Малко не-любовни стихчета-епиграмки
.... от началото на миналия век:
Змей Горянин :
тук
Не е лошо
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, —
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.
1947
Народни водачи
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, —
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
Така е нареден света…
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта —
намираш злато и сребро.
1951
Основанията
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова — избран бе депутат.
1936
На Иван Вазов
Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…
1950
В блатото
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950
От знания много…
От знания много едно съм
измерил и с моя везна
„жената със златния косъм“
е всякоя чужда жена.
1950
Май нищо не се е променило от тогава, а?
