Форуми

Форуми (https://www.tialoto.bg/forum/index.php)
-   Общи приказки (https://www.tialoto.bg/forum/forumdisplay.php?f=19)
-   -   Стихове (https://www.tialoto.bg/forum/showthread.php?t=4440)

__SpOO__ 15th June 2007 17:39

Стихове
 
Предполагам, че една част от Вас в един или друг период от живота си са писали стихове, някои дори може би още пишат от време на време.

Много ще се радвам, ако някой от пишещите/писалите реши да ги сподели с нас. Преди доста години и аз бях на такава вълна и имах няколко опита, които ще споделя с Вас. Ако пък Ви е срам да ги покажете пред други хора можете просто да напишете някой любим Ваш стих...


* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Сърцето ми за тебе плаче
Душата ми по теб тъгува
Без теб съм аз като сираче
Което за родителите си бленува.

Аз искам само теб
Във сънищата си аз те желая
С тебе всичко ми е в ред
В мечтите си за теб мечтая.

Сега далече пак си ти
Тъгата ми по теб расте
Къде са приказните ти очи
Като звезди на нощното небе.

Без тебе аз съм друг човек
Безпомощен и тъй самотен
За мене ти си като лек
С тебе ставам аз страхотен.

* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Липсваш ми, когато си далеч от мен
Кога ще се завърнеш ти
Аз искам ти да си до мен
Това са моите мечти.

С тебе аз се чувствам жив
Присъствието ти живот ми дава
Моментът с теб е тъй красив
Не мога аз да те забравя.

Копнея всеки ден за теб
Копнежът ми отвътре ме изгаря
Дали сърцето ти е лед
Или пък чувствата ми то долавя?

* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Когато те видях за първи път
Помислих си за миг тогава
Дали си ти от кръв и плът
ТИ бе пленително красива.

А после много седмици наред
Изгарях дълго във любов по ТЕБ
Мечтаех скришом само за мига
Когато можеше да бъдеш МОЯ!

Нататък всичко стана като в сън
Да знаеше тогава само...
Как исках аз, излизайки навън
Да сложиш ти глава на мойто рамо.

Когато ти за пръв път ме целуна
Почувствах се така щастлив
Като делфин, играещ в синята лагуна
Ще помня вечно аз този миг красив !

Сега, когато ти не си до мен
Живея си с мисълта една
Че ще те срещна аз в утрешният ден
Но дали това е отредила МОЯТА СЪДБА?

* * * * * * * * * * * * * * * * * *

Кали, О ти богиньо моя
не мога аз да те забравя.
Седя сам в свойта празна стая
сълзите ми не спират, за теб сега аз ридая.

Защо ти своя поглед така от мен отвърна
желая аз сега да те прегърна.
Мечтая да чуя стъпките ти в мойта опустяла стая
ще се почувствам сякаш съм пред портите на Рая.

Но далеч от мен сега си ти
не искаш и не чуваш отново моите молби.
О, как искам да почнем пак всичко отначало
отново тръпки и страст напират в мойто тяло.

За твоите ласки отнова пак аз мечтая
за друг сега са те и ето аз продължавам да ридая.
Мечтите ми изпълват всички мои дни
и ето пак лицето ми облива се в сълзи...

Недей забравя ме богиньо моя
сега седя пред статуята твоя
седя и гледам право в твоите очи
и моля те, недей изтрива спомена за мене ти.

Не мога и не искам без Кали да живея
ридаейки за нея отново аз на колене жалея.
Любов моя, ела и вземи ти моя живот
Единствена утеха така аз ще намеря
Почивайки дълбоко под земята, лежейки в моят гроб!

* * * * * * * * * * * * * * * * * *


Не се притеснявайте да критикувате, всяко едно Ваше мнение ще ми е интересно да прочета. Най-вероятно има доста грешки от всякакво естество в тях, не съм си играл да ги проверявам и поправям.

:)

Beautiful_ 15th June 2007 17:55

Имам нужда от мъничко обич!
Имам нужда от твойте очи!
Имам нужда от мъничко честнот
Имам нужда да спре да боли...
Имам нужда да бъда разбрана
както само разбираш ме ти
Моя свидна, единствена обич,
Моля те, в моите дни остани.
Имам нужда само от тебе,
да ме обичаш в този живот
Искам да бъда завинаги твоя
грешна, но истинска свидна любов!


