Цитирай:
Първоначално написано от malina_di
Обаче хора много,ама много ме е страх от пълната упойка.
|
Това, от което те е страх, не се случва в нормални обстоятелства на млад здрав човек - да, статистически има супер-минимален риск (по-скоро от грешно дозиране или нещо подобно). Но обикновено хора, които имат проблем с упойките при операции си имат някакъв сериозен и явен здравословен проблем, който прави пълната упойка опасна за тях, изобщо не може да се сравни риска при тях с общия случай. При всички случаи, постоянно се следи състоянието ти по време на операцията и ако стане нещо веднага се реагира - не е като да ти ръгне упойката анестезиологът и да си излезе да изпуши една-две до следващия пациент на белот с дежурния-отделение. Между другото, анестезиологът на Джамбазов е доста добър - докато разбереш, че е влязъл в операционната, вече се събуждаш с лед на лицето в стаята си, чудейки се наистина ли са те оперирали вече. Дават ти и успокоително преди операцията, така че няма да се панираш и да се побъркаш от притеснения (въпреки че аз се чувствах супер спокойна, но на операционната маса ми трепереха краката без да знам и аз защо - явно подсъзнателен страх). Иначе чисто физически самата операция се води много лека, с минимална загуба на кръв, примерно ако те ухапе оса по лицето може да се подуеш повече от след риното на Джамбазов.
Нооо, всичко си е преценка и сравняване на плюс и минус - колко точно искаш промяна, имаш ли нужда от нея, колко голяма промяна искаш, колко голяма промяна е реално да очакваш, как ще приемеш появата на малки несъвършенства докато зараства всичко и спадат отоците с месеци, ако са трайни несъвършенствата дали все пак ще изглеждаш по-добре от преди, дали си склонна да се оперираш повторно ако не се харесаш, доколко страхът те спира и си склонна да се изправиш срещу него, доколко ти пука от реакцията на близките и т.н. и т.н. Има безброй хора с откровено грозни носове (и не само носове), които са си щастливи и водят пълноценен живот, обградени с любящи хора - примерно при тебе детето ти винаги ще те обича безусловно ако ще два носа да имаш, а ако някой друг изпитва/показва неприязън към тебе заради това как изглеждаш проблемът е определено и само в тях*. Дори ако при решението за рино си воден само от мисълта, че на красивите хора им е по-лесен живота - ами не е, залива ги хорската завист редовно и срещат не по-малко злоба и интриги от човек, на който се подиграват заради физическа черта. Просто намери време спокойно да седнеш и да си изясниш пред себе си защо искаш рино и колко го искаш и след това справянето със страха ще е много лесно - той пак ще е там, но ще си го приела и ще мине на заден план след като си решила рационално, че риното е твоя избор (ако е). Иначе съмнения от типа "абе аз какво съм тръгнала да правя" ще има до последно и особено в деня на операцията - нормално е, все пак е нещо непознато и си е голямо решение - аз например бях абсолютно сигурна, че искам да се оперирам и пак ги имаше тези мисли, но набързо изчезнаха като си представих как ще се чувствам после, ако си тръгна в този момент и никога не го направя.
* Лирическо отклонение: Няма нищо по-грозно от това да нараниш и да тъпчеш човек заради нещо, което не зависи от него, и само вътрешно злобен и емоционално ограничен човек може да го направи - за съжаление, понякога дори близък/приятел/семеен член го прави от нужда да манипулира чрез създаване на комплекси.