Да, без воля нищо не става. Според мен няма универсална рецепта, всеки трябва да намери сам СВОЯ начин.
Аз например мога да променя нещо от Понеделник. Може да звучи смешно, но със всичко ми е така - например от Понеделник тръгвам пак на спорт ако последните седмици съм пропуснала заради настинка, от Понеделник ще ставам 15 минути по рано, за да мога да закуся в къщи, от Понеделник... , и така без край. Нямам представа защо това така ме мотивира, но е факт.
Така беше и с пушенето - в далееечната 1999 година си казах че ще спра цигайте от 01.01.2000. И с нечовешко усилие ги спрях. Но това с датата разбира се е само началото. Борбата беше много трудна, защото въпреки крехките си 19 години пушех като комин, което и досега не мога да си простя. Винаго когато ми се допушваше, се обиждах с едни имена, и си казвах - няма да се уважавам ако запаля. И това подейства, след неимоверно стискане на зъби. Тежко беше първите няколко месеца, после единствения ми страх беше да не запаля без да искам, по навик.
Трудно ми е да си призная, но 3 години по-късно след неимоверен душевен стрес запалих пак, и пуших (по-точно лигавих се, най-много 10-ина цигари на седмица) почти две години. Но втория път ми беше много по-лесно да спра. Сега от някъде 3 години не съм пушила.
Ох, стана ферман...
