[InLoveAndLonely]

Видение

Вън ходи край къщи и пее отново

април, цветоносеца блед.

И дъха зелената пролет отрова,

по-сладка от вино и мед.



Как душно и тясно е в нашата стая,

как силно ме тегли навън.

Това, що разказвам, самичка не зная

наяве ли бе, или сън.



Видях аз морето - зелено и тъмно,

и белият кораб на път.

Край някакъв бряг неизвестен се съмна,

де много сирени тръбят.



Невиждани хора, нечути езици,

обветрени, млади лица

и сини очи с разширени зеници,

и смели, и волни сърца...



Но ти, недоволен и мрачен, отмеряш

пет стъпки напред и назад.

И моя глас млъква, смутен и треперещ,

треперещ от горест и яд.



Напразно. Отровата вече проникна.

В кръвта ми кипяща се вля.

И чувствам вече - на плещите никнат

две силни, две волни крила.

Елисавета Багряна