Суити, да не те е разочаровала пак някоя девойка?

И за да съм по темата, пък и да не ме помислите за безчувствена личност...тази песен е по мой любим текст на Иван Радоев. А песента е на Иван Спасов, един гениален пловдивски композитор: http://www.youtube.com/watch?v=I0mWjIA_wNo

"Минавам като всички минувачи"
Иван Радоев

Минавам като всички минувачи.
Отбивам се, купувам си цветя.
И моят стар познайник, продавачът,
усмихнато ме пита "Где е тя?"

Преди да светнат вечер всички лампи
със нея се отбиваме насам.
И той е свикнал да ни вижда двама,
затуй сега се чуди, че съм сам.

А тя е пак със мен, но той не вижда.
И може би в това е любовта.
Прощавай, братко, ти не се обиждай,
това са по-особени неща.

"Къде е тя?", и ти ме питаш още.
Тя винаги е с мен, и в сънищата чак.
По колко пъти се събуждам нощем
и пак заспивам и се будя пак...

А как е наредено всичко, виждаш...
Ти гледаш - сам съм, даваш ми цветя.
Прощавай, братко, ти не се обиждай,
но никога не питай "Где е тя?".

Съдбата ми ме мрази… Кучка…
Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам…

… Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко,
след всяка твоя гадост оцелявах…
Сърцето ми сто пъти с кол набучи,
а после питаше ме - "Как я караш?"
Живея, Кучко, и напук на тебе
все още дишам и в гърдите ми е топло.
Сърцето ми е втора употреба,
но бие и е живо още.

Мълчиш ли, Кучко?... Ще мълчиш!
Аз сто години ням бях, сега ще викам…
Ще ти крещя, защото ми дължиш...
Длъжница си ми. Così è la vita...

автор: reinbow

Искам да успокоя Суийти с нещо на Валери Петров:

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Последен урок
...
Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия...

.................................................. ................
P.S. Ако някой знае кой е авторът, нека напише

" Косите ми - пустиня безпощадна...
Докоснеш ли ги - дъхът ти ще открадна!
Ръцете ми - кинжали остри...
Не се доближавай - Спри!
Очите ми - мрак непрогледен...
Погледнеш ли ме - ще си вече непотребен!
Устините ми - буен огън...
Целунеш ли ме - Сбогом!!!"
:smile:

Сърцето ми

Сърцето ми не е за отдих кътче,
където може всеки уморен
да си почине и парченце да откъсне -
частица от живота ми, от МЕН...
Не е звезда, във нощите да свети,
когато ти е тъжно и си сам.
А щом омръзне ти - да е проклето
не знаейки защо от тук - натам...
Сърцето ми на слънчево момиче
ще иска малко, много ще даде
на някой, който може да обича,
и който...носи същото сърце....

ДЕНИЦА АНГЕЛОВА

Интересна статия по темата тук :oops:

Нещо интересно по темата от мен на което попаднах преди време тук
Поздрави с една песничка тук и новия скеч на комиците тук