*************

Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои,
и да не търси в твоите очи,
отблясъка на нощите ми голи,

Кажи й, да не пита на кого,
усмихваш се наум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни,
и кой сънят ти всяка нощ краде,
чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита,
кажи й, Обич моя, да мълчи,
кажи й, че боли когато пита!

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат,
ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

еми това са ми любимите:) за жалост не са мои.

Saruman 15th June 2007 17:58

Финли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финли

Роберт Бърнс

Мария Василева 15th June 2007 19:26

__SpOO__, :2015: за темата!
:girl_dance:

Devil_wears_Prada 15th June 2007 19:52

Колко струва щастието?

-Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

Мадлен Алгафари

Lady1357 15th June 2007 20:31

Ей,страхотни стихове...развълнувах се :lol:

Мария Василева 17th June 2007 02:45

Дамян Дамянов


Милувка

Ела! Ела да те помилвам, сине!
Но той се дърпа - вече е голям.
За малчуган в десетата година
една милувка бащина е срам.
И мен срамлива нежност ме насилва
като се сетя гузно неведнъж
как татко сигур искал да ме милва...
Как тъй ще милва! Коскуджамти мъж!
И тъй от свян, от гордост, от преструвка,
сурови, без милувки си растем,
дорде усетим, че една милувка
от нас си е заминала съвсем.
Дорде... И вкопчени в самотна вечер,
в дърво самотно, във самотен мрак,
във първото, което се изпречи
го милваме... Но милваме го пак
по тъмно, насаме и срамежливо.

И тъй със непомилвано сърце
човек расте, върви и си отива
през този свят... Свят - разлюляна нива
от жадни за милувчица ръце.

bonano 17th June 2007 02:55

" Възрастните никога нищо не разбират сами, а за Децата е уморително все да им обясняват и обясняват."

***********

"- Само Децата знаят какво търсят - каза малкият принц. - Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат..."


************

"- Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
- Разбира се...
- Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето... помниш ли... беше хубава.
- Разбира се...
- Нощем ще гледаш звездите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...
Той пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата...
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят..."


***********

Малкият принц
Антоан Сент Екзюпери

HATE 17th June 2007 03:20

Понякога ще идвам в съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя-
вратите не залоствай

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака за да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

--------------------------------------------------------

Всичко свършва за миг:
две изстинали длани, две очи
като два неочаквани ножа
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани
И незнам де ще спра, де глава ще положа

Сняг вали.
И летят часове, дни, недели
Сняг вали и вали
над верен и неверен
А сега накъде ?
Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе е черен

----------------------------

доста...

Errika 17th June 2007 08:54

Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме, с цветни бои.
Нарисувай нозете ми,
нарисувай ръцете ми,
нарисувай ми дълги коси.

Нарисувай ми тяло от восък изваяно.
Направи ме красива, за теб.
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме, но без очи.

Да не плачат когато на пътя си срещнат
хорска злоба, сиротни деца
да не виждат бездомни и просещи хора,
да усещат добрите неща.
Нарисувай ме,
щом си художник.
Нарисувай ме с цветни бои.
Нарисувай ми свят,
в който всички сме равни
нарисувай ми слънце, вместо очи!

Незнам кой е автора...
********************************


ДА ТЕ ВДИШВАМ



Позволи ми сега да те вдишвам -
като пролетно цвете в пръстта.
Да забравя за болки предишни.
За раздели и тъжни неща.

За обиди и думи излишни.
За преглътнати стари мечти.
Позволи ми сега да те вдишвам -
като роза, която цъфти.

Аз те търсих. Изплаках те скришом.
Много дълго самотен живях.
Позволи ми сега да те вдишвам -
с твоя ведър и радостен смях.

С твоя поглед - по детски възвишен.
С разпилените твои коси.
Позволи ми сега да те вдишвам!
И дъждът нека още роси!

Нека чувство в душата ми пише
всеки ред от любовния блян.
Позволи ми сега да те вдишвам!
Ти си мирисът - дълго желан!

Ти си цветето в моята ниша -
нежен смисъл, че още съм жив!
Позволи ми сега да те вдишвам!
Позволи ми да бъда щастлив!

Ясен Ведрин
*******************************

Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов

*************************************

Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

************************************

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

*******************************

НЕЖНА ПЕСЕН
Преди милион години
там, във каменния век
съществувал първобитно
първобитният човек.
Всяка сутрин той отивал
за прехраната на лов.
Знаел само да убива
зарад кокала суров.

