много ми харесва! браво :2020:

Изгубени Души


Изгубени души преминават през нощта
В празнотата търсят светлина
Забравили за въздуха живеещи във вечността
Времето за тях е спряло летят на свобода.
Разхождат се разпръсквайки студенина
Красотата на безплътното се очертава във нощта
Спомените им са нашите мечти
Това сме ние в бъдещето-нашите далечни дни


Освободени от оковите на ада
Побягнали от пламъка на клада
/скитаме се в мрака и до днес.../
Истината търсим още
Захвърлили в мъглата старите си мощи...


Контролират те живота на съдбата
Властват над мира и дават ви войната
Изгубени души отнемат светлината
И показват пътя към царството на мрака
Отмъщават си за миналите дни
Искат болка срам в притворените ви очи
Спомените им са нашите мечти
Това сме ние в бъдещето-нашите далечни дни


Иначе Вапцаров и Дамян Дамянов мн ги обичам :)

Бях

Видях твоя сълза
в пълната ми чаша
и знаех, че ме търсиш.
Знаех, но не можех да помръдна,
а животът просто ме подмина.
Ти ме търсеше и в студ и в пек,
в радост и в мъка,
сега и утре,
тук и там,
в радост и в безумие,
в график и в безвремие,
дори и в теб самия.
А мен ме нямаше, защото аз
пеех и плачех,
танцувах и бягах,
дишах и мислех,
знаех и можех,
обичах и мразех.
Бях сама със себе си,
но винаги заобиколена от всички.
Бях всъщност в теб,
но ти не го разбра...

Момчета

Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско "да" и тежко "не",

превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате "ела",

отново ваши стъпки се преплитат
със нежните ни стъпки по брега.
Пред нас животът, сочен като пита,
дъхти на мед, непипван досега.

А някъде и дене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.

И счупя ли със свойта обич бяла
на детството си приказния храм,
аз своя път със неговия сляла,
най-светлата си песен ще създам!

Петя Дубарова :2020: :1246:

Бягам от себе си

Бягам негонена, бягам от себе си,
от чувства горещи,от твоята страст.
Със сто катинара заключвам сърцето си,
насила убивам любовната сласт.

Не искам да мисля за туй, че сърцето
зове ме към теб като бряг към вълна.
Не искам да знам, че е бурно морето
от чувства в моята крехка душа.

Бягам, когато те видя до себе си,
в мислите бягам към разума строг.
Той ме спасява, когато се вглеждам
в пъстрия поглед дълбок.

Боря се с чувства и страсти горещи
и на тях аз не ще се предам.
Ще продължавам да бягам от себе си,
но сили дали ще ми стигнат-не знам...!

Девилче,последното е много хубаво...на кой е?

http://www.stihovebg.com/?mod=author...&author=desuna :)

Мерси. :)

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!



ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.


Пърси Шели

Как иска ми се да изчезна от света,
поне за малко да ме няма
далеч от всяка грижа и лъжа,
далеч от светски блясък и измама.
Да се превърна в полско цвете
или във капка утринна роса,
в душата ми едничък слънчев лъч да свети
да къпя раните си в дъжд от светлина.
Да се превърна в морска пяна
и всеки атом в мене да шуми,
брега да галя със милувка лека
и яростно да се разбивам в крайбрежните скали.
Да се превърна във безгрижна песен
и волно да се лея из небесните зари,
със необятната Вселена да се слея
да диря нови светове дори.
Как иска ми се да изчезна от света,
поне за малко да ме няма,
дори и да не стана по-добра
пречистен от измама ще е моят пламък!

Всеки има право на едно море
в което изгревът потапя птиците
и залезът потъва на колене в ноща.

Всеки има право с изтръпнали нозе
да броди по хладен пясък
от които е избягало морето.

Всеки има своето неоспоримо право на самота
на тъжно шастие
на болката по красотата.

Всеки има право на безсунна обич
в която да е сам
в която другият го няма.