Форуми

Форуми (https://www.tialoto.bg/forum/index.php)
-   Общи приказки (https://www.tialoto.bg/forum/forumdisplay.php?f=19)
-   -   Стихове (https://www.tialoto.bg/forum/showthread.php?t=4440)

dododod 22nd June 2007 19:50

ЗМЕЙ (Гео Милев)

Остави ме!
- Змей Огнен е моят любовник!
Посред пламък и вихри гръмовни
- змейове с бели жребци,
в златни каляски змеици -
с развени
далече
крила
всяка вечер
той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце
до своята люспеста гръд от червени звезди,
до своето зверско сърце,
мокро в морава кръв:
вземи, изгори ме с пламтящата стръв
на свойте целувки -
грабни ме оттук ти,
отлети,
отнеси ме
- далече, далече, далече -
зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,
в свойто царство без име
- о сън! о чудовище! -
дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:
Там!
О знам:
Ти си Той!
Не отхвърляй едничката моя молба,
изпълни ми едничкото искане -
ах... стой! -
Подир знойна и страшна борба,
в безсъзнание, няма да знам -
и ще чезна - аз гола -
в скверната сладост на твойто притискане
- не, не, не! -
Аз падам надолу
- с мене ти -
летим
през огън и дим, и звезди,
зелени въртопи змии,
настръхнали копия,
- по невидими стръмни пътеки -
- трясък и прах,
кисък и звън;
не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:
камбанният звън.
В зората на местност безлюдна
оплаквам връх своите меки
колене
чудовищния труп на моя сън.

sugarfree 22nd June 2007 20:55

Е нека стана обект за нападки от 100 човека.

Цитирай:

Първоначално написано от Beautiful_
Цитирай:

Първоначално написано от __SpOO__
Ако пък Ви е срам да ги покажете пред други хора можете просто да напишете някой любим Ваш стих...

за тези които не са разбрали

Извинявам се, не съм прочела както трябва.

@Pretty,
Схванах от предишното мнение, мерси.
@Pupitto,
Длъжна съм да кажа, че едвам прочетох поста ти, било то от бързане да се заядеш или от некомпетентност в правописа, и все пак бих искала да се защитя (от това, което разбрах от обвиненията ти в поста)
1. Изглежда изобщо не си схванала какво имам предвид, което ясно личи след болдването на думата 'вашите' в поста ми, ако исках да кажа, че темата се казва така щях да го сложа в кавички, не мислиш ли?
2. Направих забележката единствено и само защото видях някакъв километричен пост, който ми се стори точно "Нека пейстна някакви неща.."
3. Отново - вината е моя, не съм прочела, че можело да се пускат чужди стихове.

Thx.

Поста ми не е спам, пък :1351:
Любимото ми стихотворение:


ПРОЩАЛНО
Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

---

Peace.

bonano 23rd June 2007 00:16

Христо Ботев - Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

bonano 23rd June 2007 00:18

Пейо Яворов - Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли ...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

PassiON_ 23rd June 2007 00:20

Изморена съм да търся и да чакам
Изморена съм да бъда тъй сама
Изморена съм да вярвам във лъжата
И сърцето ми да иска топлина

Обеща ми сладост и наслада,щастие, неземна красота,
Обеща ми да съм най-желаната
Но забрави да ми кажеш че обричаш ме на самота

Превърна ме в робиня на страста
Облече ме в коприна тюркоаз,
Накиче ме със злато и сребро
Продадох се, дири и неразбрах

В ноща се сплитаха телата
Богиня бях за твоята душа
Копнееше отново да доскоснеш,
да обгърнеш женствената ми снага
Отпивах от чашата на сладоста и в миг
Забравях че утре отново ще бъда сама

В ноща пробляскваше лъча на светлината
В ноща копнеех да осетя любовта
Но смисъла на думата се губеше в тъмата
И аз отпивах отново лъжа и лъжа


..........
Това съм го писала преди година, дано ви хареса.

radosfsf 23rd June 2007 14:39

Аз бях момче а ти момиче,
аз бях хлапе а ти дете,
един до друг седяхем ний
и гледахме се как растеме
Едва ли нявга ще се съберем
но знам че за мене сега
няма нищо по свято от това,
което ти накара ме да разбера
така зове се любовта!
0.45h 14.12.05 РАДО


Незнам какво става с мен сега
Отдавна не съм мислил за една жена
По начина по които се въртиш ти в моята глава
това дали е за добро???
дали пък да не е за зло
но мисълта ми е някъде далеч
че да преценя това
което става вътре в мен сега
само знам че чувствам те до мен
макар да си на 100 км ти от мен...

И двете са били спонтанни и за различен човек.И двете са много къси но за сметка на това ясно и точно ме описват какъв човек съм.Извинявам се че преди това бях го пуснал на латиница.
:2036:

dododod 29th June 2007 17:16

В цъфналата ръж(Робърт Бърнс)

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колене,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Saruman 29th June 2007 17:32

Цитирай:

Първоначално написано от Traiana
В цъфналата ръж(Робърт Бърнс)


Уникално стихотворение и като цяло поезията на Робърт Бърнс е много добра едновременно със своята простота и дълбочина...

Dimitroff 29th June 2007 17:48

Демон (Яворов)
 
Аз съм вихър и мъгла,
владея царство без предел:
че имам орлови крила
и ноктете на орел.

Аз съм вихър и мъгла:
не зная време, нито цел
в размах, пориви и стремеж.

Аз съм зной и скреж.
А ти си плаха гълъбица.
Напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.
И благослови тоя ден.

Изгубена те найдох - вездесъщ,
и те обгърнах, тъмен и могъщ.
Далеко ще те отнеса:
отвъд най-смелата мечта.
Високо ще те изнеса
на горда самота
в призвездния предел.
Духът ми е орел.
И аз живея там.
Но аз съм сам...

Да бъда зной, да бъда скреж!
В подземни пламъци горях
и нивга никого не сгрях.
Без цел размах, без път стремеж!
В свръхземен студ се вкамених
и никого не разхладих.

Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...
И благослови тоя ден.

Аз имам орлови нокте:
и жар и лед - това са те
в ярка острота.

Далеко... и високо... там,
където аз живея сам,
другарка в будна самота,
ти в пламък ще се вледениш,
под кървав студ ще изгориш.

Че с ноктете на орел,
пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
Далеко от света, високо над прахът,
в призвездния предел, -
зрение и слух -
ще бъде в огън тая плът,
а лед ще бъде твоя дух!

И горко ще ридаеш ти,
ще прокълнеш рождения си час:
земята и небето ще кънти
от твоя стон, от твоя глас,

Тогаз ще дойде и часът
за нашия задружен път:
на моето безумие часът,
за твоето блаженство кратък път!

И грабнал те в ноктете си тогаз,
с тебе лих ще полетя;
и както бурята премята
заграбен лист, така и аз
бясно ще те завъртя
между небето и земята.

Онуй, което чакам сам,
най щедро тебе ще го дам:
в пиянство, в шемет над света
блаженството велико на смъртта..

И ще размахам пак крила
без път, в пориви и стремеж,
вихър и мъгла,
с нокте на хищник - зной и скреж...

И ще размахам пак крила,
понесъл горестно самин,
вихър и мъгла,
за тебе споменът един.

Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,
с орел орлица...

И благослови тоя ден!

Devil_wears_Prada 29th June 2007 18:18

ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...


Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 22:14.

Powered by vBulletin Version 3.8.7
Copyright ©2000 - 2024, Jelsoft Enterprises Ltd.