Чакала го в пещерата
първобитната жена.
Той стоварвал й в краката
умъртвената храна.
Озверели и зъбати
ръфали трупа със стръв
и по бузите космати
стичала се топла кръв.

Но веднъж от небесата
кацнал кораб бял и лек
и пристигнал в пещерата
извънземният човек.
И жената го приела,
а мъжът й бил на лов
и започнала несмела,
неочаквана любов.

Той със извънземни ласки
грубата жена покрил
и светът в различни краски
пагубно се оцветил.
Сливали се в безметежност
устни, длани и гърди.
Той научил я на нежност,
на небе и на звезди.

Да я вземе той поискал
в извънземната страна,
ала не поела риска
първобитната жена.
И със първобитна сила
в тази ненадейна нощ
тя в сърцето му забила
трижди каменния нож.

И защото огладняла
първобитната жена,
мъртвата любов изяла
и не чувствала вина.
А когато се завърнал
нейният мъжкар от лов,
тя ръмжейки го прегърнала,
заразена от любов.

И със яростна прилежност
с устни, длани и гърди
го научила на нежност,
на небе и на звезди.
Тъй омесен е човека
цял от слънце и от кал.
Казват, че от памтивека
Бог така ни е създал.

Трепем се от колко време
все за кокала суров
без онази извънземна
стара нежност и любов.
Озлобели, огладнели
ще я умъртвим съвсем
и тогава, озверели,
може да я изядем.

Недялко Йорданов

*******************************

МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

******************************

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

****************************

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

...

karine 17th June 2007 09:15

Cet Amour

Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si d

apoklistika 17th June 2007 10:34

И от мен едно руско стихотворение

Константин Симонов

* * *

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

Мария Василева 17th June 2007 14:21

Цитирай:

Първоначално написано от Errika
Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

...

:2015: :girl_in_love: :2015:

Mena 17th June 2007 15:04

Цитирай:

Първоначално написано от karine
Cet Amour
Велико стихотворение от велик поет :girl_in_love:

Karine, благодаря че ми го припомни!
Така обичам Jacques Pr

karine 17th June 2007 15:32

Цитирай:

Първоначално написано от Mena
Karine, благодаря че ми го припомни!

Удоволствието е мое :girl_in_love: Това стихотоврение ми се е налагало толкова пъти да го рецитирам на франкофонии, конкурси и фестивали, че вече на сън го знам :D но е непреходно и красиво....

Pretty 17th June 2007 15:37

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

ПЕТЯ ДУБАРОВА




И специално за lok45111 и неговата страст ЛОКОМОТИВИТЕ

ВЛАК

Как искам да съм малък светъл влак,
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг
че слънце в моя ритъм се е скрило.

Да бъде мойта гара слънчев знак,
от хиляди очи благословена.
Да бягам срещу вятъра, но пак
да върщам там мечтата си зелена.

Как искам да съм малък светъл влак.
Тогава бих посока подарила
на някого. Искри родени в бяг
от релсите. И свойта пъстра сила.

Защо не съм добър среднощен влак?!
Тогава аз на всеки бих раздала
завръщане. Но бих поела пак
по релсите на радостта си бяла.


ПЕТЯ ДУБАРОВА

Devil_wears_Prada 17th June 2007 16:28

Много сладурски детски стихчета, на които попаднах!! :1242:
*****
Спи, щастливо таралежче,
в ръжената слама.
Няма лиса, няма вълчо,
няма и мецана.
Само във калта на пътя
има вълчи дири.
Някой вълк оттук минава,
но смъртта си дири.
Утре заран ще го чакам
с пушка край бостана.
Яма ще му изкопая,с примка ще го хвана.
После ще го напердаша –
да не ми се ежи.
Да се учи да не плаши
малки таралежи! :girl_haha:

*****
КРИЗА
Шаро взе един бинокъл
да потърси с него кокал.
Най-внимателно се взира
от носа си до баира,
ала нищо не съзира.
- Шаро, братко, и с бинокъл
няма да намериш кокал!
Ни обувки, нито риза –
във България е криза!

*****
КОТАРАК
Котарак лежи и мърка:

- Никой да не ми се бърка!

Аз съм котарак голям –

свойта работа си знам.

Денем може и да спя,

нощем плъхове ловя.

Имам вече девет кожи –

все от плъхове велможи.

А пък женските котанки,

нека да ловят мишанки.

