Образование + работа в чужбина
 

Приеха ме да следвам магистърска степен, но тъй като програмата няма part-time и се налага да уча редовно (по 6 часа на ден, 5 дни в седмицата) и така 2 години. Налага се и да работя, нощни смени тъй като през деня не мога да ходя на работа заради следването. Работя в call-center и ще говоря с шефовете да ме слагат само нощни но съм много притеснена как ще издържа на това темпо 2 години :( А се налага да работя, не мога да напусна защото работата не е лоша, особено пък като за емигрант, заплатата не е лоша и въпреки че имам някакви спестени пари от родителите ми, те готовите пари бързо си заминават. Да попитам живеещите в чужбина като мен, налагало ли им се е да издържат на такъв ритъм на живот и въобще възможно ли е? Много съм притеснена, не казвам че ще опитам защото за мен вариант провал няма...

възможно е, спокойно. Трудно става като имаш дете или деца. Затова действай- няма по-подходящ момент от сегашния да започнеш. 2 години минават бързо- от ваканция до ваканция и няма да ги усетиш ;-)

Благодаря ти за подкрепата, Piny! Пуснах тази тема защото се нуждая от кураж, дори и от непознати хора, и от хора минали по този път. Напоследък доста познати ("доброжелатели" или не... не мога да преценя), казват че не вярват че ще се справя, невъзможно било да се издържи на такъв ритъм и били сигурни че ще се откажа и именно затова реших да се обърна за кураж тук. Успех и на тези на които им предстои и ще се радвам да си обменяме опит.

аз като студентка винаги съм работела и освен това не помня да съм си лягaла преди полунощ ( последното по собствено желание) :wink:

chaoslady, на мен ми отне 2 години и половина да завърша магистърската си степен тук в Америка. На лекции ходех само вечер, от 5 следобед до 10 вечерта. Работех през деня, но почасово, само 3-4 часа на ден. Предпоследният семестър забременях и продължих да работя и уча до 7-мия месец на бременността. После вече напуснах работа защото много ми стана трудно вече и само учех. Та така. Успех ти желая, ще се справиш. Няма да е лесно, но ще успееш!

Мерси mammaMia! :) Ти и Piny сте пример че ако има желание и упоритост тогава няма невъзможни неща!

chaoslady, по колко часа седмично ще работиш?Нощните смени са тежки, ще ти е трудно, но със сигурност си заслужава.Моят съвет е да се опиташ да се съсредоточиш върху ученето, ако имаш възможност да работиш най-много 3 дни(нощи) седмично без да се "впрягаш" много. Като имаш ясни цели и знаеш какво правиш, ще ти е по-лесно да продължиш като срещнеш препядствия.
Аз за съжаление направих точно обратното, бях изцяло отдадена(и още съм) на мизерната ми работа и все отлагах училището.Започнах колеж миналата година, и сега уча по малко и работя на пълен работен ден. Иска ми се да уча повече и да работя по-малко, но засега не мога да си го позволя.Вярвам, че като завърша ще си намеря по-добра работа и това ми дава сили да продължавам напред :wink: Успех!!!

Работата ми е по 8 часа, нормална работна смяна, но е работа в офис и не е свързана с кой знае какво напрежение. Все още се държа, но от утре започвам даскало и ще става лудница. Трудно е да си намаля часовете, надявам се да се задържа на тази работа понеже е донякъде свързана с образованието ми. Ще драпам 2 год. пък ще видим :lol: Не мога да пропускам и лекции и упражнения, тук се води стриктно списък и прави много лошо впечатление ако се пропуснат часове. :roll:

Успех и на теб! Ще се справим :)

Здравейте,

Виждам, че темичката е стара, но по периода следване, който коментирате предполагам,че сте все още в чужбина.
Искам да попитам когато заминавахте да учите зад граница сами ли организирахте всичко или наехте агенция?