За мен е много трудно. Разбира се - на първо място страх от отхвърляне. Не мога да си представя да покажа симпатии към някой и той да не откликне. Ще умра.
Второ - възпитание: възпитана съм много консервативно и флиртове, гаджета, маджета в къщи са били проява на слабост и са ме хокали ако споделя, че имам симпатии към някой..
И така ми е останало - все си мисля, че се излагам, ако почна да фамилиарнича с мъж..
Дори не мога да си задържа погледа върху някой - напротив -все отбягвам чуждите погледи. Гледам само в земята в компанията на мъже. Баси, знам, че звучи тъпо, ама супер много се изнервям от самата себе си.
Искам да съм като онези фатални жени по филмите, абсолютно контролиращи посоката на флирта, казващи най-остроумната закачка в перфектния момент; звънтящ секси смях, леко неангажиращо докосване по ръката, от което мъжа изтръпва... На мен ми е по-сложно от ядрена физика. Буквално!