А пък котенца с дрънкалки,

да ловят мишленца малки!
:girl_haha:


http://angelchortov.hit.bg/Knvel%21%21.htm

Pretty 17th June 2007 16:52

Шаро , шаро
престани
и писана не гони !
Цял ден скиташ ,
цял ден лаеш,
за какво ?
-И ти не знаеш !
А нощес е идвал пак
Зайо Байо дългокрак .
Гризал зеле ,
гризал праз .
-Ти къде си бил тогаз ?
-Спал ! :girl_haha:

Стихче от моето детство което много обичам , не знам кой е автора и как се казва стихчето , и дали не е част от по-голямо стихотворение :D

radosfsf 18th June 2007 07:59

Re: Стихове
 
Цитирай:

Първоначално написано от __SpOO__
Не се притеснявайте да критикувате, всяко едно Ваше мнение ще ми е интересно да прочета. Най-вероятно има доста грешки от всякакво естество в тях, не съм си играл да ги проверявам и поправям.
:)

Много хубави стихотворения Спуу.Довечера като се прибера ще пусна и аз едно стихче което е доста по късо но за мене означава много.

mallvina 21st June 2007 23:53

благодаря на SPoo за темата,ще ме накара да се върна назад във времето..малее,имам доста писма и картички със стихове които аз съм съчинявала на времето,а и на мен са писали доста,а сега ще споделя с вас едно мое и едно на мъжа ми кат бяхме гаджета пишеше :shock: стихове,ама още не мога да повярвам от къде ги е измислил като не е поет и е доста далеч от тез неща :D

ПРИЯТЕЛСТВО
:idea:

mallvina 22nd June 2007 00:12

ето и на мъжа ми произведениятя

......С дълбока нежност
стискам ти ръцете,
целувам пръстите ти
и незнам
дали е диган
на земята храм,
където тъи да любят
боговете,
тъи както аз те любя
о Жена.....


и още,15 ноември,дата на пръв поглед безлична
в зората на новия век
намеси се ти във живота ми
и за пръв път се почувствах човек

Не е лесно да срещнеш сходна до тебе душа
по трудно е вечно да чакаш,но дали все пак не греша...



аиде по нататък пак ще пиша...,
мъжката аудитория да се впуска в деиствие.. :lol:

MiCskillZ 22nd June 2007 00:45

Никога не съм се занимавал с това нещо нма сериозно 1вото стихотворение което написах бях 2ри клас..... 2рото и последното което написах бях малко по-голям 11ти клас демек миналата година и то показва душевното ми състояние тогава тегнех в едногодишна депресия от поредица гадни случаи и смяна на обстановки и до сега никъде не съм го показвал.... та този период на "самота" ми помогна да осъзная много неща за себе си...сега е друго сега е точно обратното на това така да го нарека стихотворение:
Четирима Лъжци


Беше Тъмна Нощ.
Луната само осветяваше Хората навън.
Те разярени като ВЪРКОЛАЦИ подскачаха и крещяха,
със зъби сякаш собствената си плът раняха,
ЗАЩО????
Не знам.....Аз не бях Там!!!!


Бях В една Стая....
Тъмна стая с лъч светлина...
СвеЩта....
Лъжеше ме Тя,
СлънЦе била.
Успя, болката я Забави
Но, не бях за ЗАбавИ...
Тя ме забрави...
В стаята без Слънце ме Остави.....

Отново Тъмнина....
Единствена приятелка-
Пустата Самота...
Какво искаше Тя-
Защо не ме оставя тази
САМОТА- Ех, че Срамота....!!!!

Третия който ме излъга....
Огледало Беше-
в него някой Като мене стоеше....
Само където слаб и в тъмата тъмнееше
май не обичаше да се смееше....
Мигом Изкрещях-
"Това Тук Не Съм Аз"

П.П. Изпълнено е с ред метафори които за мен тогава значеха адски много.... Нещо което трябваше да превъзмогна и сега след като тези метафори за мен не значат нищо и съм поне малко по-стойностен човек(в личан план) мога да го споделя с вас-в случая вече съм го направил... благодаря ви(поне че ми го припомнихте....)....

sugarfree 22nd June 2007 00:47

Според мен темата е за вашите стихове, а не просто да пейстнеш някое стихотворение.

MiCskillZ 22nd June 2007 00:50

...

sugarfree 22nd June 2007 00:56

Цитирай:

Първоначално написано от MiCskillZ
Цитирай:

Първоначално написано от sugarfree
Според мен темата е за вашите стихове, а не просто да пейстнеш някое стихотворение.

