Депресия?!
 

Здравейте! Преди седмица си направих мамопластика, много години бях си мечтала за това, операцията ми мина добре(поне така си мисля), резултатът още не мога да преценя дали е добър, но в общи линии всичко е ок, освен едно... изпитвам странно чувство, което определям като депресия. Тъй като месец преди операцията започнах да чета форума, и открих много полезни неща и компетентни мнения, моля ви споделете и вие. Има ли друга жена, която да се чувства като мен. Не съм депресивна натура и не мога да повярвам какви депресивни и неприятни мисли ми минават през главата... :(
Нормално ли е, и ако не съм единствена, как се борите със себе си? Поздрави, и благодаря предварително за мненията ви.

Еми това е нормално, и за съжаление често срещано, не случайно психолозите съветват среща преди одобна интервенция! Защо се получава може би заради стреса от операцията, новото и най лошото прибързано взетото решение за нея или по скоро липсата на готовност... Тези депресий според мен отминават след време, нещо като след родилната депресия...Просто, като заздравее операцията, като се почне излизане сред хора, идва и новото самочуствие и депресията отшумява...Лошо е ако този период не настъпи-това говори на някакви вътрешни противоречия на духовно равнище, не чисто физическо и операцията е била само жалък опит да се изтласкат тези вътрешни проблеми...Ако случеят е подобен тогава може би срещата с психолог или човек на който можеш да разчиташ за помощ е силно пожелателна! УСПЕХ :D

Dakota,
аз също бях в депресия, около 2 месеца след операцията.
Също не съм такъв тип, имала съм проблемни ситуации в живота и не много весели периоди, но за първи път изпаднах в такава депресия.
Нищо не можах да направя, просто чаках да отмине.
Чела съм че причината може да е в упойката - химикали които променят биохимията в организма, респективно в мозъка.

Айде пак упойката-вие сериозно ли :lol: :lol:
Всеки човек е минал през депресивни състояния.не сме роботи и имаме нужда от презареждане;)

Това прочетох.
При мен имаш еи други неща, получи се натрупване и от тях.

Не знам какво натрупване,но съм минала през близо 6,7 упойки/местни,общи/.Мисля,че явлението,за което пишеш се нарича АВТОСУГЕСТИЯ :lol:

естесвено,че упойката за ПОРЕДЕН ПЪТ НЯМА НИЩО ОБЩО ! Но ако това действа успокояващо на мисълта - защо не ? :lol: :lol:

Незнам защо и по какви причини изпадате в депресии- гузна съвест за пари, спрямо деца, роднини, що ли? ....каквото и да е, стореното- сторено ! връщане назад няма ! Остава ви единствено да се радвате на това, което винаги сте мечтали да видите в огледалото ! ( стига наистина да виждате това, рабира се) :!: :!: :wink:

Благодаря за отговорите ви :)
Относно упойката, не мисля, че е възможно да има подобен ефект. Нейното действие все пак преминава през първите 24 часа след операцията. Или не е така? :?
Не се чувствам гузна за похарчените пари. Не съм била упреквана от никого.

За резултата... рано е да се каже дали е точно каквото исках, но за сега има симетрия, и се надявам да е ок... а много вероятно точно евентуалният незадоволителен резултат ме притеснява. :( Не спя добре, имам болки в гърба, не ходя на работа...дано когато всичко това се промени, и това депресивно състояние да изчезне.

Точно съвестта е причина за тази депресия. Макар и да не си го признаваме всички, всяка от нас е изпитвала съмнения от типа - не беше ли грешка да дам толкова много пари, дали нямаше по-подходящи начини за тяхното изхарчване, какви ли усложнения може да ме сполетят, дали наистина изглеждат добре, не, днес не са толкова хубави, ужас, защо го направих, аз съм идиот, можех да пътувам докъдето си поискам с тези пари, можех да си направя сто процедури с тях, а какви парцалки можех да си взема, можех да купя на детето нов компютър, ски екипче, ооо, каква е тая асиметрия пък сега, знаех си, че няма всичко да е наред, ох днес са добре, но какво ли ще стане след 5, а след 10 години, а сега и спорта трябва да огранича, и екстремните изживявания, ох защо ми трябваше това и т.н и т.н. и т.н. и т.н.

