здравеjте Теди, AIvy,...не мога да пвярвам че толковачбързо имам отговор..когатослушам разказите ви наистина слушам себе си....примен проблемът не е толковачостър сега но имаше период от окологодина 2 когатобеше ужасно..живеех в чужбина бях ужасно самотна и единственото ми удовилствие беше да се тъпча..да се тъпча с часове само за да минава времето...когато се прибрах в българия продължаваше да е същото в момента в който останех сама всички клетви обещания и стимули и съвети просто потъваха в гърлото ми заедно с огромни количества храна...родителите ми бяха мн мили и загрижени заведоха ме и на психиатър, нонищо не се промени..тоест промени сечсамо факта че започнах да ги лъжа че съм се излекувала...Работата е там че аз не изглеждам никак зле..приятелят ми ме обожава..не се оплаквам от липсач на внимание от мъжете..но всеки път когато се погледна в огледалото се мразя..мразя начина по които постигам това(макар че мога да съм слаба и без да драифам)..мразя се че съм толковачжалка и съм просто лементарна чревоугодничка..не знам как даси го пбясня по друг начин..не знам как дачоправдая слабостта си..не знам как да спея да заместя удоволствието от храната....Забелязаласъм че когатоми се случватинтересни неща,когатосъм уверена или започвам новачработа например не се сещам за храната ,но в първия миг на несигурност тя е най голямото ми спясение и наий-големия мираг,които ме кара да се чцувствам още по несигурна след това...Момичета знам как се чувствате...Страшно ми се иска да можемда си помогнем...страх ме е да не стане прекалено късно...нпрекъснато ме обземат страхове...Ами ако скоро забременея?!..ами ако детето ми не се роди здраво заради увреденото ми тяло?!..тогава какво?...цял живот ще плащам за това че съм жалка булимичка...най-лошото от всичко е че ме убивачмислълта ,че каквото и лошо да ми се случи гозалужавам....НАИСТИНА СЕ НАДЯВАМ ДА СИ ПОМОГНЕМ...Може би ако говорим ще разберем какво ни липсва,това което заместваме с храната...До скоро
|