момичета става ми много мъчно като ви слушам как си говорите ,защото при мен беше по съшия начин и не мога да повярвам и до сега как сам могла да си го причинявам.искам да ви кажа че веднъж човек щом реши да се спаси,той непременно ще успее,просто става бавно,но наистина е жизнено важно да има с кого да се споделя,някой които да и разбира.
доказано е че тази болест се проявява при хора на които им е липсвало одобрение от семеисвото или приятелите ,така 4е трябва да имаме човек до себе си в този момент,който не го интересува как изглеждаме,а каква душа носим.
знам че ше се справите!
|