Как да запазим здравия си разум?
 

Въпроса ми е към оперираните, които не са доволни от операциите си. Преди операция всички се надяваме нещата да минат гладко и накрая да сме доволни от резултата. Проучвали сме, косултирали сме се, сабирали сме пари и целия кураж, на който сме способни и лягаме под ножа. Изтърпяваме си болката, като най- мощното обезболяващо е мисълта за красотата, на която ще се радваме след това. Какво става обаче, когато резултата не ни хареса? Много от нас се подлагат операции отново и отново с цел нещата най- накрая да се оправят. Всяка операция приемаме като шанс, но когато ни кажат, че вече няма надежда за нас, че това е най-доброто, на което са способни, какво правим тогава? Как да запазим здравия си разум и да преглътнем недостатака преди това да ни е погубило?

...
 

Доста е трудно... Трябва да насочим вниманието си към нещо друго, според мен. Знам ли... Все пак животът ни не би следвало да зависи и да се определя само от външността ни. Просто преподреждане на приоритетите и някакво примирение със ситуацията.

Честно каза но е доста трудничко всеки ден да насочваш мислите си към нещо друго...и когато се погледнеш в огледалото...идва часът на истината...

така е ,неможе да избегнеш срещата с огледалото.....

Re: Как да запазим здравия си разум?
 

Лично аз не се приемам за победена, колкото и да ме убеждават докторите в противното. Крепи ме мисълта, че следващата операция ще е успешна (може би), а ако не - по-следващата. Дотогава не се оставям на отчаянието, въпреки че беше време, в което бях пред полудяване :1246: . С помощта на подходящ психотерапевт и най-вече със собствени сили го преодолях този гаден период, и сега изобщо не допускам черни мисли, все едно какво виждам в огледалото. Казвам си, че има хора, които са истински зле - неподвижни, или слепи, или болни без надежда, и че моят проблем всъщност не е болка за умиране, така че не трябва да се самосъжалявам, а да се стегна и да продължа напред. Ако имаш човек до себе си, който те обича, проблемът ти наистина не е болка за умиране, но и да нямаш пак би трябвало да намериш някого/нещо, за което да си струва да се бориш и да не се предаваш :cool: .

Здравейте, дами! Пристигам при вас да черпя кураж. Скоро мисля да предприемам операция за повдигане на гърди и ми е доста притеснено :(

не се притеснявай - резултатът е невероятен и си струва във всички случаи.
Импланти ще слагаш ли?

Благодаря ти, Piny!
Засега мисля да сложа и малки импланти. Доста съм невежа още, но започвам да наваксвам :)

ако имаш достатъчно жлеза не те съветвам да слагаш импланти

Нещо средно - нито много голяма, нито малка.
Защо да не слагам импланти? Те не спомагат ли за повдигането?