Глава в облаците
 

Да кажем, че започвам нова връзка. Както винаги съм много влюбена, много отдадена и много летя в облаците. Човекът до мен, от друга страна, е много здраво стъпил на земята, много реалистично настроен и също толкова влюбен в мен, колкото и аз в него. Не искаме да дефинираме това, което имаме и да се ограничаваме, а просто да изживяваме възможно най-пълноценно времето, което прекарваме заедно.

Проблемът е, че когато включа на вълна "да изживяваме най-пълноценно времето, което прекарваме заедно" ставам тотално заслепена от чувствата си към човека отсреща и се отдавам напълно на емоциите си - искам да сме постоянно заедно, да споделям всичко с него и някак си го превръщам в център на живота си - т.е. всичко останало в ежедневието ми губи приоритет. Винаги съм била така и колкото и да се опитвам, когато съм влюбена просто съм с глава в облаците. Имам много приятели, които ми звънят постоянно, но ако имам възможност, винаги бих предпочела да бъда с него отколкото с тях..

Той пък гледа много по-реалистично на нещата, има нужда от времето с приятелите си и т.н. Аз естествено уважавам личното му пространство и не го притискам, но ми става криво, когато например ми каже, че иска да прекара вечерта с приятелите си или че на следващата вечер е прекалено уморен от работа и иска да се прибере. И той го забелязва.

И след това обобщение на моята ситуация, искам да попитам вас вие как се държите, когато сте влюбени - запазвате ли здравия разум или всичко останало загубва смисъл на фона на чувствата ви? Как успявате да запазите баланса?

Re: Глава в облаците
 

Малко си височка за мен :1252:

Шегувам се! :wink:

Аз лично никога не съм увисвал от любов - да не виждам нищо друго освен любимата жена. Може и да не съм се влюбвал истински - незнам. Иначе всичко онова с пеперудите ми се е случвало, като тинейджър.

Нека и другите да кажат, но това дето го описваш, май е по познато на жените като емоция.

и на мен ми се случва нещо такова, ама той като каже че иска да се види с приятелите си аз се обаждам на моите
понякога той няма планове но аз имам с моите приятелки.
сега например зимния сезон, по-рядко виждамоите приятели, ама нищо, затова и живея у тях
той си ходи при момчетата, аз нещо си чета или гледам тв
компромисен вариант

А, баш на теб няма да се случи :lol: :lol: :lol:

Въпросът е в приоритетите.

Хората, които не се влюбват до толкова, че да бъдат водени от емоциите си (но това все пак зависи и от характер) успяват да останат по-трезво мислещи и не се подвеждат от чувствата си.

От друга страна, хората като мен, които се отдават изцяло на момента и спонтанността си, автоматично дават на въпросния човек най-висок приоритет в ежедневието си.

Ето защо, Рококо, както и ти казваш - той се среща с приятели и затова и ти се срещаш с приятели, той излиза - ти гледаш телевизия.. Никой не казва, че не можеш да живееш без него, но някак си (поне аз съм така) сме в много по-пасивна позиция, предпочитайки времето с него пред всичко останало..

Жоро, бих дала всичко, за да не съм толкова влюбчива.
В крайна сметка, сега като погледна назад, не всички, в които съм се влюбвала заслужават цялото ми внимание и отдаденост. А де факто, винаги са ги получавали, защото тогава в настоящия момент са си стрували..

И в крайна сметка какво :lol:
Каквито и отговори да получиш на въпроса си към останалите, не виждам как това ще ти помогне или "успокои" по някакъв начин, понеже те/ние не сме ти, нито обратното. Няма съвети, които да ти помогнат да му казваш спокойно "супер отивай с приятелите си" или съвети, които да ти помогнат да го откажеш от приятелите му :lol: Промяната у когото и да било би била неприемлива за него самия.

А той как разбира, че не ти е приятно да излиза с приятели, да не си е закупил Manslater-a? :lol:

ohno и аз съм същата като теб. Водя се изцяло от емоциите, и на това се дължат повечето провали в предишните ми връзки, и в живота въобще. Много често ми се случва да знам кое е правилно като действие или вариант, но въпреки това да го пренебрегна заради моментни емоции. Не знам какво да те посъветвам, защото и аз не съм се "излекувала". За щастие мъжа ми споделя 99% от свободното си време с мен, защото е чужденец и неговата нация не са особено социални типове. Или може би той самия не е особено, защото рядко излиза (без мен), предпочита спокойна вечер пред ТВ-то или плейстейшан-а, вместо да излиза с компании. Затова си паснахме идеално и връзката ни се получи. Иначе с предишните не се е получавало, защото в един момент съм се чувствала пренебрегната.

Позната картинка, и аз мога да кажа същото за предишните ми връзки, Въпреки че всеки си е прав за себе си.

според мен е нормално първите седмици да си напълно обсебен от другия. Но след месец-два най-късно започваш да чувстваш нужда и от други контакти. Тук няма правилно и грешно поведение... :wink:

Знам, че няма универсални отговори - всичко е много индивидуално. А помощ не търся. Търся различни гледни точки - затова и пиша във форум.

Той разбира, че ми става неприятно, защото например ми се скапва настроението или усмивката ми изчезва внезапно. А дори не го правя умишлено. Напротив - много се опитвам и стремя да съм възможно по-малко взискателна и колкото се може по-малко притискаща го да прекарваме време заедно. Но е трудно и колкото и да се опитвам, явно все нещо ме издава и той разбира, че се чувствам пренебрегната. (А ситуацията както я вижда той е: "аз прекарвам много повече време с нея отколкото с приятелите ми, отнасям се с нея като с принцеса, перфектен съм във всяко едно отношение.. и тя пак се чувства пренебрегната?!" - предполагам мъжка и женска перспектива..)