Нещо ми е лайняно, та....
Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих
Във упор гледаме се двама
Във упор — с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично казва:
“Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”
|