emiko -бинго- :bravo:

emiko, абсолютно съм съгласна с теб! Само, че мен тези всичките объркани мисли ме мъчат още преди операцията....от къде ли не го гледа човек.....наистина имам моменти на пълен блокаж. Стигна ли до там и почвам да чета укоражаващите и положителни отзиви на миналите момичета по този път и това ми дава куража да гледам по-ведро на нещата! Все пак го правим за себе си, за собствената си удовлетвореност и в името на това да изглеждаме и да се чувстваме добре!
Но и друго си мисля...аз съм и по-чувствителна и какви ли не по-дребни неща изживявам вътре в себе си (и гарантирам, че околните дори и не подозират), та точно тази толкова очаквана промяна няма как да не я преживявам така...

Благодаря на всички вас! Не можете да си представите колко много ми помагате! :2015:

Жертви на депресията стават обикновено хората с по-слаба психика :?

Не съм изпадала в подобно състояние... Дори като разбрах , че ще се наложи док да ми прави корекция , изобщо не се сдухах , а си приех нещата нормално........Ми не е приятно , но се случва.

Дакота, моето мнение е, че се чувстваш депресирана от дискомфорта, който усещаш като скорошно оперирана. Все още те боли и не се чувстваш добре. Аз като родих се чувствах така, защото естествено раждане бях имах шевове, които ме боляха, не можех да си върша работата нормално, гърдите ме боляха и всичките тези болки и неволи доста ме депресираха в един момент - чувствах се половин човек. Подготвена съм за същото усещане и след като си направя мамопластика. Все пак това си е операция и то не една а две и докато влезеш в нормалния си ритъм дискомфорта те изнервя.

Всичко ви е в главата, хора.... :2036: :lol: Когато си силно мотивиран - ни пари-мари, кредит-едит,мъж-дръж или квото и да било друго остава настрани - аз бях в такава ЕУФОРИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяя ....баси....само като си помисля....бях най-щастливия човек; като надрусана от кеф...и болките не ги усетих почти... но всичко е до нагласата и мотивацията. Когато други неща в живота ти са в хаос или си объркана за нещо - имплантите няма да оправят нещата; в известна степен може да остане едно огромно неудовлетворение от цялата работа и то не заради лош резултат(който в даден миг ще понеш да виждаш!), а неудовлетворение от това, че си очаквал нещо повече, някакво раздвижване на нещата около теб, няква хепинес, а то...животът същия, със същия цвят... и депресията избива с пълна сила...

:2043: :naked:

Мотивацията е преди, а след това идват съмненията, страховете за правилния или неправилния избор, а както tinata каза, може опасенията, притесненията да дойдат и преди това. Това не значи, че тя не е силно мотивирана. Нормално е човек да се замисля за всичко което прави или иска да направи. Лично аз в депресия не съм изпадала никога, даже ми се струва, че много хора злоупотребяват с тази дума вече, но въпроси често си задавам и съмнения също често изпитвам :wink: и естествено, че всичко това е в главата ми :lol:

Та идеята ми беше, че всичко това е нормално, да не вземе сега някой да се депресира, че само на него се случва :lol: :lol:

включително и аз :idea:

съжалявам, че се самоцитирам, но съм пропуснала да го отбележа

Re: Депресия?!
 

Мила,има ли конкретна причина за това състояние-неудовлетвореност от резултата,финансови проблеми,неодобрение от важните за теб хора.........има ли подобни усешания в теб,по принцип повечето сме в еуфория от новата визия....какво те е подтиснало до такава степен?Сподели ни,ако желаеш

Един нов бюст сам по себе си,няма да реши някакъв дълбок емоционален проблем,ако има такъв

Аз пък си мисля, че депресията се дължи и на това че гледаме на операцията като на разкрасителна процедура-влизаш в салона и след ден-два вече се фръцкаш пред огледалото с перфектния резултат.
В действителност обаче се прибираш в къщи с отекли, понякога посинели и ужасно болезнени гърди.
Аз самата мислех така, когато се реших на тази стъпка. Радвам се че ви открих на време и сега чакам операцията с мн по-реалистични очаквания.

