Как е в Италия?
 

Ще помоля живеещите в Италия да ни разкажат тук, колкото може повече за страната, информация от различно естество, каквото се сетите!

Зле :lol:
Работа: има нов закон, който наложи "гъвкавите" договори за работа. Тоест можеш да бъдеш уволнен по всяко време без причина.
Здравеопазване: направи си зъбите в България, много е скъпо тук. Всякакви изследвания се правят след месеци чакане. Бърза помощ е безплатна все още, всичко останало е много скъпо или изисква месеци чакане.
Наеми: зависи от региона. На юг животът принципно е по-евтин, но пък и по-трудно се намира работа.
Храна: по-евтина отколкото в България, за радост.
Италия се дели на север и юг. Има повече възможности на север, там все още има индустрии. Трябва да знаеш обаче, че цялото производство се изнася в страните от третия свят, така че има все по-голяма безработица в цялата страна. Южняците са по-близки до българите като манталитет, имам предвид, че са по-усмихнати, човечни и т.н. На север са по-дистанцирани, имат отношение към чужденците като към роби, националисти са.
Милано е най-скъпият град за живеене. Флоренция също е скъп.
Ако искаш да живееш в Италия ти препоръчвам някое село (градче), където, ако си намериш работа, животът е по-сигурен и спокоен. Големите градове днес имат много безработица и работодателите се възползват.
Питай нещо по-конкретно, ще се опитам да ти отговоря.

Разкажи ми ти как се приспособи? Ти от колко време си там? Най- ме интересува как се започва... с каква работа, как се намира място за живеене и колко време горе-долу продължава адаптацията ти. Под адаптация имам предвид колко време е нужно и хората да те приемат, и ти да свикнеш, че вече ТОВА е твоя живот, и да се научиш да си управляваш финансите в новата страна... Ей такива работи...

Дойдох в Италия на 18 години, така че времената бяха други. Тогава не знаех, че тук ще е моят живот, така че приспособяването беше психологически по-лесно. Макар че носталгия има винаги...
Дойдох при едно семейство приятели на баща ми и трябваше да остана само за година, колкото да науча италиански и после трябваше да се върна в България, за да работя във фирмата на баща ми и да следвам.
Но по стечение на обстоятелствата останах (влюбих се и се сгаджосах с един италианец :lol: ).
Работата, с която започнах, беше продажба на кафе-машини на Лаваца, по-точно продавахме "абонаменти" за кафе за година, две и им подарявахме машината. Продавахме т.нар. чалди на семействата. Всъщност работата е продажба "от врата на врата", нещо като почистващите машини в България. После продавах книги, пак по същата логика, но поне клиентите ми бяха фирми. И така, винаги в продажбите.
Сменяла съм работа доста пъти, важното в чужбина е да не оставяш никога без работа, поне през първите няколко години. Днес обаче този вид продажби са доста трудни, тъй като с годините все повече фирми използват тази система и хората се умориха някой да им предлага нещо. И все пак си остава най-лесната за намиране работа, трябва ти език обаче. На 18 г. се учи за нула време, при мен буквално за 3 месеца стана, което беше от съществено значение.
Работа освен това има и като сервитьори и бармани.
Сещам се, че има работа и в бинго-залите, изобщо днес работа се намира за общи и слабоплатени професии и такива, които изискват нощен труд.

Мерси, Стрейндж! Ще ми е полезно!
Хайде, включете се и вие... няма ли други, които да живеят в Италия?

Миналата и тази година съм била в Италия за цяло лято...
Свикнах с езика и сега искам да го науча :cool:
Спомням си първото ми впечатление, когато пристигнах.Излязох на терасата беше "сякаш рисувах в някоя детска книжка, къщи, хора, улици, усмивки! Рисувах някаква илюзия в съзнанието си."А просто хората така живеят, всеки денннн! Болеше ме главата 2-3 дни, защото беше много тихо
:lol:
Уникална страна, с невероятна кухня и хармония!
Знам, че може би...един ден там ще живея, ако трябва да избирам в "чужбината"

И да, направи ми голямо впечатление, че там всичко е наобратно! :lol: :lol:
Ъъъ примерно, момичета седят на пейки и си говорят за нещо, а през това време група момчета минават покрай тях...и момичета започват да ги гледат, свиркат и коментират. А момчетата се кикотят нещо :lol:
ПЪЛЕН АБСУРД! :lol:
Даже веднъж пресичах улицата и за първи път чух..."бибиткане" там, обърнах се, а то било за пича пред мен :lol: :lol:
Абе пълна дискриминация!
Иначе негрите са адски нагли същества! Имам чувството, че ще ме изнасилят пред родителите ми :lol:

В Италия съм била само на почивка и супер мн ме кефи бих живяла там , но сигурно като на всяко място и там ще си чужденец и ще е трудно

Сестра ми от дълги години живее там!!наистина страхотна страна!много пъти съм бил там!!Аз лично не бих отишъл за да работя там!!!НО ПОНЕ ЗНАМ-ЕДИН ДЕН АКО СЪМ МИЛИОНЕР ЩЕ ЖИВЕЯ ТАМ! :wink:

Искрено ти го пожелавам :good_luck:

мерси много!!!работя по въпроса!! :1241: :lol: