Това стихотворение е от моето лично творчество,не претендирам,че е някакъв връх в литературното изкуство...но аз си го обичам!
ДЯВОЛА ИМА ЧОВЕШКО ЛИЦЕ
Вече го знам.
Аз го видях!
Погледнах към него и ослепях!
Вярно,красив е!
Много,много красив!
Има най-омагьосващите очи на света
и говори с глас,който ти гали слуха!
Никога нищо не обещава,
но така омагьосва,че си готова с него да влезеш в ада.
За толкова дълго време веднъж се усмихна,
но предизвика в мене въздишка.
От дън земя ме разтърси,
косата ми даже настръхна,
но не от ужас,а от любов!
Слязох с него в ада!
Доброволно приех!
Никога нищо не ми е обещавал
и никога нищо не ми е давал,
само с поглед ме омагьоса и ме поведе със силна ръка.
Чертаеше пътя в моите мисли
и шепнеше с най-омагьосващия глас на света.
Нямаше как да избягам!
За бягство бе вече късно!
Умът ми крещеше:Спасявай се както можеш!
Ако въобще можеш от него да се откъснеш!
По дълъг лабиринт ме преведе,
докато загубих всяка надежда.
След това превзе ми сърцето,
а после душата
и тръгнах след него от някаква светлина огрята.
Светлина която не топли,
но пък е светло.
И виждах ,че място за отстъпление няма.
Няма назад,
само напред!
И мислех си,
край,това е ада
в него всеки влюбен в дявол попада!
И изведнъж се смениха картините,
виждах най-красивите неща на света,
дяволска работа си казвах и
свеждах глава.
А той се усмихваше с измамни очи
и отново ме повеждаше
кам нови дълбини.
Забравих за всичко.
Коя съм!Къде съм!Каква съм!
Мислех си само за него,
че само той съществува
и макар че ме водеше само из ада
аз се чувствах така,сякаш бях в рая!!!
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
А това тук е толкова истинско,че настръхвам...
....... Не е вярно, че мъжете не плачат и си тръгват когато боли...
Плачат тихо самотни във здрача, уморените мъжки очи.
От обида до кръв наранени, плачат тихо, дори без сълзи.
А сърцето във тях е сломено.
И от болка се гърчи, кърви...
Плачат тихо по своя си начин.
Без истерии.
Безгласно дори.
А когато пред тебе заплачат, значи вярват във теб, разбери.
Всяка мъжка сълза е безценна.
Носи в себе си сила и жар.
И когато е с теб споделена си получила най-ценния дар.
.................................................. ....
Понякога ми се иска да получа такъв ценен дар...
