Виж само едно мнение
  #2  
Стар 27th February 2006, 09:36
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

Здравей, Теодора!
На колко години си сега?
Булимията е много опасна болест и задължително ти трябва лекар. Щом търсиш помощ, значи вече си направила първата стъпка към оздравяване. Съветвам те да споделиш с родителите си, за да можеш да разчиташ на тях. Като започнеш лечение, те ще ти са най-нужни. Намери си достатъчно занимания, които да отвличат вниманието ти. Сега е момента да си намериш ново хоби или да възродиш някое старо, което те прави щастлива. Имаш ли приятел? Надявам се, че да, защото и той ще ти е много необходим. Въобще ще имаш нужда от хора, които държат на теб и те обичат и които ти да обичаш. Разкарай злобните приятелки, които ти завиждат, защото всяка една тяхна дума или неодобрителен и зъл поглед ще те карат да се чувстваш като нищожество / това може би вече си го разбрала /. Няма да ти е лесно. Ще има моменти в които ще мразиш всички, които се опитват да ти помогнат, ще им крещиш, ще плачеш и ще се предаваш почти всеки ден. Права си, че е като наркотична зависимост, но се лекува и си заслужава да се излекуваш. Лечението е около 6 месеца /зависи от теб, колко добре се справяш/. После ще си нов човек и ще се чувстваш сртахотно. Всички изброени ужасни симптоми за радост са само през първия месец и понякога през втория, но вече не така силни. Един месец все ще издържиш, нали? Важно е да започнеш лечението и да не го прекъсваш докато лекаря не ти каже, че си добре. Успех от мен! Стискам ти палци!
Отговори с цитат