Благодаря ви на всички за мненията и съветите, момичета, много внимателно ви изчетох
Тони, книгата е наистина много интересна, благодаря за усилието да постнеш този откъс, наведе ме на размисли...
Някой каза, че съм открита... мисля си, че може би това е проблемът- очаквам нормална врзъка с човек, който не е особено способен на това заради нервите си и си казвам всичко винаги и веднага... ужасно искам да съм честна с нея, но явно не става. Днес поговорихме малко, но тя си държи на нейното- нито разбира какъв им е проблемът на картофите и ориза и защо не мога да ги консумирам, нито схваща каквото и да било друго. Казвате, че стават по-зле с възрастта- моята е на 37 години... при нас ситуацията е "дете отглежда дете"... така че в края на разговора просто казвах "да мамо, добре мамо, съгласна съм". Кофти ми е, но тя почти изпадна в нервна криза, когато и казах че във фитнеса не съм питала дали има парно.... да я лъжа ми е изключително трудно, но предпочитам тя да е спокойна преди всичко. Искрено се надявам само като ме види по Коледа да не се развика, че съм станала много слаба...
