Нищо не ми помага,абсолютно нищо.Нито лекар,нито лекарства.По вероятно е аз да съм си проблема.
Нямам воля и сила да си помогна сама,да упорствам и да си налагам да не се тъпча и да не повръщам.Нищо не може да ме спре, дори и сама да си се убеждавам е безмислено.
Аз съм като мекотело,безгръбначно което е супер отпуснато и едва едва живурка.Ама буквално живурка.
Теди,радвам се че си толко жизнена и че имаш желание да се срещаш с хора и да комуникираш.Дръж се момиче това ще те спаси,желанието ти за живот.
Честно .................на мене не ми се живее.С всеки изминал ден все повече и повече не ми се живее.
Сутрин се събуждам с нежелание да стана от леглото и да се облека,мразя се все повече и повече.Не мога да понасям отражението в огледалото, което ме гледа докато си мия зъбите.Не мога да понасям безсилието си и това че зътъвам все повече и повече.
Никой не може да ме спаси,защото незнае как и аз самата незнам.Може би ............. ако срещна някаква голяма любов и това ще отвлече вниманието ми и може би ако човекът ме обикне такава каквато съм, може би,може би,може би.................................само може би
Истината обаче е,че нямам любови,че не се харесвам аз самата пък какво остава някой друг, че няма изгледа да срещна когото и да било.
Боже, до кога ще продължава този АД????????????????????
|