Виж само едно мнение
  #303  
Стар 7th March 2013, 16:38
margi_f margi_f не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Aug 2010
Мнения: 1
Thumbs up

Преди не можех да си и помисля да говоря за това с някой, камо ли с някой непознат. Предните коментари ме накараха да събера кураж за да споделя с вас за нея, благодаря Ви.
Вече близо 4 години страдам от тази болест . От болест свързана с килограмите, при мен тя се превърна и в израз на емоционалните ми проблеми. В началото мога да кажа, че бях тръгнала към анорексия. От 67 кг стигнах 47, свалих 20 кг за 1 година, а бях само на 15 години. После се започна борба за поддържане на килограмите. Спазвах различни драстични диети. Например диетата на Дюкан при мен се изразяваше в половин кофичка мляко,едно яйце и някой път малко сирене, и това ми се струваше много. След това минах на супи, тоест варени пасирани зеленчуци с много вода. И от там се почна с булимията. Стваше ми страшно тежко и повръщах, дори да ядях малко. Стигна се до там, че повръщах до над 10 пъти на ден.
След около 3г започнаха да ми минават черни мисли през главата. Мислех за съмоубийство.. харесваше ми болката. Вие сами знаете колко изтощително е да се държиш като нормален човек, да си добър приятел, да си добра дъщеря, а да не ти се става от леглото, защото предусещаш какво ще се случи и днес. Болестта ми се превърна и в оправдание- да не се справям с задълженията си, оправдание за това, че вече не се усмихвам, че не съм щастлива, че вече не живея, а просто съществувам. Днес след доста усилия, които също влияят на нервната система, съм намалила намалила случайте до мах 1 или 2 пъти на ден( понякога изобщо, случвало ми се е да спра и за месец, но пак започвач) ... Случи се и днес.. Плаках.. Обвинявах се. И после започах да си казвам на глас, това което ми беше в главата. Разбрах какво имах нужда да чуя, за да се дигна. Затова и реших да ви го напиша:
" Това ли заслужаваш.. Виж до къде се докара. Нямаш нужда от това, не се предавай! Нима не обичаш семейството и приятелите си. Не те ли боли, като вижаш болката в очите им. Болката, че не могат да ти помогнат вече, че не споделяш с тях, че ги държиш на страна( уж за да ги предпазиш)... Не виждаш ли страхът им, че един ден ще те загубят. А твойта болка.. Сутрин се събуждаш и те боли стомаха, зъбите ти вече не се здрави, косата също, очите ти са подути, бъбреците те болят, гърлото те изгаря след всеки напън.. С какво си по - различна от останалите, позволи си да бъдеш щастлива, обичай се. Сигурна съм, че има хора, които държат на теб. Веднъж поне погледни себе си през техните очи. Ти си нормален човек, които има човешки нужди. Отговора е в теб! Бори се и ти и всички около теб го заслужават. Започни от днес!"
Не съм написала всичко.. Имаше още неща, но това е достатъчно мисля .Борете се,имайте вяра, доверете се на хората, които обичате, доверете се на лекар, ако трябва. Вече стигнахме и вие и аз дъното,от тук само нагоре! Стискайте ми палци.. А на вас ви пожелавам многоо сила и много успех, заслужате го!

Последно редактирано от margi_f : 7th March 2013 на 16:41
Отговори с цитат