:cry: :cry: :cry:

ТИ определено итрепа рибата
Адския стих
направо ма съсипа от смях сега и ако има скрита камера под възглавницата, ще се надявам, че в лудницата ще имам 1 час право на влизане във любимия си форум


Талант, бе ей
:yako: :yako: :yako: :yako: :yako: Самичка се смея

Искам вдъхновение


Искам да пиша,водена
от чувствата Любов и Тъга.
Искам да бъда единствена,
търсеща муза в нощта.
Искам вдъхновение да имам,
когато съм с дневник в ръка.
Виждам нов вдъхновител -
не мога да ходя -
треперя цялата сега!
Само дето за кратко го виждам,
и пак ярост напира във
влюбчивата моя душа.
А понякога огън ме изгаря отвътре,
ако "жертвата избяга начаса"
И цяла огън ще пламна
щом премине като вятър край мен.
Искам да се вдъхновя от вятъра,
щом търси в косите ми сатен.



Мое авторско

rokoko :cool_new: :bravo: :bravo: :bravo:

Како, ако знаеш колко ме трогна с този стих. :girl_in_love:
Докосна ме дълбоко, и ще кажа - "И аз искам вдъхновение"... :2021:

Поздравявам те за пореден път, но най-важното...е това да знаеш, че си накарала някой да изтръпне докато чете твое откровение. :1219:

Благодаря виииии
Цял ден го мъдрих
ноооо виждам усилията ми не са били напразни


Ами понеже РАфа видях отдалече иииииии се вдъхнових

Рококо, всички вече знаят, че на теб просто ти се отдава да пишеш. Радвам се, че имам възможност да те чета!

И...за всичко хубаво, си струват усилията!!! :1219:

ама ти си права че насила убост не става
нооооо да ти кажа аз насила пиша
сядам и почвам да редя мисли


:2015: :2015: :2015: да положителната оценка :1219:

Този стих е от двама автори - РОКОКО и ИВАНИН.
провокирани от желанието ми за нощно хранене

четете и се наслаждавайте с лозунга Заедно можем повече :lachen:



Иванин и РОкоко


Гладът

Герчо взе да огладнява
Но Иванин храна не дава
Какво ли аз сега да хапна?
Таз задача трудно ще отгатна...

Бързо поглеждам в миг към хладилника
Тръгвай за работа! - Спря ме будилника...
Въглехидратната бомба с усмивчица ме чака
Но трябва да тръгвам, закъснявам за влака.

Риба, мляко, пилешко и шоколад
Кое ли да избера аз на този зверски глад?
И почна стомахът ми опера да свири
Как ви желая, вафлички мили...

Ала свали ме Иванин долу на земята
"Я нагъвай само зелена салата!"
Слушай моите съвети сега
И направи най-красивите бедра.

Хубaво, aмa , понеже съм си стрaнен луд индивид, другите ти повече ми хaресвaт, пaдaм си по сериознaтa литерaтурa :)
Амa дa не се обидиш, просто тaм повече се забелязва, че имaш тaлaнт по мое мнение :)
Нaпример последното ти за Вдъхновение, много ми хaресa :)

мерси но това е общ труд
с хумористична нотка
в екип работим Иванин и АЗ

Ето това ме разби! :lachen: Само да отбележа - бих предпочела вафличките... :1351:
Иначе едно голямо браво и на двамата! :bravo:
Мисля, че се е получило добре...кой знае, това може да е само началото на вашия съвместен труд. :1223:

:2015: :2015: :2015:
и от негово име :1219: :1219: :1219: :1219:

Това не е точно стихотворение или нещо такова, но много ми хареса :1246: ...Това е едно от писмата на Бетовен до неговата любима...Съжaлявам, че е на английски, но ако се преведе едва ли ще има същото звучене...надявам се да ви хареса :) Enjoy :2035:

Letter 3

Good morning, on July 7

Though still in bed, my thoughts go out to you, my Immortal Beloved, now and then joyfully, then sadly, waiting to learn whether or not fate will hear us -
I can live only wholly with you or not at all -
Yes, I am resolved to wander so long away from you until I can fly to your arms and say that I am really at home with you, and can send my soul enwrapped in you into the land of spirits -
Yes, unhappily it must be so -
You will be the more contained since you know my fidelity to you. No one else can ever possess my heart - never - never -
Oh God, why must one be parted from one whom one so loves.
And yet my life in V is now a wretched life -
Your love makes me at once the happiest and the unhappiest of men -
At my age I need a steady, quiet life - can that be so in our connection?
My angel, I have just been told that the mailcoach goes every day - therefore I must close at once so that you may receive the letter at once -
Be calm, only by a calm consideration of our existence can we achieve our purpose to live together -
Be calm - love me - today - yesterday - what tearful longings for you - you - you - my life - my all - farewell.
Oh continue to love me - never misjudge the most faithful heart of your beloved.
ever thine
ever mine
ever ours

L.

Какво, гледала си филма сексът и градът ли :lol: Щом може и нестихотворения да се пускат, ето на мен какво ми харесва, това е от една песен :

I know I should have told you
I was so afraid you'd leave
And now there's nothing left to say
Well nothing that you'd believe
I never meant to hurt you
With the things I couldn't say
I promise you tomorrow
While denying you today

A darkness grows inside me in fading shades of gray
All the colors of the world are slowly sucked away
I'm sinking ever deeper to a place that's cold and black
I can't believe I've lost you and you're never coming back

Soon the night will take me and save me from my pain
Cloak me in cold darkness and help me lose your name...

Е па...как само ме хвана в крачка :girl_haha: :girl_haha: :girl_haha:

Май темата ще е най-добре да се казва - "Стихове и нестихове" :lachen:

амииииии
страхотна идейкааааа
УбачИ автора на темичката липсва и той е един котьовец :2007:

АЗ СЪМ ЖЕНА

Аз съм Жена! И, значи, аз съм Актриса,
сто лица са в мен, а ролите – хиляди са.
Аз съм Жена! И, значи, аз съм Царица,
любимата на всички земни царе .
Аз съм Жена! И, значи, аз съм Робиня,
познала соления вкус на обидите.
Аз съм Жена! И значи, аз съм онази пустиня,
която теб ще превърне на пепел.
Аз съм Жена! Силна съм по неволя,
но знаеш ли, даже, ако животът е борба,
Аз съм Жена, аз съм слаба до болка.
Аз съм Жена! И , значи, аз съм Съдба!
Аз съм Жена! Аз съм само искра на страстта,
но търпение и труд са на мен ориста.
Аз съм Жена. Аз съм голямото щастие,
което изобщо не пазят.
Аз съм Жена! И с това съм опасна,
завинаги в мен са огънят и ледът.
Аз съм Жена! И, значи, аз съм прекрасна
от детството свое до старостта.
Аз съм Жена! И на света всички пътища
водят до мен, а не - към някакъв Рим.
Аз съм Жена! Мен Бог ме избра
и вече от него наказана с това!

Наталия Очкур

Любов

Когато слънцето занича
и забира последните лъчи,
за тебе сърцето ми попита
и тебе жадно търсят моите очи.

Във вечер лятна и прохладна
не казвай, че си уморен,
отвърни на любовта ми
с топла ласка, от луната
нежно осветен.

А вятър силен дърветата ще тласка,
от звуците любовни вдъхновен.
Обичай ме и ме дари с Любовна ласка,
от лоши чувства завинаги лишен!

23.05 2006

стига писах за чуждите котьовци,
ето ви едно стихче което написах преди време за мойто момче :girl_in_love: :first_move:

Рококо, успя да ме разчувстваш!!! :2048:
Няма нищо по-хубаво от това да напишеш нещо...за специален човек за теб! :1223:
Сигурна съм, че ако го е прочел, си го трогнала!!! :2021: :girl_in_love:

ми аз вчера взех от стаята му некои посветени на него стихове
ама това е последния стих, който съм писала за него

Надявам се, че ги е сложил на някое специално място, защото дневникът, който подарих на моето момче, в момента седи под купчина учебници по психология... :girl_hysteric:

:bravo: за стихчето! :1219:

това е толкова хубаво...колко романтично :2046:
аз съм бездарна в това отношение, за жалост.

