Благодаря ви за милите думи.Много обичам децата и когато на 19 забременях изобщо не се замислих ,че няма да го родя,нищо че бях студентка 1-ви курс.Разбира се прекъснах да гледам бебчо и затова ,когато отново забременях реших да направя аборт.След това продължих следването си ,но мисълта за това което направих не ми даваше мира и така решихме с моя съпруг /който е прекрасен човек и винаги ме е подкрепял/ да си имаме още едно детенце .Така,че завърших висше с две деца редовно
А след това и второ
И aniK и аз бях така през първите месеци и си мислех ,че няма да оцелея ,но щастието да си прегърнеш детенцето изтрива всичко след това.Стискам палци всичко при теб да е наред и все пак затова се нарича бременност ,нали
Така после повече си ги обичаме.Аз много се разпрострях ,но ми се искаше да споделя и определено сега съм по-спокойна.Дано всичко мине добре и се надявам ,че решението ми е правилно .Все пак и за детенцето тряба да се мисли .Живот и здраве ще се радвам на внуци някой ден