:girl_cry: :girl_cry2:

преди малко докато вървях бавно по улицата видях слабостта си, и започнах да редя наум думи в стих
след малко ще постна да споделя с вас :1246:

чакаме :P

Треперя

Треперя, но не е от страх,
Треперя, пред теб като глупачка!!!
На пътя си щом те поздравя,
изпускам от контрола всяка крачка!
Безпомощно поклащам и глава,
а сякаш вече всички знаят ,
как ти въздействаш над ума -
от речта ти как цяла поруменявам.
Треперя, но не е от страх,
трепери и гласът ми щом ми се усмихнеш,
и погледа ти е гальовно благ,
не помагаш на мислите ми да утихват...
Треперя, като глупачка пред теб,
и усещам две противоречиви чувства -
ДА те забравя май не бих могла,
а да се надявам тайно - на мен не ми прилича!


МАй се получи доста сполучливо, ако има критика, моля, споделете я относно стила ми на писане,

МНОГО ДОБРО :2043: :cool_new: :bravo:

Евелинчо :2015: :girl_kiss2: :2020:

благодаря :D

роко, винаги са ти едни такива дълбоко страстни... напомнят ми моите преди няколко години в "демонския" период :lol: харесва ми, а за ритъма си знаеш какво съм казала, засега нямам други съвети, аз лично много харесвам, когато не цялото стихотворение е римувано- внася свежест. Белите стихове са толкова пренебрегвани понякога, но пък ако са само бели са някак... стереотипни, като смесиш бял стих с обикновен стих се получава точно нещо като твоето... готино е :)

Като говорим за смесица между бяп стих и римуван такъв.... ето нещо старо от мен :)




Събирам сълзите си в шепите
в едно със дъждове и крясъци.
Събирам пътя си в шепите
вървян, неизвървян и невъзможен.

Събирам безумие в шепите
и цяла треперя в усилие
да удържа гнева в ръцете си
за да събера смирение.

Събирам вярата в шепите
дори след свръхчовешки изтезания
Събирам изгреви в шепите
след толкова търсени залези.

Живота си събирам в шепите
и себе си подреждам в малки късчета,
но не успях да се побера в ръцете си...
сърцето ми изплъзва се през пръстите.

Понякога ще идва тя сама,
Когато ни най-малко я желаеш.
Ще сяда тихо през нощта,
Ще знае за какво мечтаеш.

Ще ти се иска да я няма.
Ще се престуваш на заспал.
Ще прибегнеш до измама,
Но себе си не би предал.

Ще чакаш кротко да си тръгне.
Ще притвориш и очи.
Повярвай ми, тя ще се върне
Преди да преброиш до три.

Такава е – жестока, властна,
Обсебва салбите души.
Самотата безпристрастна
Краде от нас, убива ни...

Съжалявам

Съжалявам за това, което не бях
Съжалявам за сълзите, които причиних
Съжалявам, че накарах те да викаш
Съжалявам, че болка заради мен изпита

Не бях перфектната дъщеря
Даже обратното
Не можеше да ми се вярва
Не можеше да се иска нещо от мен
Как сте ме издържали, се чудя
А може би съжалението
Ми е помогнало да остана в нас
Не го осъзнавах
Но вече да
Ти ме обичаше каквато бях
Да можех и аз така
Да спра да се обвинявам
За всичко
Да имах силите да ти кажа

Съжалявам за това, което не бях
Съжалявам за сълзите, които причиних
Съжалявам, че накарах те да викаш
Съжалявам, че болка заради мен изпита

Не бях перфектната приятелка
Даже обратното
Не можеше да ми се вярва
Не можеше да се иска нещо от мен
С какво те бях заслужила не знам
Как ме понасяше
Се чудя
Силна беше
Търпелива беше
И сега си пак до мен
Но не мисля,че ти трябвам
Обичам те силно
И някога ще стане
Ще ти кажа колко много

Съжалявам за това, което не бях
Съжалявам за сълзите, които причиних
Съжалявам, че накарах те да викаш
Съжалявам, че болка заради мен изпита







Не бях перфектното момиче
Никой не ме търсеше за нищо
Бях изгубила вярата на хората
Но падам на колене и се моля
Да върна времето назад
Да променя себе си
Да променя света
Да върна вярата на хората
Но не вяра в Бог
А вяра в самите тях
Да станат силни
Да бъдат единни
Да се бият срещу злото
Да спасят света