Направи ми впечатление че тук когато навършат пълнолетие нямат кой знае каква близка връзка с родителите си. Той се чуди как така всеки ден се чувам с родителите ми, за него това е странно, а аз ще откача ако дори и един ден не ги чуя. С неговите родители живеят на около километър разстояние но се виждат общо взето по празници, или когато има да им помогне нещо. Отначало се притеснявах как ще ме възприемат, т.к. не съм една от тях, а и знам каква слава ни се носи на източноевропейките, за съжаление. Но хората се оказаха адски мили и точни, радват ми се, особено когато разбраха че уча езика сериозно.
Също така аз съм си избухлива по характер, а той е сдържан и търпелив, което е голям плюс иначе досега да ме е изритал :Д Но и аз действам да се променя и да не си показвам този нрав.