нищо не съм пействал всичко е авторско мога да ти покажа и тетрадката на което съм го написал с дата ако не вярваш... :wink:

Ако говорех за теб щях да те цитирам.

MiCskillZ 22nd June 2007 01:01

Цитирай:

Първоначално написано от sugarfree
Ако говорех за теб щях да те цитирам.

окей.... :1206:

Beautiful_ 22nd June 2007 11:39

Re: Стихове
 
Цитирай:

Първоначално написано от __SpOO__
Ако пък Ви е срам да ги покажете пред други хора можете просто да напишете някой любим Ваш стих...



за тези които не са разбрали

Pretty 22nd June 2007 11:56

Цитирай:

Първоначално написано от sugarfree
Според мен темата е за вашите стихове, а не просто да пейстнеш някое стихотворение.

Едва ли автора на темата има нещо против :twisted: пък и не всеки пише стихове , което не означава че няма такива които харесва и иска да сподели :2047:

Puppito 22nd June 2007 14:07

Цитирай:

Първоначално написано от sugarfree
Според мен темата е за вашите стихове, а не просто да пейстнеш някое стихотворение.

и как го реши? темета е "стихове".
не вашите
не мпите
не техните
а просто стихове.
и всички, които са написани досега тук са прекрасни било то собствена марка или на някой друг творец

verita 22nd June 2007 14:08

Радо, ти и поет си бил :1203: Много хубави стихове :girl_dance:

dododod 22nd June 2007 19:50

ЗМЕЙ (Гео Милев)

Остави ме!
- Змей Огнен е моят любовник!
Посред пламък и вихри гръмовни
- змейове с бели жребци,
в златни каляски змеици -
с развени
далече
крила
всяка вечер
той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце
до своята люспеста гръд от червени звезди,
до своето зверско сърце,
мокро в морава кръв:
вземи, изгори ме с пламтящата стръв
на свойте целувки -
грабни ме оттук ти,
отлети,
отнеси ме
- далече, далече, далече -
зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,
в свойто царство без име
- о сън! о чудовище! -
дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:
Там!
О знам:
Ти си Той!
Не отхвърляй едничката моя молба,
изпълни ми едничкото искане -
ах... стой! -
Подир знойна и страшна борба,
в безсъзнание, няма да знам -
и ще чезна - аз гола -
в скверната сладост на твойто притискане
- не, не, не! -
Аз падам надолу
- с мене ти -
летим
през огън и дим, и звезди,
зелени въртопи змии,
настръхнали копия,
- по невидими стръмни пътеки -
- трясък и прах,
кисък и звън;
не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:
камбанният звън.
В зората на местност безлюдна
оплаквам връх своите меки
колене
чудовищния труп на моя сън.

sugarfree 22nd June 2007 20:55

Е нека стана обект за нападки от 100 човека.

Цитирай:

Първоначално написано от Beautiful_
Цитирай:

Първоначално написано от __SpOO__
Ако пък Ви е срам да ги покажете пред други хора можете просто да напишете някой любим Ваш стих...

за тези които не са разбрали

Извинявам се, не съм прочела както трябва.

@Pretty,
Схванах от предишното мнение, мерси.
@Pupitto,
Длъжна съм да кажа, че едвам прочетох поста ти, било то от бързане да се заядеш или от некомпетентност в правописа, и все пак бих искала да се защитя (от това, което разбрах от обвиненията ти в поста)
1. Изглежда изобщо не си схванала какво имам предвид, което ясно личи след болдването на думата 'вашите' в поста ми, ако исках да кажа, че темата се казва така щях да го сложа в кавички, не мислиш ли?
2. Направих забележката единствено и само защото видях някакъв километричен пост, който ми се стори точно "Нека пейстна някакви неща.."
3. Отново - вината е моя, не съм прочела, че можело да се пускат чужди стихове.

Thx.

