Форуми

Форуми (https://www.tialoto.bg/forum/index.php)
-   Общи приказки (https://www.tialoto.bg/forum/forumdisplay.php?f=19)
-   -   Стихове (https://www.tialoto.bg/forum/showthread.php?t=4440)

__SpOO__ 15th June 2007 17:39

Стихове
 
Предполагам, че една част от Вас в един или друг период от живота си са писали стихове, някои дори може би още пишат от време на време.

Много ще се радвам, ако някой от пишещите/писалите реши да ги сподели с нас. Преди доста години и аз бях на такава вълна и имах няколко опита, които ще споделя с Вас. Ако пък Ви е срам да ги покажете пред други хора можете просто да напишете някой любим Ваш стих...


* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Сърцето ми за тебе плаче
Душата ми по теб тъгува
Без теб съм аз като сираче
Което за родителите си бленува.

Аз искам само теб
Във сънищата си аз те желая
С тебе всичко ми е в ред
В мечтите си за теб мечтая.

Сега далече пак си ти
Тъгата ми по теб расте
Къде са приказните ти очи
Като звезди на нощното небе.

Без тебе аз съм друг човек
Безпомощен и тъй самотен
За мене ти си като лек
С тебе ставам аз страхотен.

* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Липсваш ми, когато си далеч от мен
Кога ще се завърнеш ти
Аз искам ти да си до мен
Това са моите мечти.

С тебе аз се чувствам жив
Присъствието ти живот ми дава
Моментът с теб е тъй красив
Не мога аз да те забравя.

Копнея всеки ден за теб
Копнежът ми отвътре ме изгаря
Дали сърцето ти е лед
Или пък чувствата ми то долавя?

* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Когато те видях за първи път
Помислих си за миг тогава
Дали си ти от кръв и плът
ТИ бе пленително красива.

А после много седмици наред
Изгарях дълго във любов по ТЕБ
Мечтаех скришом само за мига
Когато можеше да бъдеш МОЯ!

Нататък всичко стана като в сън
Да знаеше тогава само...
Как исках аз, излизайки навън
Да сложиш ти глава на мойто рамо.

Когато ти за пръв път ме целуна
Почувствах се така щастлив
Като делфин, играещ в синята лагуна
Ще помня вечно аз този миг красив !

Сега, когато ти не си до мен
Живея си с мисълта една
Че ще те срещна аз в утрешният ден
Но дали това е отредила МОЯТА СЪДБА?

* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Кали, О ти богиньо моя
не мога аз да те забравя.
Седя сам в свойта празна стая
сълзите ми не спират, за теб сега аз ридая.

Защо ти своя поглед така от мен отвърна
желая аз сега да те прегърна.
Мечтая да чуя стъпките ти в мойта опустяла стая
ще се почувствам сякаш съм пред портите на Рая.

Но далеч от мен сега си ти
не искаш и не чуваш отново моите молби.
О, как искам да почнем пак всичко отначало
отново тръпки и страст напират в мойто тяло.

За твоите ласки отнова пак аз мечтая
за друг сега са те и ето аз продължавам да ридая.
Мечтите ми изпълват всички мои дни
и ето пак лицето ми облива се в сълзи...

Недей забравя ме богиньо моя
сега седя пред статуята твоя
седя и гледам право в твоите очи
и моля те, недей изтрива спомена за мене ти.

Не мога и не искам без Кали да живея
ридаейки за нея отново аз на колене жалея.
Любов моя, ела и вземи ти моя живот
Единствена утеха така аз ще намеря
Почивайки дълбоко под земята, лежейки в моят гроб!

* * * * * * * * * * * * * * * * * *


Не се притеснявайте да критикувате, всяко едно Ваше мнение ще ми е интересно да прочета. Най-вероятно има доста грешки от всякакво естество в тях, не съм си играл да ги проверявам и поправям.

:)

Beautiful_ 15th June 2007 17:55

Имам нужда от мъничко обич!
Имам нужда от твойте очи!
Имам нужда от мъничко честнот
Имам нужда да спре да боли...
Имам нужда да бъда разбрана
както само разбираш ме ти
Моя свидна, единствена обич,
Моля те, в моите дни остани.
Имам нужда само от тебе,
да ме обичаш в този живот
Искам да бъда завинаги твоя
грешна, но истинска свидна любов!


*************

Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои,
и да не търси в твоите очи,
отблясъка на нощите ми голи,

Кажи й, да не пита на кого,
усмихваш се наум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни,
и кой сънят ти всяка нощ краде,
чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита,
кажи й, Обич моя, да мълчи,
кажи й, че боли когато пита!

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат,
ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

еми това са ми любимите:) за жалост не са мои.

Saruman 15th June 2007 17:58

Финли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финли

Роберт Бърнс

Мария Василева 15th June 2007 19:26

__SpOO__, :2015: за темата!
:girl_dance:

Devil_wears_Prada 15th June 2007 19:52

Колко струва щастието?

-Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

Мадлен Алгафари

Lady1357 15th June 2007 20:31

Ей,страхотни стихове...развълнувах се :lol:

Мария Василева 17th June 2007 02:45

Дамян Дамянов


Милувка

Ела! Ела да те помилвам, сине!
Но той се дърпа - вече е голям.
За малчуган в десетата година
една милувка бащина е срам.
И мен срамлива нежност ме насилва
като се сетя гузно неведнъж
как татко сигур искал да ме милва...
Как тъй ще милва! Коскуджамти мъж!
И тъй от свян, от гордост, от преструвка,
сурови, без милувки си растем,
дорде усетим, че една милувка
от нас си е заминала съвсем.
Дорде... И вкопчени в самотна вечер,
в дърво самотно, във самотен мрак,
във първото, което се изпречи
го милваме... Но милваме го пак
по тъмно, насаме и срамежливо.

И тъй със непомилвано сърце
човек расте, върви и си отива
през този свят... Свят - разлюляна нива
от жадни за милувчица ръце.

bonano 17th June 2007 02:55

" Възрастните никога нищо не разбират сами, а за Децата е уморително все да им обясняват и обясняват."

***********

"- Само Децата знаят какво търсят - каза малкият принц. - Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат..."


************

"- Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
- Разбира се...
- Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето... помниш ли... беше хубава.
- Разбира се...
- Нощем ще гледаш звездите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...
Той пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата...
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят..."


***********

Малкият принц
Антоан Сент Екзюпери

HATE 17th June 2007 03:20

Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя-
вратите не залоствай

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака за да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

--------------------------------------------------------

Всичко свършва за миг:
две изстинали длани, две очи
като два неочаквани ножа
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани
И незнам де ще спра, де глава ще положа

Сняг вали.
И летят часове, дни, недели
Сняг вали и вали
над верен и неверен
А сега накъде ?
Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе е черен

----------------------------

доста...

Errika 17th June 2007 08:54

Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме, с цветни бои.
Нарисувай нозете ми,
нарисувай ръцете ми,
нарисувай ми дълги коси.

Нарисувай ми тяло от восък изваяно.
Направи ме красива, за теб.
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме, но без очи.

Да не плачат когато на пътя си срещнат
хорска злоба, сиротни деца
да не виждат бездомни и просещи хора,
да усещат добрите неща.
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме с цветни бои.
Нарисувай ми свят,
в който всички сме равни
нарисувай ми слънце, вместо очи!

Незнам кой е автора...
********************************


ДА ТЕ ВДИШВАМ



Позволи ми сега да те вдишвам -
като пролетно цвете в пръстта.
Да забравя за болки предишни.
За раздели и тъжни неща.

За обиди и думи излишни.
За преглътнати стари мечти.
Позволи ми сега да те вдишвам -
като роза, която цъфти.

Аз те търсих. Изплаках те скришом.
Много дълго самотен живях.
Позволи ми сега да те вдишвам -
с твоя ведър и радостен смях.

С твоя поглед - по детски възвишен.
С разпилените твои коси.
Позволи ми сега да те вдишвам!
И дъждът нека още роси!

Нека чувство в душата ми пише
всеки ред от любовния блян.
Позволи ми сега да те вдишвам!
Ти си мирисът - дълго желан!

Ти си цветето в моята ниша -
нежен смисъл, че още съм жив!
Позволи ми сега да те вдишвам!
Позволи ми да бъда щастлив!

Ясен Ведрин
*******************************

Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов

*************************************

Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

************************************

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

*******************************

НЕЖНА ПЕСЕН
Преди милион години
там, във каменния век
съществувал първобитно
първобитният човек.
Всяка сутрин той отивал
за прехраната на лов.
Знаел само да убива
зарад кокала суров.

Чакала го в пещерата
първобитната жена.
Той стоварвал й в краката
умъртвената храна.
Озверели и зъбати
ръфали трупа със стръв
и по бузите космати
стичала се топла кръв.

Но веднъж от небесата
кацнал кораб бял и лек
и пристигнал в пещерата
извънземният човек.
И жената го приела,
а мъжът й бил на лов
и започнала несмела,
неочаквана любов.

Той със извънземни ласки
грубата жена покрил
и светът в различни краски
пагубно се оцветил.
Сливали се в безметежност
устни, длани и гърди.
Той научил я на нежност,
на небе и на звезди.

Да я вземе той поискал
в извънземната страна,
ала не поела риска
първобитната жена.
И със първобитна сила
в тази ненадейна нощ
тя в сърцето му забила
трижди каменния нож.

И защото огладняла
първобитната жена,
мъртвата любов изяла
и не чувствала вина.
А когато се завърнал
нейният мъжкар от лов,
тя ръмжейки го прегърнала,
заразена от любов.

И със яростна прилежност
с устни, длани и гърди
го научила на нежност,
на небе и на звезди.
Тъй омесен е човека
цял от слънце и от кал.
Казват, че от памтивека
Бог така ни е създал.

Трепем се от колко време
все за кокала суров
без онази извънземна
стара нежност и любов.
Озлобели, огладнели
ще я умъртвим съвсем
и тогава, озверели,
може да я изядем.

Недялко Йорданов

*******************************

МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

******************************

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

****************************

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

...


Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 06:38.

Powered by vBulletin Version 3.8.7
Copyright ©2000 - 2020, Jelsoft Enterprises Ltd.