aivy27, като чета това, което пишеш имам чувството, че аз съм го писала. Поздрави майка си от мен. Сигурно й е адски трудно да те гледа. Моята не успя да свикне с тази мисъл. Избягва да говори за това. Въздиша тежко, като отвори хладилника, прави куп физиономии, "небрежно споменава", че цялата й заплата отива само за храна. Лошото е, че след мен започна и сестра ми, която никога не е била пълна, а и е по-голяма от мен. Мисля, че майка ми приема тази кошмарна ситуация като свой родителски провал. 2 дъщери - 2 булимички. Понякога си мисля, че тя подсъзнателно ме обвинява. Може би звучи глупаво, но какво ще кажеш за репликата: "Ти с твоето повръщане ми съсипа живота!"
Stilness, страшна си. Звучиш толкова уверено и оптимистично. Моля те, разкажи ми повече - как реши да спреш, какво направи? Смени ли средата? Понякога си мисля да отида в центъра на Д-р Емилова, само за да издържа поне няколко дни. В момента успявам да не ям до 3-4 часа, после - първо тъпкане, към 6-7 - второ, към 11-12 през нощта - трето. И това е минимумът. Когато съм в кофти настроение, стигам и до 8-9 пъти на ден.
А вечер си лягаш и си казваш: "Утре няма да ям!" Да бе, няма...
До 3-4 часа. Лошото е, че се чувствам точно като алкохолиците - по-лесно ми е да не ям, отколкото да хапна малко. Те напълно спират да пият и се пазят дори от една глътка!
Не мога да си представя НИКОГА ПОВЕЧЕ в живота си да не ям високо калорична храна. Преди да започна с тези глупости дори не обичах сладко. Сега буквално имам кризи. Случвало ми се е да ям чиста захар! Има чувството, че тялото ми в момента е в абсолютен стрес и изобщо не преценява какви са нуждите му.
|