теб,на който наистина да му пука и да иска да ти помогне.


Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 17:57.

Powered by vBulletin Version 3.8.7
Copyright ©2000 - 2024, Jelsoft Enterprises Ltd.