[not_sweety]

ОДА ЗА ЛЪЖИТЕ

Лъжите полепват навсякъде в дните ни,
опитват да бъдат фатално реални,
пробиват дори стъклото с мечтите ни,
прокрадват се тихо в най-тъмните тайни.

Оплитат ни, сякаш са част от съдбата ни,
децата ни кротко край тях си играят,
живеят сред нас и заспиват в леглата ни,
успяват дори за момент да ни смаят.

Най-чудно от всичко е факт, че съзнателно
привикваме с тяхното дишане в себе си,
дори на моменти сме някак признателни,
че имаме тях - да крепим греховете си.

Лъжем приятелски, лъжем прочувствено,
с лъжи подкрепени живеем прекрасно.
Плашат ни всъщност не фрази изкуствени,
а истини малки изречени ясно.



НЕ МЕ ОБИЧАЙ...

Не ме обичай с думи, а с очи,
с върха на малкото си пръстче.
Без ласка - стаята така горчи,
а утрото край мен тъга разпръсква.

По навик никога не ме обичай!
За всеки жест не искам да те моля!
Дори Луната като стане безразлична
посреща я прозореца затворен.

По подразбиране не ме обичай също
и сигурност не искам да усещам!
Знай, винаги при теб ще се завръщам,
ако душата ти на прага ме посреща!

Не ме обичай скрито, а стани!
Ела без свян и ме целувай лудо!
Накарай даже гордите звезди
да ми завидят за това, че в мен си влюбен!

Марияна