А правила ли си опити да пишеш?! :girl_flirt:
Аз нямам талант, но пък обичам да пиша...поне преди обичах... :1246:

не съм правила, но знам че не мога :x

Аз пък знам, че не мога, но си драскам за успокоение. :lol: Действа добре! ;)

Кой знае...може след време да прочетем и нещо твое! :)

Бюти, не пишеш въобще стихове или просто пишеш но не вярваш в таланта си, БЛагодаря ти за оценката


Зуз, моя има един кът пълен с подаръци, моя снимка обща наша снимка подарък за четвъртата ни годишнина

с една дума всеки подарък от мен седи на този рафт от началото на връзката ни, както и стихове като задължително и първия преди са се съберем до последния всяка картичка и прочие
не са много
обаче на едно място
ама той просто се сетил къде да ги сложи
:girl_in_love:

не пиша :cool:

не пиша :cool: не ми стигат думите :lol:

Рокич, приятелят ти оценява всеки подарък от теб! Което е прекрасно! :girl_in_love:
Моето момче единствено дневника го е бутнал на майната си...иначе цялата му стая е пълна с неща от мен...уф, понякога ми се иска да отидя и да си взема дневника. Поне да го сложа на някое по-хубаво място. :girl_haha:

Корени

Ти спомняш ли си дядо, баба?
И знаеш ли рода си?
Дали наистина познаваш
и майка си, баща си?

Дали от нещо се срамуват?
С какво в живота се гордеят?
От колко болки се страхуват?
И тайно за какво копнеят?

Дали познавал си жената,
стояща зад статута "мама"?
Дали открел си и душата
под ролята "баща-стомана"?

Какво си наследил от татко?
Какво научил си от мама?
Май спомените ти са кратки
и корените ти ги няма.

Какво не искаш да повтаряш
от грешките им и съдбите,
та несъзнателно затваряш
на миналото си вратите?

И мислиш: много си постигнал,
на миналото гръб обърнал.
Но как ще знаеш докъде си стигнал,
ако не знаеш откъде си тръгнал?

Мадлен Алгафари

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
На дедо

Когато си готов да заплатиш цената,
Вселената желаното ти праща!
А ако си изгубил свободата,
когато я прежалиш тя се връща!

Еднакво е със самотата-
приключва, ако я приемеш!
Когато не целиш отплата,
ако се дал, ще вземеш!

Уроци кървави, но нужни-
от дедо завещани-
спомени гърбавии тъжни
разравят живи рани.

"Правете всичко, но с внимание!"-
закле ни дедо и замина.
И в мигове на отчаяние,
когато вътре в мен е зима,

си спомням често как се смее:
"Човек сърцето да не губи!
Не спира да обича, като остарее,
а остарява, като спре да люби!"

пак тя

Вечерен шепот

Не защото младостта отмина,
не защото гасна оскърбен -
аз съм тъжен, тъжен, Магдалина,
за усмивката на моя ден.

Луди вихри вият из простора,
зреят тежки облачни кълба.
И бездушни и безродни хора
съскат срещу моята съдба.

Падам в непосилна изнемога,
стена от жестока пустота.
И напразно призовавам Бога,
и напразно търся доброта.

Всичко е безмилостна лавина,
всичко ме потиска и гнети.
И съм тъжен, тъжен, Магдалина,
тежен, че си трижди тъжна ти.

Матей Шопкин

Когато в стаята затворя се сама
и мрака тихо пропълзява
аз тайно се надявам да заспя,
да видя тебе се надявам.

Но ти не идваш вече в моя сън
студена пуста става тишината
и иска ми се да съм някъде навън,
за да избягам някак си от самотата.

Усещам че ми липсва нещо
сърцето ми да бие с ритъм нов желая
да грее слънцето горещо
и да съм с тебе пак мечтая...

не е краен вариант,но за сега не мога да го измисля по-добре

Много хубаво ! Браво! Хареса ми :)

:1252:

***
В мен има премного мисли, за да съм послушна,
и прекалено силни чувства, за да пазя равновесие.
Върху ръката ми
линията на любовта
е по - дълга от линията на живота.

***
Щастието -
вино
на дъното на чаша -
колкото за дегустация.

Атанаска Кузманова

великолепно :bowdowl: :girl_in_love:

Истината май е такава

ПРИЗHАЙ

От праг
до праг,
от бряг
до бряг.

От глад
до глад,
от ад
до ад.

От край
до край,
от рай,
до рай.

Признай -
докрай.

Евтим Евтимов