И аз бях изпаднала в депресия.Беше ми мъчно за старите ми гърди,за тялото ми ,задавах си въпроси-защо му причинявам всичко това?!Поне при мен това беше причината..................,но като почнах да си обличам любимите рокли-полека,лека забравих депресията.Някак бях сърдита на имплантите,колкото и странно да звучи :D ,сега почвам да ги заобичвам :wink: :lol:

вие сте егати лудите калинки :lol: :lol: :lol:

когато по желание се подлагаш на нещо толкова рисковано и даваш толкова пари, с една единствена цел, кяото имаш - да подобриш външния си вид, то единственото нормално е когато го постигнеш да си в другата крайност- еуфорията....ианче какъв е смисъла??....а че после идва другия момент, в който рабираш,че освен циците ти нищо друго не се е променило( разбирай щастието), то ако някой е очаквал това да го направи по-щастлив извън самия факт, че е с по-хубав бюст, вече могат да дойдат някакви такива отрицателни настроения, въпреки,че те биха си съществували и без бюста( т.е ако има други причини, които те правят нещастен)...

Хора вие наистина сте луди, ако след операцията почват да ви липсват старите гърди. Като знам това каква мечта ми е от толкова години и като гледам страхотните снимки по аватарите на Теда, Гуен, Марисабела, Мисссс и така нататък, просто си представям в каква еуфория ще изпадна един ден когато се видя с гърди. Единственото нещо което може да ме изнерви това ще са болките и пазенето в началото, тъй като аз съм много дейна и енергична и се дразня когато чувствам някакъв дискомфорт. Но си заслужава със сигурност.

Тук се съгласявам.Просто е ъбсурдно :? :lol:

За мен мога да кажа,че съм се чувствала подтисната ПРЕДИ операцията,нямах никакво търпениие и едва дочаках ДЕНЯ НА МЕЧТАНАТА промяна,с такъв ентусиазъм се"ХВЪРЛИХ" на операционната маса :1242: а момента,в който отворих очи, започнах да изпадам в еуфория,просто защото вече си имах гърди :3000: Така,че депресивните настроения са ми познати,но ПРЕДИ операцията

Последното нещо което може да ми липсва са старите ми гърди :lol:

Ето нещо,което ще извади и най-депресирания след операцията :d015: :1302: :1207: http://vbox7.com/play:904b7705-горката боа след наглото си поведение е починала от натравяне :lachen:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=812267ВЕСЕЛ ДЕН от мен

Даааа,като се сетя за миньонките ме напушва смях :lol: :lol: :lol:

Мен пък ме напират сълзи... :2021: :1250: :cool:

Да е жив и здрав човека койо е измислил гръдните импланти :1229:

Преди се чувствах добре ,но сега като гледам снимки направо съм си плоска като дъска ,въпрек чи носех С и после В чашки :lol:

Шегаджийка :2055:

Re: Депресия?!
 

Бе нещо ти е дискомфортно, изпълнена си със страхове, затова, почакай, да отмине.
За мене тази операция се оказва ЖИЗНЕНОВАЖНА. Оттук насетне няма как да имам угризения за парите и да се осъждам, че съм го направила.
Няма как да ми е мъчно също за старите гърди :roll:
Съветвам те да насочиш "борбата" към нещо друго, сама ще решиш към какво. Убедена съм, че имаш за какво да се бориш, далеч не само срещу себе си.
Бог те е довел дотук(и вярвай, определено ти завиждам), та как реши, че точно сега ще те изостави?!

Искам гърдииииииии :girl_cry2:

СПОКОЙНОООО ще ги имаш,и аз виках така като теб и исках :1242:

Ще ги имате тия цици бе мацки :P

Е дааа,ама кат твоите нямаа да станат,в смисъл толкова сексииии :1241: по-мънички,ама....кво да се прави,колкото-толкова :girl_dance:

и аз съм в депресия. купих си онзи ден нова рокля с огромно деколте и сега искам да я облека и да тичам по улиците с нея. също ме депресира факта, че на работа не мога да ходя разгърдена пак с огромно деколте, не било прилично.. уф

Аз по принцип не искам големи, защото съм скакалец и няма да ми отиват. Каквито искат да ми слагат ама да ми ги слагат, че искам цицииии

Защо не искат да ти сложат по-големи?