В първият момент се изкуших да напиша нещо цинично, че квото и да си говорим по форумите, кучетата си лаят, а керванът си върви. Но не съм прав. Ако всеки прояви макар и малко смирение и обърне поглед първо към себе си, а не "...да ама те..." или "що пък точно аз, я виж другите..." или "бе да не съм аз най-големия балък"....може би нещо ще се промени. Защото го има синдрома "те". Винаги нарушителите, наглите, бруталните са "онези" и "те". Нека всеки сложи ръка н асърцето и да признае сам пред себе си "Аз спрях ли последния път на пешеходна пътека или се направих на ударен, понеже видях, че хората и без това не смеят да пресекат"
|