Форуми - I may be bad, but I'm perfectly good at it

Защо, по дяволите, нямам блогове от девиантното си тийнейджърство? Помня какво съм правила тогава, но какво ли съм мислела?

Дали съм си мислела "Правя лоши неща и ги правя много добре" или просто съм действала? То ясно, че не съм мислела, че това е фаза, а след няколко години ще съм сериозна жена със сериозна работа и сериозна връзка, а след още няколко семейна и с деца. От както се помня знам, че тези глупости не са за мен.

Досега си оправях и килиризирах старите постинги в блога. Чак ми е тъжно, че вече ги оправих всичките. Искам още.

Двайсетгодишната вечна тийнейджърка на стаж. Минимална заплата, криви схеми, кофти лелки, минимална заплата...

А за това време мисля с носталгия. Първата работа. Влизала съм в казино дори и преди да навърша 18, но сега за първи път се зарибявам да играя. За първи път пиша блог. За първи път решавам, че ще отслабвам като Никол Ричи - със забранени субстанции.

Всичко ме вълнува, пиша за всичко. За купуването на лилаво яке, за новите обувки и полички. Стагнация дали банкомата ще се обади и как ще избутам до заплата. Направих си косата, гледах калориите на минералната вода, а дали има калории във прахчетата за кашлица? И как може, по дяволите, клен и ефедин да се намират по трудно от херца и амфети?

Дали е било, защото за първи път пазарувам със заплата, не със иззулени пари? Дали е било заради отчуждението с моята приятелка и липсата на двучасови телефонни разговори?

21-годишното ми аз вмъква новата блузка в темата "Аз съм супер яката Кучка." Работи супер яката работа, подиграва се на простосмъртните злобари и комплексари и се бори срещу "декомпютъризацията" на личността си. Драматизира всяко премеждие и чака новия месец.

На 22 вече знам, че клен и ефедрин се намират почти толкова лесно, знам също и че не вършат работа и не ги търся. Движение и моркови му е майката.

Знам и че работа, която изисква да съм дама не е за мен, вечната тийнейджърка. Работя шанаджийска работа, обикалям психиатрията и влизам на "вход забранен."

Новата чанта не ме трогва. Фалитът също. Винаги има схема.

На 23 пиша "аз съм ебаси якия социопат." Много съм навътре в нещата. Във всички неща от наркотици до психиатрия и нищо не ме трогва и нищо не може да ме развълнува. Искам нещо ново... Трябва ми нещо ново...

На 30 години ще съм Буковски в пола, ама в много, много къса пола.

Feels so good being bad (Oh oh oh oh oh)

There's no way I'm turning back (Oh oh oh oh oh)