Сестрите от дневната смяна бяха много загрижени и мили. Аз излязох от операция вечерта, дойде сестра, която пое дежурството. Бях подвижна, разхождах се, ставах съвсем сама. Явно реши, че съм ок и ме остави да спя.
Аз съм се движила, защото съм била още в упойка, когато се застоях 2 часа на леглото вече не можех да помръдна. Имаше телефон, от който можех да я набера, но не можех да се протегна до масата, за да го стигна...
Може би аз съм я заблудила, защото когато тя беше при мен аз ставах без проблем.
|