Не съм сигура дали тези, които са писали в тази тема ще прочетат това, но все пак...
Аз живея в България, никога не съм я напускала, дори за една ваканция. Когато бях на 15г. напуснах родния Старосел и се преместих да уча в Пловдив. Времената тогава бяха адски тежки- инфлацията "изяде" спестяванията на повечето и тогава ми се наложи да работя и да уча- до обед ходих на училище, а след обед на работа. Малка, ученичка- плащаха ми колкото да си мисля, че вземам заплата. Както и да е оттогава аз просто свикнах да уча и да работя. Естествено не е никак лесно- занемарих личния си живот- докато съученичките (тези, които бяха от града) ми ходеха на барове и дискотеки аз работех, но бях сервитьорка- всяка вечер бях на заведение(погледнато от веселата страна). В момента съм на 29г все още работя, уча (работила съм и на 2 и на3 места едновременно), но никога не бих напуснала България, за да работя и да съм икономическа единица за която и да било друга страна. Било ми е адски трудно, но щом на 15г, току що излезнала от спокойното и кротко селце, непознаваща града свикнах с живота в Пловдив, съумях да остана и да продължа, разчитайки единствено на ръцете и волята си. Сега след толкова години упоритост разработвам мой собствен бизнес, работя за голяма организация в частния сектор (все пак ми трябват сигурни приходи докато моето потръгне), уча и всичко, което постигам го правя сама. Мога да ви кажа съвсем откровенно, че в крайна сметка живота на всеки е такъв какъвто той сам си го направи. Аз самата съм прекалено голям родолюбивец и бих отишла сега, в която и да е държава единствено като турист, за да разгледам забележителностите, особеностите и да науча нещо интересно за историята на дадената държава. Голямата грешка на правителствата ни (абсолютно всички без изключение) е че когато тръгнаха да ни "водят" към Европа едва ли не не ни казаха " Събирайте куфарите и на добър час!" Те не превлякоха нито един от европейските умове да ни научи на нещо, а в замяна на това изведоха нашите такива и ги предложиха на по-развитите страни като на тепсия и то за без пари. За изборите не предложиха тези смешни мобилни телефони на младите, за да ги накарат да гласуват, а ги дадоха на пенсионерите, за да си осигурят гласове. Наистина картината така описана е доста потресаваща, но погледната от гледна точка на това, че в България се въртят толкова пари, ча на човек може свят да му се завие. Предполагам знаете, че проучванията сочат, че има ли нов модел лек автомобил на пазара (говоря за скъпи марки) един такъв задължително е тук при нас- в родната и мила Бъргария. Ако аз отида да работя в чужбина бих се развила много по-бързо отколкото тук, но аз съм като онези дървета с големи корени (или май съм станала такъв камък, че никой неможе да ме мръдне от мястото ми- толкова си тежа), че не бих отишла да помагам за развитието на вече развити икономики, а бих помогнала за развитието на нашата. Може всичко това да ви звучи прекалено пресилено, но винаги ми е ставало мъчно когато младите напускат страната, заслепени от стандарта на другите държави, че не допускат, че и тук в собствената им страна има много неограничени възможности.
|