Привет и от мен!
След като дълго време следях мненията ви по темата,реших,че искам да разкажа и моята ситуация.Не искам да прозвуча сякаш ползвам форума като трибуна,по-скоро се надявам да се почувствам по-добре,изказвайки го пред хора,които са били в същото положение.
Запознах се с булимията преди около 3 години.Тогава бях в гимназията,предстоеше ми бал и изпуснах юздите на здравословното отслабване.Естествено,какт о винаги когато си поставиш нещо за цел,успях.На бала изглеждах така,както исках да бъда- 65 кг.Постепенно освен приятелите,които се възхищаваха на постижението ми,майка ми също виждаше промяната.Споделих и започнахме да се борим заедно.Отне ми време,професионална намеса и много усилия,за да науча съзнанието си да не се наказва и изпитва вина.Всичко това обаче остана като не добре затварена страница,която се отвори преди няколко месеца,когато се върнах от бригада в САЩ.Заминах 73 кг и се върнах 85.На моите 178 см това си личеше и аз го виждах - по дрехите,по снимките от лятото и по разликата,когато ги сравнявах с по-стари.Към днешна дата се боря със себе си и сама,защото не искам да говоря за този проблем.Тежа 70 кг,понякога гладувам,понякога се храня здравословно,а понякога просто се храня и после се наказвам.В реда на нещата последваха припадания,нередовен цикъл и всички последици,които познавате.Казват,че човек може да бъде най-големият си враг.Май на там вървят нещата.Не знам кога ще се оттърся,но се надявам да е скоро.Никога не съм страдала от липса на внимание,заобиколена съм от прекрасни хора,говоря 4 езика и мога да се справя се с всичко.Скоро започнах и работа на висок пост.На 20 години съм и животът ми напълно ме удовлетворява.Едно нещо не доумявам - как може едно хранително разстройство да е по-силно,как може човек да се събужда и да заспива с мисълта дали не е съгрешил,как може да имаш завидна здравословна култура и пак -in the end of the day- да се луташ из мисловния калкулатор на изразходвани и приети калории.Надявам се един ден обществото,в което живеем,да не налага като пример за подражание това,което днес се тиражира по медиите.На запад това го няма и хората може да не са по-слаби,но определено са по-щастливи
Пожелавам ви повече поводи за усмивка!