Поста ми не е спам, пък :1351:
Любимото ми стихотворение:


ПРОЩАЛНО
Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

---

Peace.

bonano 23rd June 2007 00:16

Христо Ботев - Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

bonano 23rd June 2007 00:18

Пейо Яворов - Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли ...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

PassiON_ 23rd June 2007 00:20

Изморена съм да търся и да чакам
Изморена съм да бъда тъй сама
Изморена съм да вярвам във лъжата
И сърцето ми да иска топлина

Обеща ми сладост и наслада,щастие, неземна красота,
Обеща ми да съм най-желаната
Но забрави да ми кажеш че обричаш ме на самота

Превърна ме в робиня на страста
Облече ме в коприна тюркоаз,
Накиче ме със злато и сребро
Продадох се, дири и неразбрах

В ноща се сплитаха телата
Богиня бях за твоята душа
Копнееше отново да доскоснеш,
да обгърнеш женствената ми снага
Отпивах от чашата на сладоста и в миг
Забравях че утре отново ще бъда сама

В ноща пробляскваше лъча на светлината
В ноща копнеех да осетя любовта
Но смисъла на думата се губеше в тъмата
И аз отпивах отново лъжа и лъжа


..........
Това съм го писала преди година, дано ви хареса.

radosfsf 23rd June 2007 14:39

Аз бях момче а ти момиче,
аз бях хлапе а ти дете,
един до друг седяхем ний
и гледахме се как растеме
Едва ли нявга ще се съберем
но знам че за мене сега
няма нищо по свято от това,
което ти накара ме да разбера
така зове се любовта!
0.45h 14.12.05 РАДО


Незнам какво става с мен сега
Отдавна не съм мислил за една жена
По начина по които се въртиш ти в моята глава
това дали е за добро???
дали пък да не е за зло
но мисълта ми е някъде далеч
че да преценя това
което става вътре в мен сега
само знам че чувствам те до мен
макар да си на 100 км ти от мен...

И двете са били спонтанни и за различен човек.И двете са много къси но за сметка на това ясно и точно ме описват какъв човек съм.Извинявам се че преди това бях го пуснал на латиница.
:2036:

dododod 29th June 2007 17:16

В цъфналата ръж(Робърт Бърнс)

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колене,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Saruman 29th June 2007 17:32

Цитирай:

Първоначално написано от Traiana
В цъфналата ръж(Робърт Бърнс)


Уникално стихотворение и като цяло поезията на Робърт Бърнс е много добра едновременно със своята простота и дълбочина...

Dimitroff 29th June 2007 17:48

Демон (Яворов)
 
Аз съм вихър и мъгла,
владея царство без предел:
че имам орлови крила
и ноктете на орел.

Аз съм вихър и мъгла:
не зная време, нито цел
в размах, пориви и стремеж.

Аз съм зной и скреж.
А ти си плаха гълъбица.
Напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.
И благослови тоя ден.

Изгубена те найдох - вездесъщ,
и те обгърнах, тъмен и могъщ.
Далеко ще те отнеса:
отвъд най-смелата мечта.
Високо ще те изнеса
на горда самота
в призвездния предел.
Духът ми е орел.
И аз живея там.
Но аз съм сам...

Да бъда зной, да бъда скреж!
В подземни пламъци горях
и нивга никого не сгрях.
Без цел размах, без път стремеж!
В свръхземен студ се вкамених
и никого не разхладих.

Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...
И благослови тоя ден.

Аз имам орлови нокте:
и жар и лед - това са те
в ярка острота.

Далеко... и високо... там,
където аз живея сам,
другарка в будна самота,
ти в пламък ще се вледениш,
под кървав студ ще изгориш.

Че с ноктете на орел,
пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
Далеко от света, високо над прахът,
в призвездния предел, -
зрение и слух -
ще бъде в огън тая плът,
а лед ще бъде твоя дух!

И горко ще ридаеш ти,
ще прокълнеш рождения си час:
земята и небето ще кънти
от твоя стон, от твоя глас,

Тогаз ще дойде и часът
за нашия задружен път:
на моето безумие часът,
за твоето блаженство кратък път!

И грабнал те в ноктете си тогаз,
с тебе лих ще полетя;
и както бурята премята
заграбен лист, така и аз
бясно ще те завъртя
между небето и земята.

Онуй, което чакам сам,
най щедро тебе ще го дам:
в пиянство, в шемет над света
блаженството велико на смъртта..

И ще размахам пак крила
без път, в пориви и стремеж,
вихър и мъгла,
с нокте на хищник - зной и скреж...

И ще размахам пак крила,
понесъл горестно самин,
вихър и мъгла,
за тебе споменът един.

Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,
с орел орлица...

И благослови тоя ден!

Devil_wears_Prada 29th June 2007 18:18

ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...


Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 07:30.

Powered by vBulletin Version 3.8.7
Copyright ©2000 - 2024, Jelsoft Enterprises Ltd.