ПРОЩАЛНО
( На жена ми )
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
Н. Вапцаров
п.п. Това стихотворение ми е много на сърце. Носи някаква особена тъга и в същото време чувство на взаимност и топлина...
__________________
"Да си самодостатъчен, това е въпрос на интелект. Само глупакът може да скучае."
|