Какво представлява Любовта?
 

Ще ми е интересно да чуя какво е вашето определение за тази прекалено често използвана думичка.
Оттук се зараждат още хиляди въпроси: Любовта чувство ли е, начин на държание или човешка способност? Какви са качествата, които определят любовта като такава? За да кажем, че любовта е любов, трябва ли да я прилагаме само към един партньор или към повече хора или други живи същества? Ревността признак ли е на любов? Какъв трябва да бъде човекът, към който можете да изпитате любов, имате ли някакви изисквания? Може да се обича само друг човек или могат да се обичат и животни, растения или нещо друго? Как разпознавате любовта, срещали ли сте я и защо мислите, че сте я срещали. Умеете ли да обичате и как се проявява тази ваша способност?
Нека да си поговорим за всичко, свързано с любовта и да се опитаме да определим кое е и кое не е любов.
Веднага бих подчертала, че влюбването няма нищо общо с любовта, но това може би вече е ясно на всички.

След малко ще копирам всичките си постове относно симпатягата, който ми е голяма слабост :lol: за пълна дефиниция

Първо трябва да се научим да обичаме себе си.Любовта е да даваш от себе си и това да ти харесва.Любовта се усеща,затова може да се каже че е чувство,но и дейстие.Има различни видове любов,но не всеки може да обича.Някои хора имат големи сърца,други с течение на времето се научават да обичат,трети никога не се научават.Но едно знам със сигурност,не обичаш ли себе си,не можеш да дадеш любов другаде.Ревността е породена от чувството ни за малоценност,от комплекси и страх да не срещне нещо по-добро от теб самия.

Любовта е чувство , което идва с времето, в началото е влюбването, страстта, увлечението към някого.даваш всичко от себе си.създаваш си малко лъжовен и прекалено идеаистичен образ за човека в кого то си влюбен.После идва опознаването, стиковане на характерите, общи интерес и компромисли и чак тогава мога да говоря за любов , поне при мене е така.Аз го обичам, защото.... и имам ясна концепция, защо обичам този човек.След като имам дете,видях, че няма по-силна любов или обич.
На другия въпрос дали ревността е признак за любов - не , не е.Аз вярвам на човека до мене и не го ревнувам, но това не означава , че не го обичам.

Ето какво бях написала преди време на един файл.. нещо като кратко есе, което само поставя въпроси, върху които да се разработи още..

Любовта е най-комерсиалната, най-продаваната, най-обсъжданата, най-важната ценност, която движи и крепи цилия свят. Тя е най-искреното чувство, което изпитваме към най-близките ни. Ние не изпитваме любов само към човек от противоположния пол, ние обичаме родителите си, приятелите си, дори домашния любимец, но по друг начин. Любовта е различна, не само към различните хора в живота ни, но и различна за всеки един от нас.
В общественото пространство, по телевизията, та дори и в книгите, често се спрягат две думи – „ Истинска Любов “. Навсякъде се сблъскваме с изявления от рода: „Това е моята истинска любов! С него ще прекарам живота си! ” Ала дали някой от нас изобщо знае какво всъщност означава това понятие ? Как можем днес да преценим дали това е Човекът като не знаем дали на следващия ден няма да се влюбим в някой друг? Това според мен можем да преценим единствено в края на живота си, когато се обърнем назад и видим с кой сме се чуствали най-щастливи, коя е била Истинската ни любов и дали изобщо я е имало.
Затова не мислете дали чуствата ви днес към любимия са хлътване, филмарене, влюбване или сте открили истинската ви любов, а просто се радвайте на моментите с този човек ( или липсата му ).
А какво щеше да бъде ако знаехме, че този човек не е половинката ни ? Какъв щеше изобщо да е смисъла и тръпката от живота ? Ако знаехме предварително, че това не е човекът щяхме да пропуснем разбитото сърце, но и адски забавното тъпчене с вредни храни с приятелки пред телевизора, макар от тъга красивите сълзи, псувните по негов адрес, плакането на романтичния филм, целуването на снимки по монитора и т.н. ..всичкия чар на живота би се изгубил ако знаехме какво е любовта..
Защото дори измислица, реалност, тръпка, емоция, вълнение, страх или целувка .. без Любовта не можем!

Любов, любов , любов...
какво е любовта?
Любовта е щастие. Щастието е душевен мир. Душевния мир се постига, когато се разбереш сам себе си и си удовлетворен. За да усетиш любовта трябва да си в мир със себе си. Това според мен не се постига толкова трудно, но е проблемно за хората, които не знаят къде да търсят любовта. За повечето любовта е :
1. Любов към парите
2. Любов към даден човек
3. Любов към алкохола (wtf?!?)
Какво за мен е любовта, какво ми трябва за да се влюбя? Еми, аз се влюбвам лесно!Точка -->. Влюбчива съм. Влюбвала съм се поне милион пъти, а сега съм влюбена в поне милиард неща. Влюбена съм в детските очи, влюбена съм в усмивките на роднините ми, влюбена съм в капките дъжд, влюбена съм в плача от щастие, влюбена съм в музиката, влюбена съм в работата, влюбена съм в непознатото...влюбена съм в толкова, ама толкова много неща!
Не знам как изглежда от страни, но се чувствам толкова щастлива от това, че мога да се влюбя в една дъждовна капка, плъзгаща се по цветовете на розата на село, че мисля, че другите трябва да ми завиждат или поне тези, които не виждат от какво са заобиколени.

Хев, много е хубаво (((: :1246:
Аня, супер... вие сте били много добри в изразяването...
:2046:

Ах, благодаря, но наистина не е кой знае какво. Има много за развиване. :wink:

Ооо, и аз се изразих с няколко изречения, че много ми се спи и едвам мисля.
Най-вероятно утре ще е цялостното ми изказване ако имам време :roll: :roll:
Иначе...мерси много